Смелостта да си спомним

Смелостта да си спомним

Югоизточна Европа е „ … онзи многонационален район, в който не само кухните рязко се разграничават една от друга – и все пак се смесват“.
Гюнтер Грас

Вулканът, наречен Балкани

Не по-малка смелост изисква обединяването на литературни гласове по темата „Спомен” от Хърватия, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, от Албания и БЮРМ/Македония, а също от България и Румъния, Гърция, Турция и Кипър. От една страна поради огромния обхват на подобно начинание, а от друга и преди всичко заради необозримата и деликатна проблематика, както загатва и цитатът от Гюнтер Грас. Все още „Балкани” се асоциира с „вулкани”. Страните от Югоизточна Европа държат на историческото си многообразие и междувременно са създали етнико-национални идентичности. Липсват здрави съседски отношения. Националистически течения издигат преграда пред усилията за интегриране в общоевропейска зона на свобода и стабилност. Все пак не липсват жадни погледи към Брюксел, но непосредствените съседи биват игнорирани.

Склонността интелектуалният дебат да се обременява със спомени за войни, погроми, бежанци и насилствено изселване, отмира твърде бавно. Поради непрестанното историзиране на обществения дискурс съответният поглед върху историята е добил националистическа окраска и тя често бива свързвана с изгубено величие и значение.

Конструкцията на „историята”

Югоизточна Европа е измъчвана от своето минало. Спомен, създаване на идентичност, осмисляне – във всички страни от региона без изключение това е доста опасно начинание. Общото между тях е специфичната задължителна държавна политика по отношение на историята, която включва и подробни указания за съответните символи. Доминират ентоцентристки представи за миналото, като същевременно историческите аргументи имат голяма тежест в актуалните конфликти. Навсякъде историографията извежда на преден план „организираната невинност” – никой не е бил извършител, всички са жертви на другите. Историческата наука и преподаването на история нямат за цел да просвещават, а служат за утвърждаване на подобаваща национална идентичност според наложените указания.

Ето защо във всички страни от Югоизточна Европа срещаме колективна памет, която почти се покрива с онова, което служи на самоопределението на съответното общество. Съответно публичен дебат почти липсва, академичен дискурс – също. „Отстъпниците” поемат риск.

„Невъзможната” антология

Необходимо е това да се знае, за да бъдат разбрани смисълът и смислеността на едно начинание, което събра именити автори от Югоизточна Европа с покана заедно да проявят смелост и да разкрият в своите текстове все още обременяващи исторически и емоционално натоварени преживявания, като по този начин евентуално улеснят осмислянето на общото минало.

Тези 23 писатели, както и 50-те преводачи, се ангажираха с амбициозна задача. Обемната и комплексна подготовка, а също и организацията на преводите на езиците на всички участващи страни не биха били възможни без мрежата на Гьоте-институтите и тяхната компетентност в областта на езиците и превода. Антологията бе публикувана през 2010 г. в брой 239 на списание „ди хорен”.