Откриваща лекция
Tempus fugit, “Времето лети”, гласи прочутата сентенция, извлечена от “Георгики” на Вергилий (“бяга необратимото време”[1]).
Възможно ли е обаче ходът на времето да се обърне, или преобърне? Възможно ли е бягащото време да се пре-върне във фуга на времето?
На основата на тези начални въпроси, лекцията на Боян Манчев ще направи връзка между формирането на идеята за време в модерните наука, изкуство и философия, разкривайки нейни неочаквани измерения, вътрешни напрежения и парадокси.
Хоризонтът на това пролегоменално изложение: фантастичният опит за преобръщане на идеята за необратимост на времето и нейната проекция върху вектора на биологичното време; опит, който би разкрил нови и неочаквани възможности за мисленето на творчеството във връзката му с възрастта.
[1] Цялата фраза гласи: « Sed fugit interea, fugit irreparabile tempus » – „Между това не стои, а лети безвъзвратното време“ (Публий Вергилий Марон, “Георгики”, Книга III, стих 284, прев. Георги Батаклиев, “Народна култура”, София, 1980, с. 99).
Назад
