Бърз достъп:
Отиди директно в съдържанието (Alt 1)Отиди директно в навигация на второ ниво (Alt 3)Отиди директно в навигация на първо ниво (Alt 2)

Права на човека
Вирусът и гладът

Мъж кара колело в Столипиново, Пловдив
Снимка: Филип Михайлов © Next Level Photography

Западна Европа отдавна е приела ромите да живеят на границата на обществото и почти да нямат собствени представители във висшите политически кръгове. Концентрирани в Словакия, Унгария, Румъния и България, те в общия случай са жертва на масирана дискриминация, както и на много по-нисък стандарт на живот, драстично влошен след края на комунизма. Това най-голямо етническо малцинство в Европа се оказа силно засегнато от коронавирусната пандемия в много страни. Цели ромски фамилии бяха изправени пред комбинация от рискове за здравето, икономически лишения и засилена дискриминация.

Om Юлиана Методиева

В България, най-бедната страна в ЕС, всеки пети жител на страната е в риск от бедност. Сред най-уязвимите групи са хората от ромското население (325 343 според последното преброяване), от които 63.8% живеят в бедност. Поради материален недостиг много деца от многолюдните фамилии не посещават детски домове и училище, образованието им е твърде слабо. Тази ситуация драстично се влоши с въвеждане на извънредното положение. От години експерти по малцинствата и антрополози предупреждават политиците от целия демократичен спектър за особената рисковост на ромските квартали при традиционни зарази като морбили и различните видове грип. Застрашеността на жителите от пандемични болести в квартали, махали и гета е особено висока, защото нямат достъп до течаща вода. Поради тези причини от въвеждането през март на извънредното положение, ромските общности се превърнаха много бързо в горещи точки на зараза. Допълнителен фактор за България изигра връщането на ромите като нискоквалифицирани работници от страни с висока смъртност (основно от Испания, Гърция, Италия).

Както други европейски правителства не предприеха ексклузивни мерки за защита на това население, така се случи и в България. Страната от години има остра необходимост от добре работещи инфраструктури за здравни и социални услуги. Пандемията оголи до нерв тежките дефицити и усили страданията на хората в неравностойно положение. Тлеещите от десетилетия негативни фактори на живеенето им предопределят високата цена, която трябваше да платят за тях. Високият процент на заразата се обуславя от голямата концентрация на жители в гетата. Цели семейства не могат да си позволят изискването за спазване на социално (физическо) дистанциране, определено както от СЗО, така и от Националния оперативен щаб (НОЩ), управляващ пандемичната обстановка. Това обстоятелство увеличи здравния риск за хората. Социологическите данни сочат хуманитарни щети още в края на март, в средата на карантината.

В ромските квартали нерядко в едно помещение живеят по десет и повече души. Ниското ниво на образованост не дава възможност на повечето жители от гетата да попълват сами изискваните декларации от районните епидемологични служби. Нарастващата паника, чувството за социална изолация, обхванала по принцип хората под карантина в столицата и големите градове на страната, са още по-трудни за преживяване в местата с етнически уязвими малцинства.

Вирусът, мерките и крайнодясната политика

Още в самото начало на избухване на епидемията, сред обществото се разнасят слухове, че именно роми били източник на заразата. Поредица от публикации на „Дойче Веле“ предупреждават, че етническите малцинства ще се превърнат както обикновено в мишена за националистическите партии от управлението в България. „Тагесшпигел“ навреме информира: „Това е само слух, но ефектът от него е опустошаващ“. И двете немскоезични издания познават съвсем точно, че тези слухове ще се окажат обществено приемливи за българското общество.

Крайнодесните политици в България („Обединени патриоти“) призовават правителството да разположи контролни пунктове (КПП) във всички ромски квартали. В резултат много от тези квартали попадат почти под пълна блокада. Въпреки че подобна мярка е противоконституционна, защото е отрязан достъпът на ромите до медицинско обслужване, както и до снабдяване с храни и други основни продукти, на много места тя бива приложена в целия си обем. Националистически издания с откровено расистки уклон публикуват заглавия като: „Лъсна ужасът в циганските квартали на София: 50% от тестваните са с коронавирус“! Така системно започва расовизиране на вината. Тя се прехвърля от неефикасността на държавата и структурните проблеми на социалната политика за малцинствата към самите хора от кварталите и гетата. Затварянето на ромските квартали все повече заприличва на блокада на чисто етническа основа.

Ромското население в двата квартала в София (Филиповци и Факултета) още преди Великденските празници е подложено на стигматизация заради твърдени регистрирани случаи на Covid-19. Стигмата довежда до неувереност и песимизъм в ежедневното поведение у жителите. Нараства чувството им за отхвърленост от останалото общество, което и без друго системно ги сегрегира по отношение на достъпа до работа и образование. Въпреки усилията на цели семейства да се вземат персонални мерки най-вече относно миене на ръце, дезинфекция на жилищата и носенето на маска, заразата избухва ритмично поради слабия достъп до водоснабдяване и канализация.

Блокаж на живота в квартали и гета по време на коронакризата

Причина за високия процент заразени в тези махали е и в интензивното общуване между семействата и роднините им, разхвърлени на различни адреси и в различни семейства. В много бърз порядък се въвеждат извънредните мерки за забрана на излизане от двете населени места. Основните аргумента на Националния оперативен щаб са, че там има много заболели, въпреки чe PCR тестовете са неясни и крайно недостатъчни. От друга страна, епидемолозите смятат, че е трудно откриването на контактните лица на заразените, защото помежду си общуват различни семейства, които рядко са на една и съща улица. Властта преценява, че рестрикциите трябва да са буквално до всеки дом и магазин. В мейнстрийм медиите не се коментира фактът, че КПП-та са реално нарушение на правата на ромите на равенство и свобода на придвижване. В този контекст правозащитни адвокати завеждат дела срещу тези нарушения, които текат и в момента. Населението като цяло преживява себе си като изключителна жертва на пандемията.

Икономическите последици от карантината нанасят тежки психологически и екзистенциални травми. „Затворената“ икономика в гетата поставя под чертата на елементарното задоволяване на нуждите десетки и десетки хиляди домакинства. Близо 40% от ромските майки в специализирана програма за социални инициативи споменават, че поне един от членовете на тяхното домакинство е загубил работата си от началото на епидемиологичната криза. Карантината е прилагана без оглед на тежките последици от това, че хората няма да могат да излизат от квартала си. В ромските квартали „сивата заетост“ (в строителството, селското стопанство) е огромна. Всички работещи в този сектор остават без работа, включително чистачки, строители, сервитьори. Това отвежда до ръба на физическото оцеляване стотици деца и техните бащи и майки. Те дори да не са освободени и да има работа за тях, след като нямат договор, не могат да си изкарат служебна бележка и съответно не могат да напускат квартала. И така фактически си загубват работата и доходите за издържане на останалите пет–шест членове в семейството.

Извънредното положение започва през март, продължава и през студения за сезона април, а най-бедните се отопляват с каквото им попадне. Стоят у дома, защото нямат избор, не могат да излязат навън, за да събират вторични суровини. Паричните преводи от роднини, работещи в чужбина, са намалели или са прекратени и това допълнително засилва икономическия колапс. В търсене на спешни финансови средства някои залагат телефоните си, а други прибягват към рисковите бързи кредити. Главното притеснение за домакинствата е неяснотата около продължителността на коронакризата.

Допълнително ромите са подлагани на унижения и тормоз от страна на държавните органи. Въдворените в малките селища и махали жандармерия и полиция на КПП-та нападат вербално жителите, ругаят жените, има и физически сблъсъци в София и Ямбол. Прекомерно удължилата се карантина изнервя хората до краен предел, на места се стига до бунтове. Много любопитно е, че резултатите от строгата карантина издават скоро проблематичността и безсмислието ѝ – според водещи епидемиолози, затварянето на кварталите е неефикасна мярка, тъй като вирусът продължава да циркулира в затворения квартал, в къщите и семействата.

Най-голям проблем с човешките права: въвеждането на КПП-та по места

Подобно на „Филиповци“ и „Факултета“ в София, в края на март започва и затваряне на други градове с ромски махали. Казанлък е един от първите градове, който изолира своите роми, въпреки че няма регистриран нито един случай на заразен сред всичките жители. Тези флагрантни дискриминационни действия се случват пред затворените очи на правоохраняващите органи на национално и на местно ниво и с преобладаващото одобрение на българските медии. На най-високо равнище е игнорирано изказването на лидер на националистическа партия (Ангел Джамбазки, ВМРО), че „ромските квартали са „гнезда на зараза“. Липсва критична реакция към изказвания и на високопоставени представители на правителството, на съдебната власт в подкрепа на такива мерки срещу Covid-19, които са насочени единствено към ромите.

В края на първия месец последва въвеждане на КПП в Пещера, Ямбол и Нова Загора, Сливен. Контролно-пропускателни пунктове остават на входовете и изходите на махалите до края на април. Репресивността на мерките се критикуват от местни и международни наблюдатели. Те посочват местата с ярко изразена дискриминация в достъпа до водоснабдяване и канализация. По-драстичните примери са посочени от специални докладчици на ООН до българското правителство като Нова Загора, последвана от Сливен и Казанлък. Докладчиците настояват да бъдат прекратени дискриминационните мерки срещу COVID-19 в сегрегираните ромски квартали на града, както и да бъдат преустановени полицейските операции там.

Особено критични са забраните и в Ямбол. Ограничителните мерки обхващат ромските зони напълно непропорционално предвид процентното съотношение на ромското население – над пет хиляди. Предвид клъстерния характер на заразата, в един момент нараства броят на положителните проби в определени семейства, но острият недостиг на лекари и медицински сестри не позволява да се разкрият повече отделения за заразени с коронавируса. Този дефицит на здравната система в града е известен на местното ръководство в лицето на кмета и районната здравна организация. Особен връх в нехуманното третиране на жителите от тези места е пръскането с дезинфектант от хеликоптер, както и облитането на кварталите с дронове. (Дронове контролират за спазване на карантината и в софийските гета).

Как хората остават хора въпреки репресивните мерки

При наличието на положителни проби и карантиниране на цялото семейство се намират немалко активисти от неправителствени структури за помощ и подпомагане на инспекторите от РЗИ. Екипите от медицински сестри и акушерки заедно със здравните медиатори, обучени в един от най-авторитетните частни университети (НБУ) в България, работят с млади бременни жени и майки от семейства в кварталите „Факултета“, „Филиповци“, „Христо Ботев“ (София), „Столипиново“ и „Шекер махала“ (Пловдив). Доброволци в ромския „Нов път“ (Видин) раздават информационни брошури с указания за предпазване от Covid-19. Помагат на населението да си шие маски. Здравните медиатори съставят списъци на крайно нуждаещи се хора и после им доставят хранителни продукти. Други се включват в раздаването на учебни материали в махалите, което е особено важно, тъй като много от ромските деца не разполагат с компютри и таблети за дистанционно обучение.

Всеки ден активистите, повечето от които принадлежат към етноса, обхождат карантинирани хора, дезинфекцират обществени пространства. Заради нарастващата безработица  започват да помагат на хората да си търсят работа в бюрата по труда – водят ги, попълват им документите, информират ги от кои програми за насърчаване на заетостта могат да се възползват. Най-активни от жителите са по-младите – до 29-годишна възраст. Те проявяват голям интерес към програмата „Готови за работа“. Добър вариант за финансова подкрепа се оказва възможността родители на деца на между 3 и 12 години да регистрират свои безработни роднини като детегледачи.

Жени, мъже и деца се стараят да спазват извънредните мерки. Веднага масовите мероприятия са отложени във времето. До края на май няма балове, сватби, рождени дни, църквите предават службите само онлайн. В средата на извънредното положение страхът от заразата постепенно се е изместил от безработицата. Близо половината жители на квартала в работоспособна възраст са или съкратени, или принудени да излязат в отпуск. Макар че тези, които са наети на трудов договор и имат декларации от работодателя си, могат да напускат квартала и по време на блокадата, новината например, че „Факултета“ е огнище на коронавирусни инфекции оказва своето негативно влияние. Доста хора загубват в средносрочен план работата си (както вече споменахме, заетостта е по принцип проблематична).

Повечето попадат в такава ситуация не защото нямат уменията да работят или съответният работодател вече няма как да поддържа този работник, а заради „информацията“, че е заразен. Това се прибавя и към традиционните предразсъдъци и стереотипи, които превръщат положението на търсещия работа в почти безнадеждно. Много роми продължават се опитват да намират работа на сивия пазар ден за ден. Това пък означава, че може да не отговарят на условията за държавни компенсационни схеми. Онези, които са се върнали в страната от работните си места в Западна Европа в началото на пандемията, често защото „кранчетата“ им на доходи са пресъхнали, вкъщи се оказват без здравна застраховка и изградени мрежи за безопасност.

Ромите от София казват: „Ако в един блок в гъстонаселен квартал като „Люлин“ има петима заразени, целият блок ли е под карантина? Ако навсякъде мерките бяха строги, нямаше да ни боли толкова и да се чувстваме чужденци в собствената ни държава!“ Дискриминацията е тежък проблем, съдържащ потенциал за бунт и противопоставяне. В обстановка на пандемия този проблем зарежда с травми и дългосрочен песимизъм уязвимите малцинства.
 
Бел. ред. Благодарим на авторите, чиито текстове са посветени на темата за човешките права по време на пандемия. В контекста на тази така актуална тема е необходимо да отбележим, че ограничаването на личните права и свободи, затварянето на учебни и културни заведения и всички останали мерки, свързани с COVID-19, бяха предприети и наложени не само в България, но също така в Германия, както и в редица други страни. Във всички засегнати от пандемията държави експерти от различни области продължават да обсъждат дали мерките са подходящи и доколко са необходими. Въпреки всички дискусии, обективна оценка ще може да бъде дадена едва след като кризата, предизвикана от коронавируса, приключи.
Гьоте-институт България не заема позиция и не носи отговорност за съдържанието на статиите по темата, но предлага пространство за провеждане на открит дебат, обоснован на факти и представящ различни гледни точки.