Седмица на Гьоте-институт във Враца

Пн, 16.10.2017 -
Сб, 21.10.2017
Младежки дом Враца

Младежкият дом във Враца, който тази година чества своя 50-годишен юбилей, от 16.10.2017 е домакин на два проекта на Гьоте-институт България под мотото „Седмица на Гьоте-институт във Враца“.

На 16.10. от 17.30 часа ще бъде открита изложбата с плакати от конкурса на Гьоте-институт „Изгубени в превода– част I“ (вж. повече на https://www.goethe.de/ins/bg/bg/kul/mag/21020546.html). Изложбата ще може да бъде видяна до 5.11.2017 год.

На 16.10. от 18.00 часа ще бъде прожектиран документалният филм на режисьора Томас Риделсхаймер „Цветът на копнежа“. Следващите прожекции от програмата са на 20 и 21 октомври 2017 год.

-

„Цветът на копнежа“ е поредица от игрални и документални филми от Германия, в които отражение намират както случки от реалния живот, така и мечтите и копнежите на хората. Програмата бе изготвена от Гьоте-институт България в началото на тази година и бе представена в този си вид за първи път пред публика в София. 

Заглавието на поредицата е заимствано от едноименния документален филм на германския режисьор Томас Риделсхаймер, който с великолепни кадри, музика, стихове и осем истории за любов, родина, надежда, природа и свобода разказва за мъката и радостта да бъдеш човек.

Във всеки един от филмите по различен начин се търси и открива копнежът, но заедно с това тези филми предлагат и един задълбочен поглед към филмовата продукция от последните десетилетия в Германия.

Енцио Ветцел,
директор на Гьоте-институт България

-

ЦВЕТЪТ НА КОПНЕЖА, Германия, 2016, 90 мин., документален
Режисьор: Томас Риделсхаймер
Катар, Португалия, Мексико, Япония и Германия – това са държавите, в които известният немски режисьор и оператор Томас Риделсхаймер търси цветовете на копнежа. Чрез великолепни кадри, музика, поеми и осем истории за любов, дом, надежда, природа и свобода този филм разказва за трагедии, но и за щастието да бъдеш човек.
 
ВИКТОРИЯ, Германия, 2015, 140 мин., игрален
Режисьор: Себастиан Шипер
Виктория е млада испанка, която живее в Берлин и обожава да танцува. Пред един клуб тя се среща с четирима приятели, които се представят като Зоне, Боксер, Блинкър и Фус. Започват да си приказват. Зоне и Виктория се харесват и се измъкват от компанията на останалите при първата удала им се възможност. Флиртът им обаче е грубо прекъснат от другите, защото за тях вечерта още не е приключила. За да изплатят стар дълг от времето, когато Боксер е бил в затвора, те трябва да оберат банка. Решават, че Виктория трябва да шофира, защото останалите са прекалено пияни. Всичко започва като невинна игра, но съвсем скоро ситуацията се оказва сериозна.
 
ДАЛЕЧ ОТ РОЗЕНХАЙМ (Кафе „Багдад“), Западна Германия/САЩ, 1987, 108 мин., игрален
Режисьор: Перси Адлон
След като се скарва със съпруга си по време на почивката им в Калифорния, Ясмин от баварския град Розенхайм се оказва сама насред пустинята. Тя попада на място, наречено Багдад – мизерен мотел с бензиностанция и кафене. Нервната и сприхава Бренда също е била изоставена от съпруга си и сега управлява сама мястото. Тя гледа с недоверие на Ясмин, а усещането ѝ се засилва още повече, когато новата гостенка започва да помага и да се сприятелява както с децата ѝ, така и със странните хора, които са отседнали в мотела. Сред тях са пенсиониран сценограф и няма татуистка.
 
КОГАТО МЕЧТАЕХМЕ, Германия, 2015, 117 мин., игрален
Режисьор: Андреас Дрезен
Даниел, Марк, Рико, Питбул и Паул са приятели от Източна Германия, израснали в началото на 90-те – първите години на обединена Германия, когато всичко се разпада, но и всичко изглежда напълно възможно. За момчетата предградията на Лайпциг са всичко. Даниел е влюбен, Рико е най-великият боксьор, а Старлет е най-красивото момиче, което някога са познавали. Те се забавляват, бунтуват се, отварят техноклуб, бягат от неонацистите, от родителите си, от бъдещето си. Растат във време на тотална анархия.
 
ТОНИ ЕРДМАН, Германия, 2016, 162 мин., игрален
Режисьор: Марен Аде
Винфрид и дъщеря му Инес не се виждат особено често. Той е учител по музика, но след като става ясно, че вече няма на кого да преподава, а и старото му куче умира, решава да изненада дъщеря си с посещение. Това решение обаче се оказва рисковано – дъщеря му живее в Букурещ и се занимава с важни корпоративни стратегии. Фактът, че са заедно в чужд град, не помага особено. Освен това Винфрид е шегаджия и непрекъснато дразни Инес с дребните си смешки, които ѝ пречат в ежедневието и в работните ѝ срещи. Двамата в крайна сметка се скарват и Винфрид заминава обратно за Германия. Всъщност Инес само така си мисли, защото на негово място идва бляскавият „Тони Ердман“ – алтер егото на баща ѝ. Облечен в костюм, носещ странна перука и ужасни изкуствени зъби, Тони рязко влиза в живота на Инес, представяйки се за треньор. В ролята си на Тони Винфрид е много по-смел и нахакан, но Инес допуска присъствието му. В поредица от недоразумения и абсурдни ситуации двамата неусетно се сближават. Инес започва да разбира, че странният ѝ баща има място в живота ѝ.
Филмът се показва с любезното съдействие на София Филм Фест.

За преподаватели по немски език: На нашата уеб-страница можете да намерите материали за часовете по немски език за филмите „Цветът на копнежа“ и „Далеч от Розенхайм/ Кафе „Багдад“.