Насърчаване на четенето
Дигитален сторителинг в читалнята

Библиотеките са места, където хората могат да потърсят съвет и да се запознаят с други хора. Дигиталните предложения би трябвало да привлекат също деца и младежи, които в противен случай биха стояли по-скоро настрана от библиотеката.

Г-жо Хартман, какъв принос могат да имат библиотеките за насърчаване на четенето?

Доста съществен, смятам аз. И нямам предвид единствено осигуряване на свободен достъп до печатни издания и до широкия спектър от събития, достъпни за всички възрастови групи. От дълго време вече библиотеките определят себе си като места, които предлагат пълната гама от медии, с които се сблъскваме днес. Това включва не само цифровите медии, но и печатаните на хартия текстове. И именно в това многообразие е залегнала чудесната възможност да се достигне дори и до тези, които иначе имат проблем с традиционната медия – книгата.

Какво по-конкретно означава това?

Библиотеките сега се възползват от възможността да използват цифровите медии за едно съвременно и иновативно насърчаване на четенето. Особено децата, за които  боравенето с книги  винаги е било предизвикателство, могат да бъдат много добре насърчавани и чрез мултимедийни предложения. В рамките на нашия проект Четенето ни прави силни: Четене и дигитални медии, ние се опитваме да подготвим и да прилагаме на практика точно активности.

Бихте ли ни разказали повече за този проект?

Четенето ни прави силни е част от мащабната програма "Културата ни прави силни. Съюзи за образование" на Федералното министерство на образованието и научните изследвания. Това е първият път, когато сравнително голяма сума от федерално финансиране се използва за насърчаване на извънкласни културно-образователни проекти на местно ниво, за така наречените деца и тийнейджъри в неравностойно положение – за да бъдем точни, 230 милиона евро за период от пет години, считано от 2013 г. до 2017 г. Това подтикна активни организации и инициативи в цялата страна да разработват свои независими проекти, при които местни обединения от няколко партньори да работят заедно и да могат да кандидатстват за финансиране.

Посредничество за медийна грамотност

Как вашият проект се прилага на практика?

Kathrin Hartmann | Foto (Ausschnitt): © dbv, Tristan Vankann Дълго обмисляхме по какъв начин да се подпомогнат тези деца и юноши, които не са намерили сами своя пътя към библиотеката и които са пропуснали всякакви други предишни проекти за насърчаване на четенето. За целта бяха разработени пет съобразени с възрастта инициативи за деца и юноши на възраст между 3 и 18 години.  В тези инициативи е включено дигиталното кино с илюстрована книга за деца в предучилищна възраст, където децата са снабдени с аудио писалки, с които те могат да имат достъп до прожектираните книги. Всеки път, когато те докоснат определени места от текста с аудио писалката, получават допълнителна информация в аудио формат.

А за по-големите деца?

При по-големите деца усилията са насочени повече към подобряване на тeхните информационни и медийни умения: какви възможности предлагат цифровите медии за допълнително вникване в това, което се чете. В този случай нямаме предвид единствено предоставяне на инструкции за това как да се направи ефективно проучване в интернет. Целта е самите деца и юноши да бъдат поощрявани да проявяват креативност. Например, чрез продължаване на една история с помощта на различни медии или пък създаване на своя собствена история – в писмена форма, или като история илюстрирана със снимки, която да  може да бъде разглеждана на таблет.

А каква роля играят социалните медии?

Доста важна. Нашите местни съюзи предлагат на юноши от 13 до 15 години първоначално възможността да се запознаят с дадена книга в рамките на авторско публично четене на местно ниво и след това да споделят и обменят идеи в интернет чрез различни социални читателски платформи. За пореден път идеята е децата да станат активни, да не обменят идеите си  за книгите само в писмена форма, да ги накара да доизмислят историите, ако желаят да работят в екип – т.е. да се занимават с дигитален сторителинг.

Четенето като социална дейност

Това не са ли прекомерни очаквания от децата, които се справят трудно дори само с прочитането на книга?

Предизвикателство е, несъмнено. Може би ще се изненадате, но всъщност установихме, че децата имат неочаквано голям интерес към писането и към осъществяването на собствени идеи. А това, разбира се, е идеално по отношение на насърчаването на четенето. Чрез собственото писане и чрез обмен на мнения за текстовете, в най-добрия случай може да възникне ентусиазъм за четене. Като четат извън училище децата забелязват, че тук могат да открият много неща, близки до техните интереси. Освен това младежите осъзнават, че четенето е и вид социална дейност. Четенето не трябва да се възприема като самотно и евентуално досадно разлистване на книгата в ъгъла, а може да бъде съвместно преживяно по различни начини чрез цифровите медии.

Използването на новите медии е оспорвана практика сред педагозите. Освен възможностите за мотивиране на учениците, мнозина виждат опасност от медийно пренатоварване. Какво е Вашето мнение по този въпрос?

Мисля, че използването на цифровите медии може да бъде от полза само тогава, когато то не се превръща в самоцел, а осигурява реална добавена стойност. Предаването на класическите културни техники като четене и писане може само да се възползва от новите медии, ако те служат за задълбочаване на читателското преживяване, а не единствено за развлечение и за чиста консумация  на допълнително съдържание.

Например, като се показва на децата и младежите как да използват търсачките?

Да, но не само това. Хубавото на библиотеките като съвременни места за предаване на знания е и фактът, че те обединяват стари и нови медии по начин, който всъщност е доста хармоничен и ефективен. В дигиталното общество библиотеките са важни нетърговски места, където хората могат да потърсят съвет и да се запознаят с други хора. Особено в нашето все по-дигитализиращо се общество, в което децата и юношите имат все по-малък контакт с класическите книги във всекидневието си, библиотеките ни  предлагат една среда, в която дори за  така наречения "дигитален туземец" може да бъде съвсем естествено да вдигне поглед от таблета си, да отиде до най-близката лавица и да си вземе книга.