Научната фантастика в Германия
Бъдещето става настояще

Научната фантастика има дългогодишна традиция в Германия. Много съвременни творци се обръщат към този жанр и доказват, че научната фантастика е нещо повече, от космически кораби и светлинни мечове.

Английският писател Джеймс Г. Балард, починал през 2009 г., казва че бъдещето е по-добрия ключ към настоящето отколкото миналото. Всъщност едно доста странно изявление, след като всъщност миналите събития обясняват настоящето, а не това, което въобще не се случило. Но все пак – начина, по който едно общество мисли за нещата, които още не са се случили и какво си представя то, когато поглежда напред, може да ни покаже фундаментални неща за това общество.
 
В това отношение абсолютно логично бе, че Арт-биеналето във Венеция през 2015 г. се проведе под мотото All the World’s Futures и разгледа въпроса, как визиите за бъдещето могат да бъдат направени видими чрез езика на изкуството. А едно изкуство, което вече говори с визии за бъдещето е научната фантастика.
 
Който обаче под научна фантастика разбира единствено холивудски блокбъстъри от сорта на Star Wars, е пропуснал да разбере, че този жанр се е развивал по различни начини по целия свят. Германия, например, също има своя традиция в научната фантастика, която се оформя в началото на двадесети век от автори като Курд Ласвитц (На две планети) или Алфред Дьоблин (Планини морета и гиганти). Културният срив по време на дванадесетгодишната власт на национал-социализма води обаче до това, че след края на Втората световна война в Германия е популярна преди всичко научната фантастика от САЩ, която немските автори се опитват да имитират с космическата поредица Perry Rhodan, започнала да излиза през 1961 година. Изданията Perry Rhodan се публикуват и до ден днешен, но немскоезичната научна фантастика отдавна е нещо повече от Perry Rhodan – Фридрих Дюренмат, Карл Амери, Гюнтер Грас и други видни писатели са се заигравали с научно-фантастични елементи, така както правят и днес много съвременни артисти.

Борбата за едно по-добро общество

В съдържателно отношение две са тенденциите, които от няколко години отличават работата на много от немскоезичните автори: от една страна, разпадане на обществото след някакъв вид бедствие, от друга, търсене на алтернатива, на по-добра форма на човешко съжителство. В Die Verteidigung des Paradieses (Защитата на Рая), роман на Томас фон Щайнекер, публикуван през март 2016 г., шестима души живеят в убежище високо в Алпите, докато останалата част от страната е унищожена. В търсене на оцеляла цивилизация, те се впускат в тягостно пътуване. За един друг вид апокалиптичност става въпрос в излезлия през март 2016 г. роман Сила на Карен Дюве: през 2031 г. Германия е държава засегната от климатични промени, в която демокрацията е стигнала до странни крайности. А в Nichts von euch auf Erden (Нищо от вас на земята), роман на Райнхард Жиргл от 2012 г. , условията на земята са станали толкова катастрофални, че хората са принудени да се преместят на луната и Марс, за да оцелеят.
 
Но там, на другите небесни тела, може да стане така, че хората всъщност да развият един по-добър (или да кажем, по-разумен) модел на общество. За такива светове разказват, например, Лайф Ранд в Planet Magnon и Дитмар Дат във Venus siegt (Венера побеждава), но и при тях перфектният свят не съществува: едно добро общество непрекъснато трябва да бъде извоювано и защитавано.
 
Такива заигравания с утопия и антиутопия могат да бъдат намерени и у други медии. Във филма Hell (Светло) на режисьора Тим Фелбаум от 2011 г., слънчевата светлина в Европа е станала толкова силна, че навън е почти невъзможно да се стои. Общността, като форма, съществува все още само в малки групи от по няколко човека. А в създадения през 2010 г. филм Die kommenden Tage (Идните дни) режисиран от Ларс Крауме, единственият изход за главните герои е да избягат от Германия, която е опустошена от бунтове и безредици – едно ефектно обръщане на ситуацията на днешните движения на бежанци. Комикси като Endzeit (Краят на времето) от Оливия Фивег и Mensch Wie Gras Wie (Човек като трева като) на Дитмар Дат и Оливър Шайблер също се впускат в търсене на острови на надеждата в един свят, който е излязъл извън релсите.

Визията за едно общо бъдеще

Бъдещето, от гледна точка на немските творци, има две страни: докато финансовите кризи, разрушаването на околната среда и тероризма от една страна ги подтикват да рисуват мрачни сценарии, от друга същевременно се правят опити да бъде намерен изход – към едно неексплоататорско, солидарно и устойчиво общество. А за да се намери такъв изход дори не е необходимо да се разказват истории: архитектурни проекти като “Stadt (Er)finden” ((Из)намиране на града) на Саския Хъбърт и “Anti-Villa” на Арно Брандлхубер илюстрират възможните перспективи, както прави и художничката Джулия Ломан, чиито дизайнерски обекти разкриват методи на производството, или Олаф Николай, който създава гигантски версии на потребителски стоки.
 
Олаф Николай, между другото, също взе участие в немския павилион на Биенале 2015, където можеха да бъдат видяни различни концепции за бъдещо развитие от всички краища на света и където човек можеше за кратко да почувства, че хората – въпреки всичко което ги разделя - в крайна сметка биха могли да имат общо бъдеще.