Актуални дебютни романи
Бодрата смяна е тук

Корици: Miroloi, Nicht wie ihr, Der große Garten, Immerjahn
© Hanser, Kremayr & Scheriau, Matthes & Seitz, Hoffmann und Campe

Наскоро излезе дългият списък на номинираните за Германската награда за литература. Журито обяви, че е изненадано и радостно от големия брой дебюти. Един от романите е предмет на оспорвана дискусия в медийните рубрики за култура.
 

Om Холгер Моос

Журито на Германската награда за литература публикува дългия списък от номинирани и изтъкна, че успоредно с известни имена като Саша Станишич, Нора Босонг, Улрих Вьолк или Марлене Щреерювиц тази година в него попадат и много дебютанти. Според говорителя на журито Йорг Магенау, този факт показва, че „не бива да се боим за бъдещето на четенето и писането“.
 
Особено един от дебютите, Miroloi [Миролой], на Карен Кьолерс, привлече по-голямо медийно внимание. Това е историята на жена, която се осмелява да се опълчи срещу архаичното и патриархалното общество на един остров. Мнението на литературните критици е противоречиво. За Елке Шмитер от „Шпигел“ това е „необичайна книга“, „Норддойчер рундфунк“ я избира за „книга на месеца“, а „Мителдойчер Рундфунк“ я определя като „дебютен роман с потенциала на Криста Волф“.
 
Други рецензии обаче са много критични. Според Ян Дреес от „Дойчландфунк“, нивото на рефлексия на главната героиня е „застинало във възрастта на основното училище“, книгата е „лековато четиво за бюргерството от средната класа“, а очакваните високи продажби на водещото заглавие на издателство „Ханзер“ се дължат и на рекламата му през „модните теми на феминизма“. Оценката на Буркхард Мюлер от „Ди Цайт“ е унищожителна: авторката е лишена от въображение, от „фигуративно-диалогична сила“ и убедителен стил. Според него, дразнещо е и „безплодното ѝ самодоволство“.

чие заглавие е най-ЕКЗОТИЧНО?

Кюмел: Кинцуги © S. Fischer
Човек би си помислил, че в ход е и паралелно състезание за най-енигматично или екзотично заглавие. Освен Миролой, номинация е получил още един дебютен роман с необичайно заглавие – Kintsugi [Кинцуги] на Мику Софи Кюмел, който вече спечели литературната награда на фондация „Юрген Понто“. Той е изграден около четири персонажа, свързани помежду си по различен начин, и в него става дума за успеха и провала на човешките отношения. Журито на фондация „Юрген Понто“ възхвалява пластичността и достоверността в представянето на гледните точки на героите: „Романът демонстрира дълбоко познаване на човешката природа и талант за наблюдение.“ Освен това четенето му носи удоволствие.
 
Еделбауер: Das flüssige Land © Klett-Cotta
Пет други дебютни романа попадат тази година в дългия списък. Тема на първата творба на Рафаела Еделбауер Das flüssige Land [Течната страна] са изтласкването и припомнянето. Главната героиня е физичка, която се връща в родината си и потъва в бездните на семейната история. На личната си страница в интернет авторката изтъква, че е била водена и от политически мотиви: „След появата на идентитарното движение и тенденцията към дяснорадикални политически позиции в Европа нямаше как да избягам от основния въпрос в книгата“.
 
Дебютният роман на Тонио Шахингер Nicht wie ihr spielt [Не както играете вие] е в друга лига в буквалния смисъл. Главният герой Иво Трифунович е много добре платен футболист, който печели по 100 000 евро на седмица. Родом е от Виена, но живее със съпругата и децата си в Лондон. Докато е на почивка във Виена, той среща отново младежката си любов Мирна, която го познава от времето, докато все още е „загрубял от слънцето пролетарий с пънкарски гребен“. Житейската му криза се задълбочава, когато агентът му решава да го „продаде“ в Китай.

романи за психиатрия, За живота в провинцията и За любовТа към живота

Lehner: Vater unser © Hanser Berlin
Vater unser [Отче наш] на Ангела Ленер е роман, чието действие се развива в психиатрия, а главната героиня – каквато според издателството досега не е имало – е „душевно болна жена, изключително комична, всезнаеща и силно манипулативна“. Елена Вицек от „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ смята, че авторката владее „изкуството на недостоверното разказване“ и винаги оставя на читателите пространство за идентификация.
 
Лола Рандъл се е изявявала досега като филмов режисьор и автор на сценарии. Преди няколко години тя наследява относително голяма къща насред Герсвалде в окръг Укермарк. Ето защо в романа ѝ Der große Garten [Голямата градина] става въпрос за теми като бягството от града и романтичните представи за провинциалния живот. Това е „красиво-насмешлив текст, ненатрапчиво изпъстрен с експертни знания за живота на село, за природата, градината, гледането на зеленчуци и най-вече за неврозите на себеоткриването на психично нестабилните съвременни градски жители“, смята Верена Ауферман от „Дойчландфунк Култур“.

Маес: Gelenke des Lichts © Wallstein
Книгата на Емануел Маес Gelenke des Lichts [Свръзки на светлината] е възхвалявана от издателството като „магичен хибрид от история за съзряването, сатира и университетски роман“. През последното лято на ГДР главният герой вижда на плажа едно момиче. Оттук нататък нейният образ не го напуска, а през следващите години пътищата им непрекъснато се пресичат. Според Густав Зайбт от „Зюддойче Цайтунг“, за щастие романът не е „от онези болезнено-мрачни репортажи за периода преди и след обединението на Германия“, а умело подема разказваческата традиция на романтизма и ни поднася една вечна любовна история.

Предстои да видим дали на 17 септември някои от дебютантите ще успеят да влязат в краткия списък.

още повече дебюти

Освен включените в дългия списък, тази година имаше и други забележителни дебютни романи. Например Immerjahn [Имерян] на Барбара Цеман разказва за наследника на циментова фабрика, който решава да промени луксозния си живот, но е принуден да установи, че промените не са лесни дори за един милионер. Според Мелани Вайдемюлер от „Дойчландфунк“ този роман поставя „естетически и социални въпроси, но си струва да бъде прочетен най-вече заради силния писателски глас и оригиналните детайли“. Паул Яндъл от „Нойе Цюрхер Цайтунг“ дори го определя като „празник за очите, а ако на някого това му звучи твърде патетично, нека го нарече и парти“.
 
Динич: Die guten Tage © Zsolnay
Главният герой в дебюта на Марко Динич Die guten Tage [Добрите дни] разказва за пътуването си с влак-експрес, превозващ гастарбайтери от Виена към родния му Белград, където не се е връщал от десет години. Смъртта на баба му го принуждава да се конфронтира със семейството и миналото си, с войните в Югославия през 90-те години и особено с бомбандировките на НАТО през 1999 г. „Тази книга изисква кураж. Почти на всяка страница човек потреперва от мощта на омразата, яростта и копнежа. Една книга за това какво е да чужденец, включително в собствения си живот, написана с невероятна виртуозност и езикова брилянтност“, смята Кристияне Ирганг от „Норддойчер Рундфунк“.
Розиненпикер  © Гьоте-институт / Илюстрация: Тобиас Шранк
Kühmel, Miku Sophie: Kintsugi
Frankfurt a.M.: S. Fischer, 2019. 304 S.
ISBN: 978-3-10-397459-1

Köhler, Karen: Miroloi
Berlin: Hanser, 2019. 464 S.
ISBN: 978-3-446-26171-6
Заглавието в дигиталната библиотека Онлайе на Гьоте-институт

Edelbauer, Raphaela: Das flüssige Land
Stuttgart: Klett-Cotta, 2019. 350 S.
ISBN: 978-3-608-96436-3
Заглавието в дигиталната библиотека Онлайе на Гьоте-институт

Schachinger, Tonio: Nicht wie ihr
Wien: Kremayr & Scheriau, 2019. 304 S.
ISBN: 978-3-218-01153-2

Lehner, Angela: Vater unser
Berlin: Hanser Berlin, 2019. 284 S.
ISBN: 978-3-446-26259-1
Заглавието в дигиталната библиотека Онлайе на Гьоте-институт

Randl, Lola: Der Große Garten
Berlin: Matthes & Seitz, 2019. 320 S.
ISBN: 978-3-95757-709-2
Заглавието в дигиталната библиотека Онлайе на Гьоте-институт

Maeß, Emanuel: Gelenke des Lichts
Wallstein, 2019. 254 S.
ISBN: 978-3-8353-3439-7
Заглавието в дигиталната библиотека Онлайе на Гьоте-институт

Zeman, Barbara: Immerjahn
Hamburg: Hoffmann und Campe, 2019. 288 S.
ISBN: 978-3-455-00495-3
Заглавието в дигиталната библиотека Онлайе на Гьоте-институт

Dinić, Marko: Die guten Tage
Wien: Zsolnay, 2019. 40 S.
ISBN: 978-3-552-05911-5
Заглавието в дигиталната библиотека Онлайе на Гьоте-институт