Документа 14 Документа 14 – удвояване на перспективата

d14, Marta Minujin, The Parthenon of Books, Friedrichsplatz
© Roman Maerz

Изложбата на изложбите, както бихме могли да наречем Документа в Касел, е международен форум, съществуващ от 1955 г. Провеждан на всеки пет години, той се стреми да бъде изразител на най-важните процеси, случващи се в изкуството и неговите връзки с широк кръг от теми, достижения и проблеми, идващи от областта на науката, технологиите, социалната психология, философията, както и все по-често от областта на политиката. Настоящата Документа 14 отново отправя послания чрез изкуството като ни предлага необичаен прочит на важни въпроси, които вълнуват света (или поне западния свят).
 

Според кураторския екип, включващ 18 души, начело с артистичния директор от полски произход Адам Шимчик (Adam Szymczyk), това са въпроси, свързани с политически и социални проблеми, като расизъм, национализъм, упадъчен капитализъм, диктатура, които през последните години все по-често провокират насилие, безредици, бежански вълни, протести, тероризъм... За участие са поканени 160 автори, като сред тях има утвърдени имена, но преобладават малко познатите, маргинализирани или забравени артисти, идващи от различни политически ситуации, от различни континенти и държави.

Това, което отличава Документа 14 от всички предишни издания, е разделянето й между две географски точки – Атина и Касел. И не само разделянето, а преобръщането на знаците. Касел в случая не трябва да се възприема като домакин, а като гост в Атина, с всички произлизащи от това следствия. Нещо повече, изложбата върви под мотото „Да се учим от Атина” („Learning from Athens”), но не в конкретен план. Най-големият урок е, че няма един-единствен урок, а процесът на научаване идва с волята да забравиш всичко, което си научил.

В предишното издание на Документа Каролин Христов-Бакърджиев изнесе част от изложбата в Кабул, Александрия и Банф, но сега двете локации имат равностойно значение като експозиционни площи. Много от 160-те участници са представени с произведения и на двете места, като понякога едното е допълнение на другото. Откриването в Атина е на 8 април, а в Касел на 10 юни, като застъпването на двете части е около месец (общо изложбата продължава 163 дни). Събитията са координирани и действат паралелно в динамичен времеви и пространствен баланс, без едното от двете места да измества другото по важност. Разполагането на експозицията в тези два града би трябвало да дава друга дистанция на погледа, да води до специфични връзки и гледни точки. Дали обаче се случва точно така и дали целостта и смисъла не се губят някъде в пространството между двата града? 

Защо точно Касел и Атина? Касел е градът на Документа от 1955 г. насам, избран след Втората световна война като подходяща централноевропейска стратегическа точка, където да се организира мащабна изложба с цел преодоляване на травмите, причинени от Нацисткия режим. Това централно положение обаче днес е поставено под въпрос от Шимчик, според който само една географска точка не е достатъчна, за да обхване достатъчно широтата на света с неговите проблеми. Той избира Гърция като второ място, тъй като ситуацията там е показателна за повсеместната икономическа, политическа и социална криза през последните години.

Според екипа на Документа 14, изборът за временното изместване на центъра на тежестта в Атина удвоява перспективите и дава възможност за действие на артистични стратегии, отразяващи реалността на съвременния свят. Но в този случай това е свят, разбиран като място за множество, съставено от индивидуалности, а не като територия, определяна от хегемонни взаимоотношения. В крайна сметка целта е Документа 14 да разгледа света като територия по-широка от Германия и Гърция.

Както в Атина, така и в Касел, Документа е разпръсната на много места, което я прави трудна за обхождане и възприемане. Само в Касел локациите са над 30 – публични институции, площади, кина, университетски пространства... Все пак, сред тях има три основни –  т.нар. Neue Neue Galerie (Новата поща, която понастоящем не функционира), където са повечето от специално създадените за изложбата работи, documenta Halle, където могат да се видят работи на много артисти, участващи и в Атина и Neue Galerie, където има най-голяма концентрация от произведения.

d14, Banu Cennetoglu, BEINGSAFEISSCARY, Fridericianum © Roman Maerz За разлика от досегашната практика, в музея Фридерицианум, обикновено основно експозиционно място, този път е представена колекцията от гръцко и международно съвременно изкуство, собственост на Националния музей за съвременно изкуство в Атина (EMST), който дълго време нямаше собствена сграда и достатъчно финансиране, за да функционира пълноценно. Чрез този жест непоказваната дълго време колекция днес се открива пред многобройна публика, за да разкрие, че произведенията на много от експонираните автори са в синхрон с основната линия на тазгодишната Документа. Тук можем да видим и интервенция върху фасадата, направена от Бану Ченетолу (Banu Cennetoğlu), който заменя името на музея върху фронтона с надписа „Being Safe is Scary” („Да бъдеш в безопасност е страшно”), като по този начин разглежда двусмислената връзка между сигурност и заплаха. Надписът е вдъхновен от графит върху стената на Националния технически университет в Атина.

Социалният профил на Касел също е взет предвид при построяването на изложбата. И там, подобно на Атина, живеят много имигранти, а градът е географски разделен според етническа принадлежност и класа. В северната част „Нордщад” са заселени имигранти от Турция, Африка, Източна Европа и бежанци от Близкия изток. Именно в този градски район могат да се видят част от произведенията и едно от главните експозиционни пространства – Neue Neue Galerie. Сред голямоформатните работи и прожекции, експонирани там, впечатление прави фотосерията на палестинката Ахлам Шибли (Ahlam Shibli). Това са фотопортрети на поколения каселски имигранти и техните религиозни традиции. С темата за имигрантите и ксенофобията е свързана видео инсталацията, допълнена с текст, на активистката група Общество на приятелите на Халит (The Society of Friends of Halit). Тя носи името на Халит Йозгат, роден в Касел мюсюлманин от турски произход, който е застрелян от десни немски терористи през 2006 г. (едва на 21) в кафенето на семейството му в Нордщад. Обществото, в сътрудничество с изследователската група към университета Голдсмитс, Лондон, наречена Forensic Architecture, провежда  изследване за ролята, която смята, че германските тайни служби имат при убийството.

В Neue Galerie са представени преобладаващо исторически работи, като част от тях се отнасят до отношенията между Германия и Гърция, изясняващи причината Документа да бъде в Атина. Една от основните линии в това пространство е посветена на фамилията Гурлит и свързаните с нея факти за прикриване и манипулиране на историческата памет. Тези факти препращат към преосмислянето на въпроса за връзката на изкуството с военната травма, както и разглеждането на произведения, създадени при условията на тоталитарен контрол. В експозицията можем да видим 17 рисунки на Корнелия Гурлит (Cornelia Gurlitt) (1890-1919), чийто баща е известният дрезденски историк на изкуството Корнелиус Гурлит, а брат й Хилдебранд Гурлит e нацистки арт дилър и колекционер на „упадъчно” модерно изкуство. През 2012 името на сина на Хилдебранд - Корнелиус нашумя, когато дълго пазената му бащина колекция, наброяваща 1500 творби, беше открита от полицията в апартамента му в Мюнхен.

d14, Maria Eichhorn, Unrechtmaessige Buecher, Neue Galerie © Mathias Voelzke Една от централните работи в Neue Galerie е свързана с германската националсоциалистическа история, която има своя рефлекс и в настоящето, макар и много въпроси все още да остават табу. Инсталацията на Мария Айххорн (Maria Eichhorn) Rose Valland Institut разглежда въпроса за собствеността на предмети, някога принадлежали на евреи. В центъра на инсталацията е поставена библиотека, висока 6 метра, в която са подредени книги от Берлинската държавна библиотека някога конфискувани от евреи, като техните собственици не са идентифицирани до днес. В допълнение Айххорн отправя „Отворена покана: Незаконна собственост в Германия”, с която иска да провокира търсенето на предмети, плячкосани от нацистите.

Някои от най-запомнящите се работи в Документа 14 са разположени в публично пространство. Сред тях е тази на аржентинската художничка Марта Минухин (Marta Minujín). Тя изгражда в пълен мащаб модел на Партенона, построен от книги, забранени по политически причини на различни места в света. Това е работа в процес, тъй като за целта в продължение на месеци са дарявани около сто хиляди книги. Конструкцията е разположена на Фридрихсплац, където през 1933 г. нацистите са изгорили 2000 книги, определени като „вредни за немския дух”. Днес „Партенон от книги” може да привлече вниманието по-скоро с естетическото си излъчване и с мащаба си, отколкото със своето послание, което със сигурност е било много по-силно въздействащо през 1983 г., когато произведението е реализирано за първи път в Буенос Айрес с книги, забранени от военната диктатура в Аржентина.

d14, Olu Oguibe, Das Fremdlinge und Fluechtlinge, Monument Koenigsplatz © Michael Nast Друга знакова работа е 16-метровият бетонен обелиск, издигнат на централния каселски площад Кьонигсплац. Роденият в Нигерия Олу Огуибе (Olu Oguibe) е нарекъл произведението „Монумент за странници и бежанци”, като върху него на арабски, английски, немски и турски е изписан цитатът от Новия завет „Странник бях и Ме прибрахте”.

d14, Hiwa K, PD022, When We Were Exhaling Images, Friedrichsplatz © Mathias Voelzke Безспорно сред най-атрактивните произведения е „When We Were Exhaling Images” на Хива К (Hiwa K). Авторът от иракско-кюрдски произход, понастоящем живеещ в Берлин, е изградил правоъгълна конструкция от керамични тръби, в които са подредени лични вещи и предмети от бита, каквито обикновено бежанците носят със себе си в опасния си път. Конструкцията има иронично внушение на приют за скитници „с удобства”. Хива К пояснява, че това е разказ за времената, когато, самият той бежанец, е нощувал в канализационни шахти.

Ибрахим Махама (Ibrahim Mahama) обръща внимание на икономическите структури на неолибералната глобализация и влиянието им върху страните от третия свят като „облича” двете кули на историческото място Torwache в Касел с плат, съшит от чували. В работата си, озаглавена Check Point Sekondi Loco. 1901-2030. 2016-2017 г., авторът разказва едновременно за производството и търговията в сегашната фаза на капитализма – чувалите, използвани за арт инсталацията, са произведени в Азия, но са предназначени за опаковане на кафе, какао и ориз, например в Гана, които след това се изнасят в Европа, Америка и т.н.

Удвояването на перспективата, което предлага Документа 14, се умножава многократно през призмата на всяка отделна представена история. И така изгражда мащабен критически разказ за настоящето, изпълнено с политически неотложни въпроси, като бежанската криза, неолибералната глобализация и дясната политика. Въпроси, на които изкуството със сигурност не може да отговори, но, поставяйки ги на фокус, подчертава глобалното нездраво състояние, белязано от абсурди и безсмислие.