Кураторка: д-р Калина Брейлсфорд
Фотографки: Агнеш Бихари, Анабел Могадам, Aрти Дурайсами, Бетюл Айдън, Благовеста Семкова, Габриела Винце-Баба, Дивия Равишанкар, Зина Нимайер, Хелия Джафарзаде
Координаторка: Елизабета Зайкова

• Откриване: 25-и юни, четвъртък, 18:30 часа
• Лекция „Жените и фотографията: феминистки перспективи“: 26-и юни, петък, 18:30 часа, Библиотеката на Гьоте-инситут България, на български език
• Тур в изложбата: 1-ви юли, сряда, 18:30 часа

Изложбата „Преосмисляне на семейството: феминистки погледи през обектива“ обединява девет фотографки, чиито творби влизат в своеобразен диалог помежду си благодарение на резидентска програма на Гьоте-институт България, Унгария и Ченай (Индия). Изложбата е резултат на обмен и колективна рефлексия от различен културен и политически контекст и включва фотография, архивни изображения, семейни албуми, видео и инсталации.Творбите разглеждат семейството не като фиксирана или естествена структура, а като пространство на напрежение, формирано от власт, памет, грижа, мълчание, пол, идентичност и принадлежност.

На английски и немски език думите за семейство (family, Familie)произлизат от латинскотоfamilia, идващо от famulus– „слуга“ или „домашен роб“. В Древен Рим терминът е обхващал цялото имущество и всички хора, живеещи под един покрив и под властта на един господар (paterfamilias).Eтимологичният произход на думата показва, че изначално в нея са заложени патриархалните структури на йерархия, зависимост и контрол, които продължават да оформят семейния живот и днес. В различните култури и поколения семейството функционира както като място на интимност и закрила, така и като механизъм, чрез който се възпроизвеждат социалните норми, половите роли и системите на власт. В исторически план за много жени оцеляването, легитимността, автономността и социалното признание са свързани със семейството, докато животът извън него често е подложен на обществена, икономическа или политическа санкция. Изложбата се заражда от това напрежение, като изследва как чрез фотографията феминистките перспективи проблематизират, оспорват и преосмислят семейната структура,като същевременно поставят под въпрос какво означава за жените да избират майчинството, съпротивата, самостоятелния живот или алтернативните форми на семейни отношения.

В рамките на изложбата фотографията се превръща в критично пространство, чрез което семейството се конструира, представя, поставя под въпрос и запомня. Семейните албуми и архивните снимки функционират не просто като лични документи, а като визуални структури, които затвърждават представите за пола, интимността и „приемливото“ семейство.Майчинството и женствеността се явяват не като фиксирани или идеализирани състояния, а като идентичности, оформени от миграцията, грижите за другите, невроразнообразието, фертилността и неравностойния репродуктивен и домашен труд, исторически възложен на жените.

Архивите се превръщат в нестабилни места напостпамет, носещи следи от мълчание, разселване, зависимости, разрив и междупоколенческа травма, като привличат вниманието не само към това, което е било фотографирано и запазено, но и към това, което е било изключено, изтрито или направено невидимо. Изложбата се обръща и към куиър връзките, избраните семейства и алтернативните форми на принадлежност, като извежда на преден план жените, живеещи извън нормативните семейни структури, било то по избор или поради обстоятелствата. По този начин творбите поставят въпроса на кого исторически е било позволено да бъде видим, легитимен и признат, като същевременно потвърждават, че семейството остава дълбоко свързано с въпросите за грижата, принадлежността и човешките права.

Изложбата не очертава еднозначна дефиниция за семейството, а сложна и често противоречива картина. Семейството се явява едновременно като място на интимност, оцеляване и връзка, и като структура, чрез която се възпроизвеждат свързаните с пола очаквания, потисничеството и наследената травма. Изложбата „Преосмисляне на семейството: феминистки погледи през обектива“ не разрешава тези противоречия, а ги оставя отворени, задавайки въпроса как феминистките фотографски практики могат да направят видими структурите, които оформят семейния живот, като същевременно преосмислят наследените наративи и създават пространство за други начини на възприемане, спомняне и принадлежност.

***
Калина Брейлсфорд е артистка и кураторка с докторска степен по фотография. Работата ѝ изследва фотографията като процес на разказване, критична визуална грамотност и трансформация, като често поставя въпроси свързани с идентичността, видимостта и визуалната репрезентация чрез перспективата на феминизма. В практиката си тя съчетава документални и аналогови методи, визуална грамотност и включващи подходи като „photovoice“, за да даде видимост на маргинализирани общности. Преподавала е в университети във Великобритания и България.

Калина е куратор на многобройни изложби в България и чужбина и създател на платформата Human Camera, чрез която реализира мащабни проекти, включващи фотокниги, публични събития и международни инициативи.

www.humancamera.com