Бърз достъп:
Отиди директно в съдържанието (Alt 1)Отиди директно в навигация на второ ниво (Alt 3)Отиди директно в навигация на първо ниво (Alt 2)

Лечебни и СПА-центрове
Някои са го предпочитали горещо

Банята Сечени в Будапеща, Унгария
Банята Сечени в унгарската столица Будапеща е най-голямата по площ минерална баня в Европа. Открита е през 1881 г. Днес тя включва обществена баня, къпалня с плаж и дневен медицински център. | Снимка (детайл): Гюнтер Флегар © picture alliance/Westend61

Още древните римляни са ценели високо лечебната сила на водата, по-късно в цяла Европа възникват курорти: заради горещите минерални извори хората пътуват до Англия, Германия, Чехия – и до Белгия, до града Спа. Името на този град, благодарение на туристите, навлиза в английския език като синоним за минерални бани.

Om Сара Клайн

  • Понятието „спа“ първоначално е означавало курорт с минерални извори, днес то се използва най-вече в хотелските реклами за уелнес оазиси. Снимка (детайл): Фабрис Михадо © picture alliance / PantherMedia
    Понятието „спа“ първоначално е означавало курорт с минерални извори, днес то се използва най-вече в хотелските реклами за уелнес оазиси. В Германия и до днес пред имената на някои курорти се поставя „Bad“ [баня], с което се изтъква медицинското значение на тези селища заради техния климат, подземни богатства или минерални извори.
  •  Термите на Адриан в Лептис Магна, Либия Снимка: © Adobe
    Още през античността хората са вярвали в медицинската полза от минералните бани: римляните, гърците, египтяните и вавилонците са развили истинска балнеокултура. На цялата си територия римляните са строили терми, дори в днешна Либия могат да бъдат открити останки от такива бани. Термите на Адриан в Лептис Магна (на снимката) наред с баните в Картаген са най-големите римски терми на африканския континент.
  • Термите на Каракала в Рим са били сред най-големите къпални в древен Рим. Снимка (детайл): Ахим Беднорз © picture alliance/Bildarchiv Monheim
    Едни от най-големите минерални бани на древния Рим са Термите на Каракала, завършени с всичките им пристройки и декорации през 235 година. Между 6 000 и 8 000 души дневно са можели да се насладят на античния уелнес. Освен басейните с топла и студена вода са се предлагали масажи, маникюр, фризьорски услуги, разнообразни напитки и закуски, имало е дори библиотека.
  • Римските бани в Бат, Англия Снимка (детайл): О. Протце © picture alliance / Arco Images GmbH
    Много от известните днес лечебни и минерални бани съществуват от римско време. Така например Бат в английското графство Съмърсет и до днес е известен със своите римски бани. Когато през V век англосаксонците завладяват територията, те дават на селището името „Hat Batha“ (горещи бани), от където идва днешното му име Бат. Това селище, признато за част от световното културно наследство, през XVI и XVII век е било първенец сред курортите с минерални извори, едва през XIX век други минерални бани го изместват от водещата му позиция.
  • Хотел Казйербад в Аахен, Германия, около 1900г. Снимка (детайл): © Public Domain via Wikimedia Commons
    Който през XVIII век е държал на реномето си, е посещавал минералните бани Кайзербад в Аахен, най-модния курорт за онова време. През вековете името на този град е свързвано с многобройни „кралски бани“ [Kaiserbäder], защото заради горещите извори с температура 52 градуса Целзий непрестанно са се изграждали нови и нови лечебни бани. И това не е никак чудно: и тук първите терми датират от времето на римляните.
  • Пощенска картичка от градския парк в Карлсбад, Чехия, около 1900г. Снимка (детайл): © picture alliance/akg-images
    В началото на XIX век ходенето на курорт става много модно и навсякъде в Европа се създават разкошни минерални бани, които се конкурират помежду си. Особено популярни са например намиращите се в днешна Чехия Карлови Вари (на снимката), Марианске Лазне и Франтишкове Лазне. И до днес горещите минерални извори от този балнеоложки триъгълник в Бохемия с температура до 73 градуса Целзий не са загубили световната си популярност.
  • Белгия също привлича висшето общество – място за срещи на монарси през XIX век. Снимка (детайл): Фишман © dpa - Bildarchiv
    Белгия също привлича висшето общество – място за срещи на монарси през XIX век стават минералните бани в Спа, където отсядат аристократи и индустриалци от цяла Европа и от Русия. Популярността на Спа му спечелва благозвучното прозвище „Café de l’Europe“ [Кафене Европа]. На британските туристи от XVI век дължим впрочем навлизането на понятието „спа“ в английския език като синоним за лечебни бани и кръстник на всички появили се по-късно уелнес оазиси.
  • Курортисти в Баден-Баден, които пият лечебна минерална вода. Снимка (детайл): Кале Хеслефорс © picture alliance/ullstein bild
    „Лятна столица на Европа“ - това име получава курортният град Баден-Баден в Шварцвалд през XIX век. Прозвища от този тип – подобно на „Кафене Европа“ за Спа в Белгия – подчертават значението на тези курорти за Европа. Горещите минерални бани в Баден-Баден също имат римска предистория, но те дължат възраждането на старата си слава на икономическото чудо от 1950-те и 1960-те години. Дори шахът на Иран Реза Пахлави през 1955 г. отсяда там заедно със съпругата си императрица Сорая. На снимката се виждат курортисти в Баден-Баден, които пият лечебна минерална вода.
  • Банята Сечени в Будапеща, Унгария Снимка (детайл): Шьонинг © picture alliance/Bildagentur-online
    Най-голямата по площ минерална баня в Европа, банята Сечени в унгарската столица Будапеща, е открита към края на XIX век, през 1881 г. За да се достигне до термалните извори, е било необходимо да се извършат сондажи до 970 м дълбочина, но усилието си е струвало: от 1904 г. банята Сечени получава правото да се нарича „лечебна баня“. Днес тя включва обществена баня, къпалня с плаж и дневен медицински център.
  • Термите Каракалa в Баден-Баден в Германия, носeщи името на римския си предшественик Снимка (детайл): В. Дитрих © picture alliance / Arco Images GmbH
    Балнеокултурата от XIX и XX век и възникналия на тази основа туризъм в Средна Европа ще бъдат официално признати за световно културно наследство. От 2010 г. сдружение от множество исторически курорти с минерални бани подготвя проект под заглавие „The Great Spas of Europe“ [Големите спа центрове на Европа], сред тях са Баден-Баден (Германия), Баден (Австрия), Виши (Франция), Спа (Белгия), Бат (Великобритания), Франтишкове Лазне, Марианске Лазне и Карлови Вари (Чехия). Сдружението възнамерява през 2019 г. да подаде съвместна заявка за признаване. Впрочем Термите Каракала (на снимката) в Баден-Баден в Германия носят името на римския си предшественик.
  • Термите Тетучио в Монтекатини, Италия Снимка (детайл): Райнер Хакенберг © picture alliance
    Термите Тетучио в Монтекатини, Италия (на снимката), също са в списъка на „Great Spas of Europe“. В историята на ЮНЕСКО досега не е имало такава транснационална кандидатура за световно културно наследство – тя се смята впрочем за една от най-сложните заявки. Няколкократно броят на участващите селища е бил намаляван, тъй като всяко от тях поотделно трябва да представлява световно културно наследство. Бъдещето ще покаже дали този проект ще се увенчае с успех.