Институт за международни отношения на Германия – Institut für Auslandsbeziehungen (ifa) представя пътуваща изложба на немско съвременно изкуство за първи път в България.
Куратори: Матиас Флюге, Матиас Винцен.
Кога: 11 октомври – 8 декември 2019 г.
Къде: Галерия „Капана“ (ул. „Райко Даскалов“ 29, тел. за информация 0879 365 021), Изложбена зала „2019“ (ул. „Уилям Гладстон“ 32).
Откриване на 11.10, 18.30 часа.
Работно време: вторник – неделя, 10.30 – 19.00 часа.
Равносметка. За изложбата
Когато бяхме поканени да прегледаме и да селектираме художествения фонд на ifa (Института за международни отношения на Германия), много бързо установихме, че тази колекция, събирана в продължение на шейсет години в Германия, съдържа творби и прозрения, които едва ли биха могли да се представят по конвенционален начин. Опитахме се да представим една особена, досега непоказвана картина на историята на изкуството в Германия от края на 40-те години на миналия век.
Прегледахме 23 000 произведения на около 2000 художници, от които избрахме около 320 работи от близо 90 автори.
Множеството куратори, с които ifa работи през годините, са оставили своя специфичен отпечатък върху фонда, в резултат на което се проследяват линии и позиции с важно значение за историята на изкуството. Така например се вижда, как видеото и видеоскулптурата печелят все повече внимание, както технически, така и с оглед на историческото им възприемане, как от 50-те години фотографията се развива като автономно изкуство и колко много то влиза във взаимодействие с другите художествени практики, като при това не престава да отразява връзката на света на изкуството със социалните и политическите теми.
Много добре може да се проследи и как от 70-те години парелно на промените в обществото художниците започват да заемат все по-важна роля . Последователно се купуват творби на Улрике Розенбах, Ребека Хорн, Кристиане Мьобус, Катарина Фрич и Роземари Трокел, документирайки феминистките теми в изкуството от 70-те години насам и нарастващата и самоосъзната значимост на художничките.
Важен аспект на селекцията са били и личните контакти на кураторите с художниците, които често са принадлежали към едно и също поколение или са познавали особено добре творчеството им. Тази близост с художниците е и причината в днешно време един от най-впечатляващите акценти в колекцията на ifa да са именно практиките на Флуксус движението, които не се поддават лесно на музейно представяне и колекциониране, но се радват на голям успех в пътуващите изложби на ifa по цял свят.
При едно по-внимателно вглеждане в колекцията става ясно, че тук за първи път изкуството от Германия се показва отвъд непродуктивната схема на разделение между ФРГ и ГДР. Докато досега развитието на изкуството в ГДР се разглежда като специален случай на херметически затворена и откъсната територия и все още се изследва и показва в изолация, за първи път тук се дава възможността за нов прочит на протичащите над четири десетилетия успоредно немски истории на изкуството. Колекцията на ifa показва, че действителното развитие на изкуството не се съобразява с предписанията на политическата история. В Източен Берлин или Кьолн, в Анаберг или Оберкасел, в Дрезден или Мюнхен темите възникват от самите художествени процеси, които днес разкриват много паралели и скрити връзки. Опитваме да се онагледим това чрез съпоставки примерно между Герхард Алтенбург, Бернхард Шулце и рисунките на Йозеф Бойс, между Херман Гльокнер и Ханс Улман, Арно Фишер и Чаргесхаймер, Сибиле Бергеман и Барбара Клем, Манфред Буцман и Клаус Щек или при по-младото поколение между Юлиан Рьодер и Волфганг Тилманс. При това наред със специфичните за времето връзки, тук неминуемо се откриват и големи разлики, които не са заличени, а по-скоро ясно изведени и разработени.
Особеното качество на изложбата се състои в голямата част от работи на хартия, от Хана Хьох през Норберт Крике или Зигмар Полке, до Йоринде Фогт. Това позволява прочит, който до голяма степен борави с малко известни и често изненадващи произведения.
По същество изложбата е изградена хронологично и в рамките на тази хронология работи с необичайни и даващи нова светлина проивопоставяния на различни художествени езици– както в сравнението Изток-Запад, така също и в срещата на индивидуални противоречия. Особено се акцентира върху свързаните тематични акценти: следвоенно изкуство между реализъм и абстракция, поп арт, флуксус, социално ориентирана авторска фотография, Бернд и Хила Бехер и тяхната школа и т.н.
Назад
