Смелостта да си спомним

Всеки ден Двайсети век

Стихотворение на Балша Бъркович от Черна гора в превод на Моника Янева.

Всеки ден изживявам
Първите шейсет години
На двайсети век

Всеки ден:

Точно в 19:00 умират
Ницше и Уайлд.
Най-лудата и най-достойната
Смъртна прегръдка в историята.

В 19:18 изчезва Черна гора
(всичко е наред – ще се върне за по-малко
От час.)

В 19:33 умира Константин Кавафис
Най-големият гръцки поет
Живял е в Александрия. Което е добро
съвпадение, защото на поетите им е хубаво
И сред книгите,
И сред пожарите.
Винаги ми е бил симпатичен – говорел е
Гръцки със силен английски акцент.
Но е бил денди, а това е отличителен шикозен детайл
Във всеки случай повече въпрос на звук и стил а не на отношение.
(Добре е ако говорите който и да е език
Малко по-различно
От всички други).
Жалко, мисля си,
Че не съм живял поне година
В Германия, за да нервирам черногорците,
Говорейки черногорски с дискретен
Немски акцент
Но такива са лудостите на южняците…

Ако е 19:43, минута
По-рано или-по-късно, бързо извръщам поглед
От лицето на Медузата.
Мразя войните и бързам нататък
С веселото следвоенно време -
Години на почивка и на големи надежди.

В 19:57 си представям
Гинзбърг, свири джаз: Америка,
дадох ти всичко и сега съм нищо…
С 57 цента в джоба.

Ако погледна точно в 19:52
Тук е водородната бомба, а всичко е
Заради една снимка – експлозия
Някъде в Тихия океан – която
Като дванайсетгодишен седмици наред
Гледах, поне десет минути всеки ден.
Опитвах се да си представя
Звука, големината на гъбата, цветовете, и отново звука…

Както и по времето на Архимед,
Най-безумните оръжия се създават от най-умните.

Най-много за космоса, за пространството
Сме разбрали, създавайки тази бомба,
Най-много сме научили
Благодарение на страстта да убиваме.

Мъдростта е със следи от кръв по устните.
Винаги.
През 1959 година моята игра
Със столетието на часовника
приключва.
Точно когато става интересно,
Идва юбилейното число 20:00.

Така че най-хубавата част
На всекидневния ми двайсети век
е ампутирана.
XX век без шейсетте, седемдесетте,
Осемдесетте и деветдесетте
е чудовището на века.
Две чудовищни войни,
Няколко умни глави
И няколко хубави събития.

Едва след 19:59
Започва лудостта, най-добрата.

Но всичко това в моето всекидневно
Столетие мигновено изчезва.

И тогава часовникът отново е само часовник,
А не бездната на луд и невероятен век.

Моят часовник, моят щит с
Глава на горгона, този
Всеобщ символ на несъществуващата
Победа над Чудовището
Всеки ден ми предлага двайсет и четири
Макар и съкратени векове
Или по шейсет години всеки век
До 2400-та година.
О.К. Мислил съм много пъти
Защо не някой друг век
Минал или бъдещ,
Защо не този, настоящият: пада се
В такова хубаво време на деня, и така
Нежно се поклаща
Все едно дива върви по червената пътека
В навечерието на някаква голяма
Филмова премиера.

Обаче всеки ден
ми се явява
Само един век и по-точно
Неговите шейсет процента.

(Това е голям, сериозен недостатък
Тези часовникови векове
са лишени от епохата fin de siecle
А това пък е най-лошото,
Което може да се случи на един век.
Да няма объркваща есен.

Защо не XVIII век?
Последното велико време на ексцентриците,
Казва Калвино в предговора
Към “Баронът по дърветата”

Защо не треченто?
Какъв танц би бил с
Тримата флорентинци! (В 13:08 започва
Писането на „Ад”)

Тук, в големия календар
На дигиталния ми часовник
Може да има още прекрасни възможности,
Но никога не се случва да дойде друг век.

Всеки ден – само двайсети.

Мисля си понякога,
Че този век-печат
Стои върху ми, върху тялото ми
Като незаличима татуировка
Вечен знак,
Като мой затворнически номер…

 

Balša Brković © Balša Brković
Балша Бъркович от Черна гора
Балша Бъркович, род. 1966 в Подгорица/ Черна гора, живее в Подгорица; завършва обща литература и теория на литературата във филологическия факултет на Белградския университет; театрален критик, редактор на културния отдел и зам. главен редактор на всекидневника "Vijesti", член на редакционната колегия на литературното списание "Арс" свободно практикуващ писател (поезия, проза и есета); Бъркович има пет стихосбирки и романа Privatna galerija (2002), който стига тираж от 20 000 екземпляра и е преведен 2007 в Чехия, 2006 в Словения и 2007 в Албания. Неговият роман Privatna galerija е отличен с наградата "Mirosavljevo jevandjelje" за най-добра белетристична книга в Сърбия и Черна гора 2001-2003; Бъркович е член на ПЕН-центъра в Черна гора.

 

Превод Гудрун Кривокапич
Гудрун Кривокапич, род. 1941 г. в Гьотинген/Германия; следва история и англистика в Гьотинген и Мюнхен; преселва се в Белград; завършва германистика; преводачка и говорителка в предаванията на чужди езици в Радио Белград; преподава немски език в катедрата по германистика към Белградския университет; конферентен превод сръбски – немски; ръководителка на библиотеката на Гьоте-институт Белград до 2006 г.; живее в Белград и Гьотинген.