Споделянето: възможност за печалба?
По какъв начин споделянето се подчинява на размяната

Когато днес говорим за споделяне, става дума най-вече за модерни форми каквито са „Shared economy” или за „online-sharing”, понякога и за споделяне като средство за възпитание. Много по-рядко се питаме, какво в крайна сметка се има предвид с понятието. Волфганг Зюцл относно основанията на въпроса.

Що е споделяне? Въпросът изглежда излишен. Споделянето е нещо толкова обичайно и всекидневно, че в повечето случаи не го възприемаме като някакво особено действие – както примерно когато споделяме въздуха и езика с другите. Ето как то се плъзва под прага на възприятията и възниква впечатлението, сякаш тук няма нищо за питане или за изследване. Канадският изследовател на потреблението Ръсел Блек е установил, че разпространеното схващане, че действията се мотивират от личния интерес на действащите, създава едно от препятствията, които пречат да се разбере споделянето. Именно това допускане на личния интерес позволява лесно да виждаме социалните отношения и комуникациите като отношения на размяна: като даване и вземане в името на взаимен интерес. Само че споделянето не е нещо взаимно, а съвместно. Ето защо където се споделя, няма пазар, няма никаква разменна стойност, няма и никаква икономическа печалба. Поради това споделянето, съгласно Белк, се е схващало дълго време като стопански ирелевантно. Но пък от такова привилегироване на разменната форма е последвало и това, че самото споделяне е било описвано като размяна, в повечето случаи – символична, което също така с нищо не е допринесло за равнището на знанието ни относно споделянето.
 

Когато споделяме, споделяме и самите себе си

Волфганг Зюцл | Снимка: Юлия Мос И така, с какво се отличава споделянето? При споделянето се създават общностни взаимоотношения, които не се изчерпват с простите релации между единични лица, възникнали посредством общото ползване на някакъв ресурс. Понеже споделянето променя смисъла на „кой” на споделящите. При споделянето се придобива опит за собственото битие като съвместно битие с другите. Споделянето прави границите на индивидуалната субективност прозрачни. Поради което Белк говори за разширения аз (extended self) на споделящите: каквото и да споделяме, ние споделяме също, че дори и предимно, собствения си аз. Вместо това, размяната служи на измеримото взаимно предимство и не създава каквато и да е съвместност между разменящите. Дори напротив, за да функционира като пазар, размяната се нуждае от съсъществуване, което по всяко време може да се превърне в противостоене.

 

Споделеното се изплъзва на пресмятането

Когато всички ние, надскачайки всекидневно споделеното си битие, споделяме храна, подслон или информации с другите, тогава придаваме на това изначално споделяне културна форма и съвместното ни битие започва да включва в себе си и съвместно притежаване. Благата, споделени по този начин, се изплъзват от пресмятането на печалба и загуба и вече не са в състояние да приемат характера на стоки. Исторически подобен е случаят с „общинската мера”, със споделените природни ресурси, но по принцип това се отнася за всичко споделено. По този начин споделеното създава граница пред размяната, както и граница пред насочената към растеж икономика.
Понятието на Бодрияр за „невъзможната размяна”, както и по-ранната теория на Батай за изразходването и за „прокълнатия дял”, представляват опит за обозначаване на тази граница. Но и двете теории се оказаха в твърде голяма степен продукти на допускането за размяна, съхранило съществуването си в марксизма и в структурализма, за да биха могли да разпознаят в края на размяната началото на споделянето.
 
Споделянето, измъкнато от икономическите сделки на размяната, се завежда в бюджетната книга единствено като пропусната възможност за растеж, като пропилян бизнес шанс, като опция клоняща към загуба. Ето защо една икономика, разрастваща се на всяка цена, трябва да залага на модели, които затрудняват споделянето, а в области, в които то преобладава, да въвежда логиката на размяната: в комуникацията, в езика, в знанието, в изкуството, в интимността.
 
След разпространяването на дигиталните медии през 90-те години с помощта на управлението на дигиталните права (Digital rights management = DRM), както и с налагането на преддигитални модели на авторските права, се предприе опит да се ограничи появата и възхода на споделянето в интернет. Без някакъв траен успех. След въвеждането на Web 2.0 споделената икономика (Sharing Economy) и споделянето през социални мрежи (Social Media Sharing) станаха много по ефективни: вместо да възпрепятстват споделянето, те започнаха да го подкрепят и да извличат от това капитал. В известен смисъл те обявиха невъзможната размяна на Бодрияр за възможна, като създадоха платформи за споделяне, подчинени на принципа на размяна. Гениалната бизнес идея на споделената икономика се състои в това, от една същностна черта на хората да създаде здрав бизнес модел. Тогава споделянето вече не е граница на размяната, а погранична зона (frontier), праг, който постоянно трябва да се преодолява, който обещава нови възможности за растеж.

Псевдо-споделяне

„Шерването” чрез платформите на социалните мрежи (Social Networking), с неговите безбройни и хитроумни техники за споделяне на информация, също предприема опит да превърне съвместността на споделянето в разполагане един до друг или в противопоставяне, характерно за бизнеса на една размяна. Че нали призивите за участие в социалните мрежи са в действителност подкани за изграждане на социални взаимоотношения като отношения на размяна: взаимоотношения, които създават привидност за споделяне, фактически обаче стимулират отношения на конкуренция. Съперничествата за привличане на вниманието под формата на „лайкове” (likes т.е. харесвания), „ретуитвания” (retweets,т.е. препубликации) или коментари водят до съответния натиск и до многократно цитирания потоп от „видеа” на котки и сватбени снимки, примерно във фейсбук. Управителят на платформата се интересува не от съдържания, а от ангажираността на потребителя (costumer engagement), която създава принадена информационна стойност независимо от вида и качеството на споделената информация. Съвместността на споделянето се превръща в афективна или когнитивна служба. Разбира се, от това „псевдо-споделяне” (Белк) не възникват, както навярно някои биха сметнали, карикатури на изолирани индивиди, преследващи само своите собствени цел. По-скоро от тъканта му бавно израства една форма на „ние”, от която изчезва всякакъв смисъл, а с това и всяко познание за цели и самата отговорност. В тази връзка Бюнг-Чул Хан заговори за „дигитален рояк”. Смисълът обаче, според Жан-Люк Нанси, е в крайна сметка споделено битие, той става възможен едва там, където размяната секва и споделянето начева. Поради това за гражданките и гражданите споделянето е предпоставка за политически дискурс, който прави възможно смислено и плуралистично формиране на волята. Без споделяне няма плурализъм, а само политически монокултури. Не на последно място споделянето на знание е и предпоставка за критика към самата размяна, най-вече към нейното универсализиране в полето на неолиберализма.
 

Без споделяне не става

Какво ще стане, ако тези възможности не са налице, понеже самите те са станали обект на размяна, разкрива американската философка Уенди Браун: уважението и отговорността се превръщат лесно в дребни пари на политическата коректност, смисълът се превръща във фундаменталистка идеология, а битието на гражданина – в човешки капитал.
 
Само че хората споделят не просто затова, че не искат или не могат да разменят, а понеже са общностни същества. За това ни напомня фактът, че се опитваме да научим децата на споделяне. Без споделяне нищо не е дългосрочно, дори и размяната. Някакво общо разбиране – да речем, какво съставлява една размяна, как протича, какви правила са валидни относно нея – може да е само едно споделено разбиране: разменящите трябва да споделят възприемането на своето действие за да са в състояние да разменят успешно.
 
Поради всичко това и на потребителите на интернет няма да им се размине споделянето, дори само затова, че като се замислим, то и интернет е произлязъл от споделянето на капацитети за изчисление и на данни и че файловото споделяне (file-sharing) не винаги се е асоциирало с пиратство. Както и преди, така и сега мрежата предоставя техническа инфраструктура, която позволява отлична възможност за споделяне. Споделянето няма да се остави да бъде възпрепятствано, но на цената на високи социални разходи позволява да се комерсиализира. При цялото му значение споделянето си остава не толкова впечатляваща всекидневна особеност, която макар да може да ограничи размяната, не може да я замести. В противен случай самото споделяне би станало обект на размяна.