КОНФРОНТАЦИИ И СЪЖИТЕЛСТВА
Ото Дикс, Хана Хьох, Йозеф Бойс, Гюнтер Юкер, Герхард Рихтер, Антони Райжеков
Изложба на ifa (Институт за международни отношения на Германия) в сътрудничество с галерия Структура и Гьоте-институт България
куратор: Мария Василева
Защо една галерия за съвременно изкуство като Структура би се заинтересувала да показва военни графики от 20-те години на миналия век?
Отговорът изглежда все по-ясен във време на социално напрежение, политически борби и пандемия. Бруталната истинност в творбите на Ото Дикс, нетърпящият индиферентност почерк, гротескните образи, които ни карат да преживеем ужасите на войната без да сме нейни свидетели, ги превръщат в една постоянна аларма. И тя не засяга само фронтовите действия, но всички безумия на съвременния свят, които независимо от натрупания исторически опит продължават да се случват.
Към серията на Ото Дикс „Войната“ добавяме още няколко произведения на забележителни германски художници, които не остават равнодушни към случващото се по света:
Хана Хьох, Йозеф Бойс, Гюнтер Юкер и Герхард Рихтер.
За да приближим времето, в изложбата е включена и творбата на Антони Райжеков „Пандемичнa звукова карта“, 2020, вдъхновена от ситуацията около коронавируса и възможните манипулации, свързани с гражданските свободи.
Вилхелм Хайнрих Ото Дикс (2 декември 1891 – 25 юли 1969) е германски живописец и график, известен с безмилостните си и сурово реалистични изображения на германското общество през Ваймарската република и бруталността на войната. Наред с Георг Грос и Макс Бекман, той е считан за един от най-важните художници на Neue Sachlichkeit (Нова обективност).
Между 1906 и 1910 чиракува при художника Карл Сенф и започва да рисува първите си пейзажи. През 1910 постъпва в Kunstgewerbeschule в Дрезден, сега Академията за изящни изкуства, където Ричард Гур е сред неговите учители. По-голямата част от ранните творби на Дикс са пейзажи и портрети, направени в реалистичен маниер, който по-късно премина в експресионизъм.
Когато избухва Първата световна война, Дикс доброволно се присъединява към немската армия. Назначен е в полеви артилерийски полк в Дрезден. През есента на 1915 той е назначен за подофицер на картечница на Западния фронт и участва в битката при Сома. През ноември 1917 неговото звено е прехвърлено на Източния фронт до края на военните действия с Русия, а през февруари 1918 е разположено във Фландрия. Обратно на Западния фронт, той се бие в германската пролетна офанзива. Печели Железен кръст (втора степен) и достига ранг на сержант. През август същата година е ранен в шията и малко след това взима уроци по пилотиране. Участва в Fliegerabwehr-Kurs („Курс за отбранително пилотиране“) и след преминаване на медицинските тестове е прехвърлен в авиационно-заместителния отдел Schneidemühl в Позен. Уволнен е от служба на 22 декември 1918.
Дикс е силно засегнат от ужасите на войната. Той представя своите травматични преживявания в много последващи произведения, включително портфолио от петдесет офорта, наречени Der Krieg (Войната), публикувано през 1924. Впоследствие той отново се позовава на войната във „Военният триптих“, рисуван от 1929-1932.
В края на 1918 Дикс се завръща в Гера, но на следващата година се премества в Дрезден, където учи в Hochschule für Bildende Künste. Той става основател на групата на Дрезденския сецесион през 1919, в период, когато работата му преминава през експресионистична фаза. През 1920, повлиян от Дада, започва да включва елементи на колаж в своите произведения.
През същата година участва в изложението на немските експресионисти в Дармщат.
През 1924 се присъединява към Берлинския сецесион; по това време развива все по-реалистичен стил на рисуване. Неговата картина от 1923 „Окоп“, изобразяваща разчленени и разложени тела на войници след битка, предизвика такъв фурор, че музеят Уолраф-Рихарц разполага картината зад завеса. През 1925 тогавашният кмет на Кьолн Конрад Аденауер отменя закупуването на картината и принуждава директора на музея да подаде оставка.
В работите си Ото Дикс е изключително критичен към съвременното немско общество. Той обръща внимание на мрачната страна на живота, изобразявайки проституцията, насилието, старостта и смъртта. В едно от малкото си изявления, публикувано през 1927, Дикс заявява: „Обектът е водещ и формата е инспирирана от него“.
Когато нацистите идват на власт в Германия, те считат Дикс за упадъчен художник и го уволняват от поста му на учител по изкуство в Дрезденската академия. Картините „Окопът“ и „Военни инвалиди“ са изложени в спонсорираната от държавата изложба за „изродено“ изкуство в Мюнхен през 1937. По-късно творбата „Военни инвалиди“ е изгорена.
Дикс, като всички други практикуващи художници, е принуден да се присъедини към Камарата на изящните изкуства на нацисткото правителство (Reichskammer der bildenden Künste), подразделение на Министерството на културата на Гьобелс (Reichskulturkammer). Членството е задължително за всички художници в Райха. Дикс трябва да обещае да рисува само безобидни пейзажи. Все пак той рисува една алегорична картина, която критикува нацистките идеали.
Неговите дегенеративни картини са открити през 2012 г. сред 1500-те платна, скрити от търговец на изкуство и неговия син.
През 1939 г. е арестуван по обвинение, че е участвал в заговор срещу Хитлер, но по-късно е освободен.
По време на Втората световна война Дикс е прибран във Volkssturm (Национална милиция). Той е заловен от френските войски в края на войната и освободен през февруари 1946 г.
В крайна сметка Дикс се завръща в Дрезден и остава там до 1966 г. След войната повечето от картините му са религиозни алегории или изображения на следвоенни страдания, включително неговата „Ecce homo с автопортретни прилики зад бодлива тел“ от 1948 г. В този период Дикс придобива признание и в двете части на тогава разделената Германия.
Назад
