Виртуална реалност и изкуство
Азът, светът и тяхното разтваряне

Виртуалната реалност превзема художествената сцена, все повече германски творци също се посвещават на изкуствените светове. Някои от отчасти сензационните проекти изпробват границите на преживяванията.
 

През 2016 г. Торстен Видеман, облечен в розов гащеризон, влиза във виртуалната реалност и я напуска чак 48 часа по-късно. За сравнение, Нийл Амстронг е бил на Луната точно 21 часа и 36 минути. Два дни могат да бъдат доста дълго време, затова Видеман започва да играе, да говори и естествено да спи. Основателят на Берлинския фестивал за инди-игри A Maze се впуска виртуално в един нов свят. Помага му дизайнерката на виртуална реалност Зара Лиза Фогл, която проектира специален денонощен ритъм за интронавта и дори му създава пещера за сън с изкуствени звезди. Пърформансът е наречен Disconnected – съчетание от откривателско пътуване и опит за поставяне на рекорд на Гинес, включително със страничните ефекти. В интервю за технологичното списание WIRED Видеман споделя, че още първия ден е получил паническа атака, а на следващия е бил „на крачка от това да свали очилата“. Асистентката му Фогл обаче го успокоява. Така Видеман успява да издържи и след 48 часа, гледайки леко зашеметен в камерата, прегръща Зара Лиза Фогл и вдига палци нагоре.

Disconnected е подобен на тест за оцеляване в изкуствени светове: Колко продължително човек може да издържи в подобно обкръжение? Колко дълго може да понесе трептенето пред очите си и относително ниската резолюция на прикрепения към тях монитор, заедно с гласовете, които достигат до него от „първата“ реалност?
 
Изкуството на виртуалната реалност подкопава нашата представа за действителност. То буквално може да разклати земята под краката ни – например, ако човек внезапно е в състояние да лети, както в Chalkroom на Лори Андерсън и Хсин-Чин Хуан. Техният свят за виртуална реалност може да бъде преживян в изложбата „Удоволствието от измамата“ в Кунстхале Мюнхен до януари 2019. В играта за виртуална реалност Richie’s Plank Experience на свой ред човек първо се издига с асансьор до върха на виртуален небостъргач, а после пипнешком се придвижва по люлееща се дървена дъска. Отдолу зее пропаст, коленете му омекват, облива го пот и той дори би могъл виртуално да загине, падайки надолу.
Инсталацията за виртуална реалност „Here We Are – A Turing Torture“ на The Swan Collective може да се види от септември 2018 в рамките на изложбата „Touching from a distance“ на medienkunstverein.com. | Снимка © the artist

светове, които никога досега не са съществували

Все повече творци използват виртуална реалност и радикално разклащат онова, което разглеждаме като дадено. Германските артисти, които работят с битове и байтове, имат доста добро присъствие в едно поле, което тепърва се изобретява. „Става въпрос не само за възможността за свободно движение, а за това, че могат да се създават светове, които никога досега не са съществували“, твърди Тамико Тил. „Това е цялостно произведение на изкуството само по себе си!“. Тил, която е професор в Университета за изкуства в Линц, би искала да гради „виртуални светове, които да се преживяват като драматургично цялостно художествено произведение от перспективата на потребителя“. 
 
Още преди години нейната интерактивна инсталация Transformation позволява да се предвкуси това, като при обиколка из Мюнхен показва например изчезналите под улиците градски потоци. Ако човек застане на правилния GPS адрес и погледне през таблета си, изведнъж потокът задвижва виртуални воденични колела. Augmented Reality или „обогатената реалност“ в известна степен е стъпало преди тоталното потапяне в нови светове. Тук граници не съществуват. Или все пак има? „В момента виртуалната реалност предоставя преживяване за очите и ушите, но не и истински за другите сетива“, смята Тил. „Сетивни органи като обонянието и кожата не са включени, липсва и кинестетичното чувство за равновесие.“

МЕЖДУНАРОДНа сцена, НЕМСКОЕЗИЧНА СЦЕНА

Берлинският кураторски тандем Тина Зауерлендер и Пеги Шьонеге поддържа платформата peer to space, която обединява изкуство и творци в областта на виртуалната реалност. Двете са на мнение, че медията на виртуалната реалност не е чак толкова нова в изкуството. Първите художествени творби за виртуална реалност (с очила) се появяват още през 90-те години на ХХ век с автори като Шарлот Дейвис, Моника Флайшман или Никол Стенджър. Това дава тласък за развитието на германската сцена. Пеги Шьонеге посочва творческия тандем Banz & Bowinkel, удостоен с наградата за дигитална скулптура на Висшето училище за комуникации и дизайн в Щутгарт/Улм, Тамико Тил, която е творец пионер в областта на дигиталните изкуства и е носител на наградата на публиката на Хамбургския фестивал на изкуствата за виртуална реалност VRHAM!, както и Мануел Роснер, който създава виртуално помещение за изложбата Unreal на форума NRW в Дюселдорф. Към тях се добавят фестивали като VRHam и A Maze, а също онлайн търсачката за изкуство за виртуална реалност RadianceVR.co на Филип Хаусмайер и Тина Зауерлендер. 
 
Шьонеге се радва, че големите институции също откриват виртуалното и организират множество изложби. Нейната прогноза е, че както фотографията и киното, така обогатената реалност, виртуалната реалност и всички форми на смесена реалност ще станат всекидневие и постепенно ще се наложат. „Чрез тези медии се впускаме в дигитални светове, точно както го правим с компютъра си. Минали са почти трийсет години от началото на масовото използване на световната мрежа и интернет вече се е превърнал във всекидневие.“ Ето защо в бъдеще ще прекарваме значително повече от 48 часа във виртуалната реалност, смята Шьонеге.
Посетител на художественото произведение за виртуална реалност „THE UNFRAMED WORLD“ с куратор Тина Зауерлендер от „peer to space“, изложено в House of Electronic Arts в Базел, Швейцария 2017. | Снимка: © Франц Вамхоф