Записани спомени

Историческите пространства на камерата
или да облечеш фрагментите в разказ

Една фотография ни гледа. Стотици двойки очи фиксират посетителя. Но ако се вгледаме по-внимателно, ще видим, че те ни отбягват, реят се в пространството зад нас в очакване на онова, което ще се случи всеки момент. Инсталацията на сръбския художник Предраг Терзич използва една снимка от първата половина на 30-те години и разкрива един пространствено-времеви парадокс на фотографията. Събралите се хора – предимно мъже – очакват пристигането на сръбския крал Александър І, "обединителя" на южнославянските народи. Пренесена в съвременната изложбена зала и увеличена до естествени размери, старата снимка се превръща в историческа сцена. Ние, посетителите, биваме въвлечени в пиеса, която поставя един от ключовите въпроси на Югоизточна Европа през 20-ти век, въпроса за държавното единство на Югославия. Приковаваме поглед в очите на мъжете, които очакват бъдещето.

Простичките заглавия и имена могат да бъдат измамни – "Записани спомени" се нарича тази изложба и тази лаконичност изразява идеята, че има един субстрат, една медия, която регистрира спомена или го поглъща. Фотографската лента (в известен смисъл паметта в дигиталните камери) в действителност е една гъба, която приема видимото и го заключва в себе си като минало. Но споменът е органичен процес, субективен и ирационален, значително по-комплексен от достъпа до запаметено минало, по-комплексен от елементарното натискане на едно копче. Запис!

Подборът на творбите за тази изложба се опира на тезата, че медиите, осъществени чрез камера – фотография, филм и видео – се отличават с особено отношение към миналото и са важни преносители на индивидуални ритуали на спомена, както и на колективната култура на спомена. Техният регистриращ "поглед" превръща съвремието в минало и все пак е необходим разказ, който да придаде на тези фрагменти гледна точка. В този смисъл художниците не са далеч от историците, които подреждат източниците на миналото и ги свързват в разказ.

Публикацията, която държите в ръце, придружава една изложба с работи на 23-ма художници от 11 страни в Югоизточна Европа, един регион, в който миналото с неговите конфликти и войни все още е действителност. В своите размисли авторите представят модели на културата на спомена, както и официалната политика на спомена в отделни страни. А каталогът е събрал художествени творби, които тематизират различни аспекти на спомена, паметта и спомнянето. Каталогът ни показва и различните начини на употреба на камерата – трезво регистрираща, субективно документираща, биографично разказваща, исторически анализираща или пък запечатваща следата на едно действие.

Работата на българския фотограф Никола Михов се различава напълно от тази на Предраг Терзич. За серията си "Forget your Past" (Забрави миналото си) той снима монументалния паметник на Българската комунистическа партия на връх Бузлуджа. Със средствата на прецизната архитектурна фотография той намалява гигантските размери до двуизмерната плоскост на своя филм, преди да окачи творбата си като голяма рамкирана картина в изложбената зала. На този класически документален способ би могла да бъде противопоставена "пречупената" гледна точка на румънския фотограф Йосиф Кирали. Неговите реконструкции на градски пейзажи в процес на промяна са мултиперспективни образи, пространствено-времеви колажи, които създават впечатление, че не съществува една единствена валидна гледна точка, че възприятието (а също и споменът) са изключително алеаторни и субективни процеси. От своя страна сръбската художничка Ана Адамович приютява хората в нейното абстрактно пространство на историята. Тя кара членовете на бивш детски хор да запеят стара югославска песен, която са пели заедно, когато държавата Югославия все още е съществувала. Видеото на Ана Адамович само регистрира това представяне на песента и по този начин изразява протест срещу фактическия ход на историята – записан спомен.

Тематичната структура на каталога предоставя основата и различни гледни точки, от които могат да се разглеждат изложените творби. Някои идеи се дефинират чрез темата, други – чрез художествената позиция, а трети – с помощта на рефлексията на медията; голям брой от работите могат да се разглеждат от няколко гледни точки. А многообразието на фотографските похвати може да бъде осъзнато едва след осмисляне на цялата изложба.

Може би именно фрагментарното във фотографията и филма свързва много от тези толкова различни идеи, независимо дали художниците са работили с намерени снимки или са използвали камерата за документиране или за създаване на нови фотографии. Частицата записана действителност е или изходна точка за различни художествени "археологии" или артикулация на гледна точка, която противопоставя нещо на тълкуването на официалната историография.

И не на последно място фотографията и филмът винаги са били също така медии на пропускането, на празните места, както ги описва румънският художник Щефан Сава в своята работа за Холокоста. Позовавайки се на философа Валтер Бенямин, той уточнява, че "точката на бягство на миналото не трябва да се търси в отдавна отминалото вчера, а в днешния ден." И може би точно това е причината, поради която очите на хората в инсталацията на Предраг Терзич все още гледат напред.

Благодаря на всички художници и куратори, с които се срещнах по време на пътуването ми в региона. Те ми позволиха да надникна в тяхната работа и ми разказаха историята на техните страни от своя гледна точка. Специална благодарност дължа на Конрад Клевинг, който написа увод в най-новата история на региона и по този начин ни даде основни познания за разглеждане на творбите.

Благодаря на Никола Райтер и Андрей Лол за превъзходното претворяване на текста и снимките в книга. За техническото обезпечаване на изложбата благодаря на Мануел Райнарц, за проекта на мобилната архитектура на изложбата – на Бернхард Татер, а за нейната направа – на Гюнтер Косман. На Щине Брюмер благодаря за ангажимента й при изграждане на изложбата. Преди всичко обаче благодарност заслужава Флориан Ебнер, който не само участва в съставяне на концепцията на проекта, но и непрестанно ме подкрепяше. Особено съм задължена на издателката на този каталог и инициатор на изложбата Юлиане Щегнер, която напълно ми се довери.

Констанце Вике
куратор на изложбата

     

    Констанце Вике
    родена през 1983 г. в Лайпциг, следва музеология и изкуствознание в Лайпциг и Брауншвайг. Заедно с Флориан Ебнер курира изложбата Kairo. Offene Stadt – Neue Bilder einer andauernden Revolution, (Кайро. Открит град – нови картини от една продължителна революция), която бе показана през 2012 г. в Музея на фотографията в Брауншвайг и в рамките на 5. Европейски месец на фотографията в Берлин, както и в музея Фолкванг в Есен през 2013 г.