Независимa сцена
Решенията са в промяна на културната макрорамка

В рубриката „Култура в кризисни времена“ ви информираме за кризата в културния сектор в България и Германия и какви мерки се вземат в двете държави за подкрепа на културните и творчески индустрии. Освен това ни интересуват личните позиции и критични гласове за начините и принципите на подкрепа за свободната сцена. Затова се обърнахме към редица интелектуалци от България и Германия и им зададохме въпроса: „Как според Вас трябва независимата сцена в България да се подкрепя – в и извън контекста на кризата, породена от коронавируса?“. Надяваме се рубриката да послужи платформа за обмен на информация и дискусия за важността на това свободната сцена да бъде припозната и подкрепена на институционално ниво не само по време на криза, но и в дългосрочен план.

Om Атанас Маев

Как според Вас трябва независимата сцена в България да се подкрепя – в и извън контекста на кризата, породена от коронавируса?
 
Години наред културни оператори алармират за недостатъците на нереформирания посткомунистически модел, характерен с поддържане на тежка инфраструктура и репертоар, капсулирани около определена географска локация, който е в сблъсък с действителността и различията на заобикалящия ни европейски ландскейп. В разклатената от вирусен земетръс икономика, проблемите контрастираха рязко, а решенията и мерките за спасяване на всичко, изградено през последните 30 г. –   спешни. Със сигурност като част от тези мерки са допълнителни средства в бюджета на Министерство на културата за независимия сектор под формата на структурна подкрепа за целогодишна дейност. На организации и пространства, проектни субсидии и законови промени.
 
Ето и някои факти, които могат да послужат като основа за размисъл:

• В България имаме 53 държавни театрални сцени и около седем независими.
• Броят на дипломиращите се артисти, културни мениджъри, сценографи, драматурзи расте, а щатни държавни работни места липсват.
• Свободният сектор е ограничен като финансиране и възможности, поради което от една страна не може да ангажира всички свободни артисти, а от друга поддържа микроекипи или липса на такива.
• Над 90% от международните културни партньорства и проекти се реализират от независимия културен сектор.
• Със съществуващата методика, чрез субсидирания билет се създава нелоялна конкуренция между частните сцени и държавните театри, които могат да си позволят да свалят цените, променят пазарната стойност на билет, а впоследствие да дофинансират всяка една продажба чрез държавния бюджет.
• Културният живот в България е централизиран около София и големите градове.
• В България все още няма фонд за дофинансиране на европейски проекти, така както е в почти всички държави членки на ЕС, а по този начин да се използват рационално всички възможни финансови инструменти, които ЕС предлага, да се споделят ресурс и добри практики. 

Решенията на тези проблеми са в промяна на културната макрорамка. Необходимо е да се оптимизира разходването на бюджета и да се влеят нови средства за култура чрез създаване на устойчиви инструменти, които да служат на свободната сцена. Това може да стане чрез програми за структурно финансиране на пространства за култура и продуциращи организации с постоянна целогодишна дейност, насърчаване на проектна дейност, международен обмен и всичко това при спазване принципите на равнопоставеност между държавен и частен сектор.

Подобна реформа би могла да бъде свързана с редуциране броя на държавните репертоарни театри и те да приемат функция на отворени (свободни) сцени. Това би позволило освободеният ресурс да насърчи свободните артисти да бъдат ангажирани чрез проекти и тяхното публично представяне по възможно най-рационалния  начин. Друг важен проблем за решение е промяна на законите за меценатството и за хазарта, с които да се гарантира възможност за устойчивост на бюджета за култура и работещите финансови механизми.

Трета важена стъпка е регистър на независимите творци и творчески организации, които да могат да бъдат разпознати от българските институции и да могат да практикуват със спецификите, свързани с работния процес и трудовоправното законодателство.
 
Положителен знак е обединението на независимия културен сектор и видимостта му, което определено помогна за стартирането на преговорите с Министерството на културата, както и свързани с проблематиката други министерства и Европейска комисия. За първи път беше направена анкета, в която се събраха данни от 1067 анкетирани и бяха отчетени както загубите към момент на влизане в извънредно положение, така и от пропуснати ползи до края на юни, които възлизат на близо 15,5 млн. лева.
 
Формира се работна група, инициатор на преговорите и обединението на сектора, която освен че анализира ситуацията в различните жанрове изкуства, начерта и план, който предложи на управляващите, като умело аргументира крайните резултати, и който план кореспондира с данните от анкетата. Тази група представлява независимия сектор и медиира между Министерството и независимите творци и организации, а това в комбинация с привличане на свежи средства за дългосрочно развитие, определено е успешна формула за създаване на работеща дългосрочна стратегия за прогрес на българската култура като част от световната творческа реалност.

От изключителна значимост за независимите творци е да работят и да се развиват както с подкрепата на европейско и държавно, така и от на общинско ниво.
Добър пример в тази посока е адекватната намеса на Столична община, която преструктурира бюджета си, за да подкрепи творците и организациите чрез програма „Солидарност в културата“ #ЗаДаИмаКултуравБългария.