Изложба, част от 25-ото Габровско биенале на хумора и сатирата
INTRO TO SENSITIVITY TRAINING
("Въведение към Тренинг за чувствителност")
Съпътстваща изложба,
част от 25-ото Габровско биенале на хумора и сатирата
Куратор: Олаф Вестфален
Дата на откриване: 18 май 2022 г., 18:30 часа
Локация: галерията на Гьоте-институт България
Тази изложба представлява предистория и въведение в
Intro to Sensitivity Training ("Въведение към Тренинг за чувствителност"), една от трите изложби, които предстои да бъдат представени на 25-ото Габровско биенале на хумора и сатирата.
Тазгодишното издание на
Габровското биенале поставя акцент върху темата
"Икономия на средствата" и е посветено на екологични и икономически проблеми, като намаляващите природни ресурси и бързо свиващото се поле на грешка, в което се намираме, оперирайки като цивилизация, изправена пред социален и екологичен катаклизъм. Именно в този контекст Intro to Sensitivity Training се фокусира върху основните социални нагласи, които могат да бъдат толкова голяма част от проблема, колкото и това, което изгаряме, какво ядем или кого караме да върши мръсната ни работа.
Макар че всички творби във "встъпителната" изложба в Гьоте-институт използват хумор, те представляват доста различни художествени подходи, вариращи от карикатурни и гротескни до емоционално натоварени и психологически сложни, като по този начин анонсират някои от темите и модалностите на по-голямата биенална изложба. Надяваме се, че те ще ви накарат да искате да видите още творби на тези художници и техните колеги в Габрово.
В Гьоте-институт
Кашя Фудаковски показва
Word Count ("Броене на думи"), серия от кратки видеоклипове на живо, основани на хипотезите, че в бъдеще човешката реч ще бъде нормирана, за да се избегне екологична катастрофа. В маниера на комедията на високите идеи, разчитайки на старателно преследвана погрешна логика, тя разиграва различни сценарии на също толкова ужасяващи бъдещи събития в търсене на комедия. На Биеналето Фудаковски ще направи премиера на най-новия епизод от поредицата - стоп-моушън анимация за Габрово. В нея тя с обич пресъздава някои от най-любимите места в града: скулптурата на Рачо, ковача, Дома на хумора, както и някои котки без опашки.
Camp Solong е постоянно сътрудничество между
Дафна Меймон и Итън Хейс-Чут. То е под формата на летен лагер, по време на който участниците живеят заедно сред природата, защитени само от минималистични, временни подслони, и се занимават с упражнения и преживявания, които им помагат да кажат "довиждане". Инсталацията тук,
Camp Solong: Lost Weight (2021), представя реликви от такива упражнения, както и видео с инструкции, в което Меймон и Хейс-Чут, в ролите си на Пухчо и Балу, съветниците в лагера, демонстрират как да изкопаеш дупка, която е различна от всяка дупка, която си копал преди. Изкопаването на дупка се превръща в упражнение за изкопаване на чувства, конфликти и всякакъв вид психологически баласт.
Лаура Пиентка е скулптор и керамик. В Габрово тя ще инсталира обширна система от тръби, които приличат на течащи канализационни тръби. За изложбата в София тя е избрала много по-ненатрапчива творба. На стената е залепена една-единствена дума - "Опа", чиито букви са изработени от глина и са глазирани. Една от буквите очевидно се е плъзнала на пода, оставяйки след себе си петно.
Balancing Act (2020) е едновременно детска шега и типографски шамар. Дотук толкова симпатично. В по-мрачен план обаче той се свързва с размазването на изпражненията - сравнително често срещано явление в ранната детска психология, което често се свързва с аутизъм или родителско пренебрегване и със сериозни проблеми с психичното здраве, когато се наблюдава при възрастни. То дори напомня за "мръсните протести" от 70-те години на ХХ век в Северна Ирландия, по време на които пленени членове на ИРА намазват килиите си в знак на протест срещу условията в затвора. (Едно от случайните открития на Intro to Sensitivity Training изглежда е, че комедията рядко е далеч от гадостите или смъртта, или и от двете).
Публиката в София за първи път ще се срещне и с част от творчеството на
Олаф Вестфален чрез неговите карикатури. Това се случва много преди да го помолят да бъде художник-куратор на Биеналето. В Гьоте-институт Вестфален излага именно тази карикатура (
What our village needs now is a Biennial, 1999) заедно с още четири карикатури, които е публикувал в различни списания за изкуство през годините. В основата на творбите му е фантазията, че светът на изкуството има свои собствени смешни страници, където може да бъде осмиван подобаващо. Това, разбира се, не е точно така. Обикновено изкуството трябва да поддържа фасада на пълна сериозност, за да оправдае съществуването си.
---
Олаф Вестфален е роден през 1963 г. в Хамбург. Учи в родния си град, както и в Калифорнийския университет в Сан Диего. Днес живее в Стокхолм. Негови творби са представяни в Музея Уитни в Ню Йорк, в Института за съвременно изкуство, Лондон, в Шведския институт в Ню Йорк, Музея Модерна в Стокхолм, Кунстферайн Бранденбург в Потсдам и в Музея Фридерицианум в Касел. Творчеството му е представено в колекции като Музей Далас, Център Помпиду, Музея Модерна и Музея за модерно изкуство в Ню Йорк.
Вестфален е "художник, който винаги работи с хумор, но рядко се спира пред забавното." Концептуалните му произведения често приемат формата на игри, забавление или карикатури, целящи да изложат на показ културните "слепи места" на съвременното общество. Той играе от двете страни на високото и ниското, произвеждайки масмедийна комедия и карикатури. Освен като художник, Вестфален има богат опит и като куратор.
Назад
