Видеоарт
Задочна среща с Лудвиг Зайфарт

Artemovendo
Кадър от изложбата Artemovendo - Видеоарт от Бразилия, Германия и Швейцария в Порто Алегрe, Бразилия, 2015 г. | Снимка: Карол де Гоес / Гьоте-институт Порто Алегре

Застигайки България и Европа, коронавирус епидемията засегна и нашата културна програма, която в тези седмици и месеци, трябваше да ви срещне с редица интересни личности и теми от сферата на изкуството. Макар и затворени вкъщи, все още имаме възможност да ви запознаем с тях и да говорим за изкуство. Тук ще ви срещаме с кураторите и артистите, с които работим в момента – засега само дигитално, а, надяваме се, в най-скоро време и на живо.
 
Започваме с куратора Лудвиг Зайфарт, когото поканихме за куратор на изложба с фокус върху видео изкуство, която планираме за края на 2020 г. в София.

Om Стефка Цанева, Гьоте-институт България

Заедно с Гьоте-институт България работите по проект с фокус върху видеоарт, който трябва да се осъществи в края на годината в София. Как се позиционира видеоартът в контекста на съвременното изкуство днес? Може ли да се мисли като отделен субжанр?
 
Въпросът е какво всъщност е видео изкуство. От гледна точка на новите технологии „видео“ се превърна в събирателен термин за много неща. Компютърната анимация например видео ли е? Елке Каниа от Кьолн, моя колежка, която се занимава основно с видео изкуство и с която работя често, говори например за „движещ се образ“.
Като цяло не виждам смисъл да разделяме изкуството на жанрове, защото те си влияят и взаимодействат постоянно. Така че има видео или респективно „движещи се образи“, които имат много общо с живописта. Много видеа на художници пък се доближават до жанра на документалното кино.
 
Как се разви видео изкуството в последните години и по какъв начин му повлияха социалните мрежи, стриймингът и технически иновации като добавената реалност? Промени ли се и езикът на образите?
 

Разбира се, различни форми на дигиталната естетика влияят върху всички видове изкуство. Именно сега, по време на корона-кризата, излъчването на живо и социалните мрежи ще се превърнат в още по-важно средство за представяне на художествени акции и съдържания.
 
А каква е ситуацията в Германия? Кои са най-важните видео артисти и институции, които представят видеоарт?
 
Сред известните художници са Хито Щаерл, която през 2017 г. беше обявена за най-влиятелната личност на световната сцена, истински „класици“ във видеоарта като Масел Оденбах, Улрике Розенбах или Клаус фом Брух, а от „средното“ поколение – Бьорн Мелхус, Юлиян Розенфел или Щефан Панханс. Някои от по-интересните млади художници са Рафаела Фогел или Брита Тие, при които се наблюдава тенденцията, филмите да се превръщат в част от комплексни инсталативни сетинги. Прави впечатление, че много интересни артисти, които живеят в Германия, но идват от другаде, се занимават с теми като културни конфликти, например Яел Бартана от Израел, Аднан Софтич, родом от Босна, или южноафриканецът Тебохо Едкинс.
 
Сред важните институции и събития са фестивалът „Видеонале“ в Бон, Центърът за медийно изкуство в Карлсруе, Edith-Russ-Haus в Олденбург, колекцията „Юлия Стошек“ в Дюселдорф и Берлин, колекцията „Гьоц“ в Мюнхен, фондация „imai“ в Дюселдорф, „Изкуство в полунощ“ в Берлин, интернет архивът blinkvideo.de. Това са само някои примери. Всички те имат различна насока, така че какво точно ще следи човек, зависи изцяло от личните предпочитания.
 
Има ли пазар за видео изкуството днес и как се колекционира видео? Как процедират музеите, когато става дума за колекциониране и опазване?
 
Броят на хората, които колекционират видеоарт, е сравнително малък. Видеото не е особено подходящ „обект на спекулации“, а често е свързано и с големи продукционни разходи, които рядко могат да се покрият от продажните цени на пазара. Когато колекционерите купуват видео, то е на DVD или други носители под формата на селекция (edition) или цели видео инсталации, към които принадлежат още обекти и друго оборудване.
 
Вие сте и активен арт критик. Каква е ролята на арт критиката днес с оглед на демократизирането на публичното и медийно пространство и кризата на авторитетите? Каква е задачата на критика днес?

На този въпрос мога да отговоря, изхождайки от личната ми представа в какво се корени работата на един посредник на изкуството. Аз самият не правя разлика между дейността си като критик и автор, куратор или преподавател. За мен е важно, че чрез сетивни изживявания изкуството отваря нови перспективи, различни от обичайните, и дава израз на двузначното, онова, което не може да се помести в традиционните категории. Това е от решаващо значение във времена, когато фундаменталистки представи за света набират сила и се представят като по-добрата алтернатива. За мен обаче едно осъзнато политическо изкуство, което освен това умее да убеждава и естетически, е равностойно на изкуство, което не е политически обвързано, но по иновативен начин разглежда формални проблеми. В този ред на мисли аз лично не фаворитизирам определени форми на изкуството пред други.
 
Сега трябваше да дойдете за първи път в България. Често тук се дискутира, че българското съвременно изкуство не е достатъчно видимо на международната сцена. Познавате ли български художници? Имате ли определени очаквания или теми, за които бихте искали да разберете повече?
 
Има български художници, които познавам лично и други, с които съм и работил. Например Марияна Василева, която живее в Берлин, Недко Солаков, с когото с радост бих се срещнал отново, и Лъчезар Бояджиев, с когото бих искал да се запозная. Впечатлението ми е, че българската арт сцена е изключително интересна и бих искал да я опозная отблизо, без да се фокусирам върху определени теми и без предварителни очаквания, веднага щом е възможно да посетя София.  

 

Лудвиг Зайфарт Снимка: © Личен архив Лудвиг Зайфарт е автор и куратор от Берлин. Създава публикации за редица културни издания, за каталози към изложби. Гостуващ лектор в академиите за изкуства в Брауншвайг, Хамбург и Мюнстер. През 2007г. получава наградата за художествена критика ADKV-ART COLOGNE. Куратор е на множество изложби в Кунстхаус Хамбург, Вила Меркел в Еслинген, Центъра за изкуства и медии в Карлсруе и др. От 2010г. насам е куратор на KAI 10 | Фондация Артена в Дюселдорф. Член е на Съюза на художествените критици (AICA) Германия.