Бърз достъп:
Отиди директно в съдържанието (Alt 1)Отиди директно в навигация на второ ниво (Alt 3)Отиди директно в навигация на първо ниво (Alt 2)

Алтернативни градски пространства
В името на свободното изкуство

Едно от най-известните открити пространства в Берлин: Кунстхаус Тахелес
Едно от най-известните открити пространства в Берлин: Кунстхаус Тахелес | Снимка (детайл): © picture alliance/imageBROKER

В Берлин едни до други са разположени музеи, театри, галерии, клубове и кина. На фона на това културно изобилие се развиват и все повече независими сцени – алтернативни градски пространства, посветени на некомерсиалното изкуство.
 

Om Роми Кьониг

Берлин е известен със своята пъстра и свободна художествена сцена. И това важи не само за утвърдените музеи и галерии: алтернативните пространства за артистични дейности, наричани Оff-spaces в Германия, също привличат творци и любители на изкуството. Сред тях са инициативи като берлинския Кунстхаус Тахелес, но и малки, по-слабо познати места. Тяхната основна цел е не да имат комерсиален успех, а да насърчават местни творци.

ВРЕМЕ ЗА ИЗКУСТВО ВМЕСТО ПРЕСКАЧАНЕ ОТ МЯСТО НА МЯСТО

Алтернативното пространство District Berlin например организира от 2010 г. насам програма от изложби, пърформанси и уъркшопове, в рамките на които творци, изследователи и публика разговарят по обществено-политически въпроси. Многообразието е важно за нас, твърди Суза Хусе, която от седем години е творчески директор на културния център. Целта е да се чуят много различни гласове и да се създаде пространство, в което те могат да общуват помежду си. „Възможността за съвместна работа и взаимно влияние, за тематизиране на неразрешени противоречия и отсъствия, за изпробване на различни форми на общност – това е, което движи нас и нашите проекти.“
 
District Berlin се намира в една историческа фабрика за малц в Темпелхоф-Шьонеберг. Кураторката цени това, че „Голямата червена“, както е наричана характерната тухлена сграда, е разположена едновременно в града, но не в централната част. В крайна сметка, смята тя, ние се занимаваме „с нашия град, с неговите конфликти, с неговите обществени визии и духове, и с въпроса как искаме да живеем в него“. Но онзи, който се присъедини към тях, в индустриалната зона, далеко от обичайните хипстърски квартали на Берлин, „поема по дълъг път“. Посетители, които влизат само за кратко, оглеждат се набързо и продължават към следващото мероприятие, тук са по-скоро рядкост. „При нас хората остават понякога три, пет, седем часа, занимават се с изкуство и с възникващите между тях въпроси, разменят си идеи.“

Проектен мениджмънт и изкуство в едно

Седем километра по-нататък в посока към градския център нещата изглеждат малко по-различни: на границата между два от най-нашумелите берлински квартала, Нойкьолн и Кройцберг, се намира културният център Spektrum. Тук почти всеки ден се провеждат концерти, пърформанси, филмови прожекции или изложби. Основателите Лийке Плогер и Алфредо Чианамео създават това алтернативно градско пространство преди почти четири години, за да събират на едно място различни групи. „Установихме, че по онова време в Берлин липсваха места, където творци да се срещат с изкуствоведи или с хакери и интернет-активисти. За нас това е не само пространство за събития, но и творческа лаборатория, към която всеки може да допринесе с нещо.“ Тук се събират творци, архитекти и учени, но и хора, живеещи в съседство, които случайно са наминали, погледнали са през прозорците и им е станало любопитно.
 
Макар че двете берлински алтернативни пространства имат както научна, така и образователна претенция, те поставят различни акценти. Понятието „лаборатория“ се приема изключително сериозно от Spektrum: „При нас хората правят изследвания например на ролята на обонянието в изкуството или за дигитализацията“, казва Плогер. Обратно на това, подходът на District е целенасочено политически. Тук заинтересованите посетители дискутират например с режисьора Карина Грифит за това „как германското студентско движение от 60-те години – и най-вече настоящето – да бъдат деколониализирани“, обяснява Хусе. „Или изваждат наяве архивни материали и чрез изкуствоведски изследвания и разговори спорят с феминистките движения на опозицията в ГДР.“
 
  • Берлинското алтернативно пространство Spektrum събира в квартал Кройцберг различни групи на едно място – творци, учени, но също хакери или активисти. Снимка (детайл): Spektrum © Михаел Анг / Spektrum Berlin
    Берлинското алтернативно пространство Spektrum събира в квартал Кройцберг различни групи на едно място – творци, учени, но също хакери или активисти.
  • Почти всеки ден тук се провеждат концерти, пърформанси, филмови прожекции или изложби. Снимка (детайл): Spektrum © Дарио Муриел Джорджо
    Почти всеки ден тук се провеждат концерти, пърформанси, филмови прожекции или изложби.
  • Мероприятие в Берлинското алтернативно пространство Spektrum. Снимка (детайл): Spektrum © Дарио Муриел Джорджо
    Мероприятие в Берлинското алтернативно пространство Spektrum.
  • Встрани от модните хипстърски части на Берлин са разположени помещенията на District Berlin. Тук интересуващите се от изкуство се събират, за да творят и да дискутират по обществено-политически теми. Снимка: Проектът „да повторим дивото. материал отдолу: Художествено изследване на архива на опозицията в ГДР“, District Berlin 2018. Снимка (детайл): © Ема Хъф
    Встрани от модните хипстърски части на Берлин са разположени помещенията на District Berlin. Тук интересуващите се от изкуство се събират, за да творят и да дискутират по обществено-политически теми. Снимка: Проектът „да повторим дивото. материал отдолу: Художествено изследване на архива на опозицията в ГДР“, District Berlin 2018.
  • Мероприятията и изложбите често имат политически акцент, както тук по време на четене и пърформанс от поредицата „Revolt She Said: постколонизаторски и феминистки перспективи към 68-ма“. Снимка (детайл): © Ким Боде
    Мероприятията и изложбите често имат политически акцент, както тук по време на четене и пърформанс от поредицата „Revolt She Said: постколонизаторски и феминистки перспективи към 68-ма“.

Напитките осигуряват приходи

Друга обща цел на двете алтернативни пространства е да направят възможно изкуство, което да не е подвластно на принудите на парите и печалбата. Но само свободното изкуство не покрива разходите. Досега съществуването на District е подсигурявано от своеобразно публично-частно партньорство: фабриката за малц поема наема и част от постоянните разходи; за самите проекти се кандидатства за обществено финансиране. Въпреки това често се стига до „границите на осъществимото“, според Хусе. Малко по-спокойна е ситуацията за Spektrum: макар алтернативното пространство да се издържа предимно от входни билети и приходи от бара, през последната година Лийке Плогер също е написала множество проектни предложения.
 
Ето защо общността на District иска да промени структурата на финансирането си. Изтощително е да си непрекъснато в готовност, да кандидатстваш за проекти един след друг: „Това ограничава полето за сензитивна работа и за проучване на по-слабо отъпкани пътеки.“ Суза Хусе се бори за нова посока: „District, както и други пространства и инициативи в града, които от години изследват и създават различни и ориентирани към бъдещето културни и обществени реалности, се нуждаят от устойчива форма на публична финансова подкрепа“. Тя и колегите ѝ са в процес на разговори с Берлинския сенат, където се формира бюджетът за следващите години. Какви са шансовете им? Хусе не пада духом: „Време е да създаваме съюзи и да се борим.“