Нейните отровни двойници: Watch your feed!

В ситуация на глобална политическа нестабилност и нестихващи идеологически войни пропагандата изпълнява първостепенна функция - системното разколебаване на фактите превръща действителността в генератор на медийни манипулации, където истинно и фалшиво се взаимопроникват до неразличимост. Изложбата "Нейните отровни двойници - Watch Your Feed!" е художествена реакция спрямо механизмите на хибридната война: разводняване на информацията в хаотично множество от вирусни наративи, всяване на заблуда и паника в общественото мнение чрез разиграване на зрелищни и бутафорни информационни симулации, фрустриране на възможността за интегрална ценностна представа за истина, която да е практически постижима за политически ангажирания граждански субект.

Осем млади български творци показват своите автентични реакции, превръщайки изложбата в перформативен фактор в контекста на хибридната война. Свободният художествен експеримент, който представлява изложбата, предлага алтернативен път в борбата за истината сред флуидната маса от нейните измамни подобия.

***
Четенето на новини е изключително приятно занимание. Прекаленото невнимание и липсата на проверка на фактите при практикуването на любимото хоби обаче може да доведе до тежки последици. В последните няколко години зачестиха отравяния с пропаганда и дори бяха регистрирани няколко случая на отровени цели общества. Опасните за човек истини са неизброими – всеки бит информация може да се окаже токсичен. Докато едни могат да причинят лека разсеяност и неволна парализа пред интерфейсите, други могат да доведат до смърт. Най-специфични признаци за отравяне със съмнителни истини са паника и световъртеж, разстройство на мисловния апарат, гърчове по цялата ценностната система и нарушена ориентация между добро и зло. За да избегнете тази опасност, жизненоважно е да разпознавате отровните двойници на истината, които уж засищат насъщната нужда от ясна и неосквернена от лъжи действителност.

Всички ние ядем, дъвчем, смиламе – най-вече информация. Храним се с предварително обработени смеси от медийни известия. Но не от глад, а тъкмо от ненаситност, тъкмо защото трябва да се захранваме с крайно необходимото усещане, че наистина ни има, че онова, което се случва с нас и около нас, е действително – неутолени и всеядни, ние потребяваме реалността под формата на дажби от всекидневен и произволен информационен „фураж“ (feed). Информацията е серумът на нашето обществено и политическо здраве, но в този серум потенциално се спотайва и отровата, която поразява принципните ценности на всяко едно свободно общество.

Ежедневно се тъпчем с всевъзможни истини, ала имаме ли критерии за вкус сред сигналите на този инстинкт, способни ли сме въобще да правим разлика между порциите в това медийно самоугояване? Количествените натрупвания водят до качествени влошавания. Водят до хаос. А хаосът често се изражда в спектакъл. Спектакълът – в маскарад. Маскарадът – във фрийк шоу. Кирливите ризи, които не могат да се изперат, стават карнавални костюми. Бялото, зеленото и червеното могат да се сгъстят до токсичните отсенки на фалшивия патриотизъм. Борбата за истина е борба за свободно от репресии общество. Следвайки тази логика, колкото повече губим истината, толкова повече се приближаваме до риска от автокрация. А дали вече не е късно да говорим просто за риск? Дали не можем да наречем положението, в което се намираме тук в България, хибридна окупация? Нима не става все по-трудно да живеем заедно, докато биваме обстрелвани от хибридни снаряди с отровни двойници на простите и очевидни факти? Нима не сме ставали свидетели на наши близки, паднали жертва на хибридните куршуми? Колко усилия изисква да устояваш на пропагандата? Каква е цената на това устояване и колко са готови да я платят? И колко по-голяма е цената, ако не устоиш, ако дори не опиташ да се бориш?

В хибридната война не е нужно воюващите да се виждат или докосват, достатъчно е да се „докснат“. Техният единствен контакт минава през хладния екран на монитора или смартфона, през който информацията изтича и изпълва главите на нейните потребители както течната храна заема формата на всеки съд, в който се излее.

Живеейки в подобна захранвана от масови медии житейска обстановка, наративът за светлото бъдеще също се размива. Има ли дума за бъдеще в множествено число? Нима дигиталната обсесия е нашето единствено бъдеще – дали пещерата на сенките от притчата на Платон не е нашият действителен мултимедиен изолатор, където с настървени и отслабени от халюцинации сетива се впиваме и в най-наивните подобия на фактическото? Посред всички нови средства на дезинформацията не изгубваме ли усет за неизтощимата власт на отколешните носители на пропагандата? Не е ли стряскащо, когато от неразрушените руини на митологизираното минало долита подмолният шепот на неразрушимите културни комплекси? Не се ли събуждат така мумиите на отдавна отречени античовешки идеологии, чието усилено от новите медии хипнотично сияние успява да засенчи всички опити за трезва оценка на фактите? Ще позволим ли да се претопим в хомогенното меле на медийния делириум, чийто шум заглушава всеки отделен глас, размазва всеки контур в безформен камуфлаж и ни обрича на фантомно съществуване сред една опустошена от симулирани разделения и вражди публичност? Ще допуснем ли наред с дежурния инфодемен зоб да нагълтваме по навик и конспиративната стръв на интернетните тролове – тези безподобни наследници на садистичните провокатори и изнудвачи от бившите тоталитарни служби? Ще продължаваме ли нарцистично да флиртуваме със самите себе си, подхранвайки стереотипите си чрез неща, които уж трябва да ни забавляват? Защо ни блазни перверзията да симулираме различие само за да отречем общосподеленото между нас и другите?

Не трябва ли вместо това да се стремим с всичките си творчески способи и умения да разобличаваме измамните истини като онова, което са – перфидни механизми за идеологическа подмяна на фактите? Можем ли да си позволим безучастно да очакваме добрите елфи на контрапропагандата да разсеят злата магия на информационния хаос? Борбата срещу това свръхускорено, вирусно и шизофренно роене на истини, не е ли задача от първостепенна важност за всеки един от нас? Ако действителността може да бъде разколебана от елементарни алгоритмични фалшификации, то истината вече не е толкова гарант за това дали нещо е действително, или не, колкото носител на една универсална ценност – дали достойният живот в свобода и справедливост ще е възможен без нея?

София Грънчарова, Филип Стоилов

Изложбата се осъществява по инициатива на културния отдел на Гьоте-институт България и в партньорство с фондация „Временно пространство“.