Бърз достъп:
Отиди директно в съдържанието (Alt 1)Отиди директно в навигация на второ ниво (Alt 3)Отиди директно в навигация на първо ниво (Alt 2)

Права на човека
Подценената опасност

Двама възрастни мъже играят шах
Снимка: Vlad Sargu © Unsplash

Хората, настанени не по своя воля в институциите, бързо се превърнаха в заложници на пандемията. Всяка втора жертва на Covid-19 е в домове за възрастни хора.

Om Юлиана Методиева

През април по данни на института Робърт Кох от 5 100 починали от коронавирус в Германия около 1/3 са в домовете за възрастни хора. Още по-голям е делът в други пет държави от Западна Европа. Един от най-показателните примери за опасността, която COVID-19 представлява за възрастните хора, е от Унгария: при общо около две хиляди случая на коронавирус в цялата страна, само в един старчески дом в столицата Будапеща са регистрирани над 200 заразени. Тежката картина се допълва от данните, че десет от тях са починали скоро след като са дали положителна проба за COVID-19.

Западни и американски медии нерядко поставят въпроса за необходимостта от правозащитен мониторинг по отношение на COVID-19 и прозрачност на информацията за тези затворени за обществото институции. Смята се, че повече от една трета от старческите домове в района на Париж също са засегнати от коронавируса. Но докато смъртността в болниците в Берлин или Будапеща се регистрира в ежедневни бюлетини, статистика за броя на заразените и смъртни случаи в социалните домове за възрастни хора в България отсъства*.

У нас въпросът защо не бяха предпазени изолираните в институции възрастни хора с определени увреждания, е много наболял, макар и не масов. Както бе споменато в предходните статии, един от големите проблеми, на който продължително обществото търси отговор, е как в ситуацията на Covid-19 едновременно да се постигне защита на здравето и адекватни гаранции за правата на човека. Но защитата на живота на възрастните хора в институции, призвани да ги обгрижват и съхраняват достойнството им, поставя този въпрос в особено проблематичен контекст.

Закъснели мерки?

От самото начало българските противоепидемиологични мерки (социална дистанция, маски, дезинфекция) в специализираните институции са тревожно неясни. До края на карантината остава неизвестно дали хората в домовете са снабдени с маски и дезинфектанти, доколко им е било възможно да спазват задължителната хигиена и социалната дистанция, имало ли е специален фокус върху техния живот и здраве. Едно от малкото действия на правителството до края на извънредното положение се изчерпва с това да спрат настаняването в социални институции, включително и в старческите домове. Министерството на труда и социалната политика предлага законови и нормативни промени за превенция срещу разпространението на вируса Covid-19, но те остават без видими резултати. Усилията да се разработи кризисен стандарт за социалните услуги са все още само на идеен етап.

Дали специализирана институция като домовете за възрастни хора с увреждания е добра алтернатива за тях, е широко дискутирана тема. Временното или постоянно настаняване в такива институции поражда по правило етически въпроси. Мизерията в огромна част от домовете, осъществяващи социални услуги за самотни стари и болни хора, е описвана неведнъж в правозащитни издания. Заради нищетата на материалните условия и неквалифицираните кадри, обгрижващи нашите родители, те често биват наричани „Складове за хора“. Немалка част от домуващите са със силно изразени увреждания и затова стават бързи жертви на пандемията. Обичайните обитатели са самотни възрастни, живеещи в психологически дискомфорт, податливи на висока тревожност и липса на перспектива. Когато научават за Covid-19, някои от тях казват на персонала: „Защо ме къпете? Безсмислено е.“ Песимизмът през първите дни ги завладява. Има хора, които не искат нито да ядат, нито да стават от леглото.

До началото на май хората, затворени в домове за възрастни хора, са на практика информационно невидими и извън дневния ред на обществото. Жертвите на коронавируса според данните на Националния оперативен щаб са очертали една неустойчива крива. Тя се движи нагоре, после надолу, доколкото ресурсите (ограничени) на здравните органи им позволяват да тестват населението. Въпреки тревожните данни сигнализиращи, че вирусът поразява тежко възрастните хора в цяла Европа (изключваме Швеция, страна с висока смъртност на възрастните хора, но отхвърлила мерките на строга карантина на населението, каквато се прилага в България), данни за повишена тревога от страна на правителството, както и допълнителни мерки в защита здравето на силно уязвимите възрастни хора с ментални увреждания в тези сегрегирани места, почти отсъстват.

Бум на зарАЗАТА ВЪВ ВИДИНСКО

Близо месец (23 април) след въвеждане на извънредното положение във Видинско започват съобщения за избухване на Covid-19. Местни и централни медии алармират за първите жертви. Те са от Дома „Света Петка“. Ползвателите на социални услуги (такъв е правният жаргон) в Дома са 48 души. Положителни проби са дали трима от тях, заразени са и две лица от персонала.

Последва информация за заразени в Дома за стари хора в Гара Орешец. Домуващите там са 26 човека. Най-младият от тях е на 56 години, а най-възрастният е на 92 години. От общия брой, двадесет и един (21) са с положителна проба. Трима от персонала, съставен от 16 души, също са заразени. За два дни почиват двама от домуващите. След това медиите загубват интерес какво се случва с останалите. Поредният взрив на заразата е в друг Дом за възрастни хора, този път в град Кула. 17 човека се оказват с положителна проба. Част от тях са хоспитализирани. Точни данни за общото число на обитателите няма. Към средата на май се съобщава за още 15 човека с положителна проба.

Публично известен е общият брой на жертвите на коронавируса във Видинско – над 60 души само за месец. До края на карантинния период обаче, в някои медии се настоява за цифрата 154.

От съобщения в печата и телевизиите се разбира, че извеждат възрастните хора с коронавирус от Домовете във Видинско и ги настаняват в отделения в болниците в Лом, Монтана и София. Практиката да се подценяват опасностите за здравето им в институцията и да не бъдат достатъчно подлагани на тестове, се повтаря навсякъде – отново поради липса на финансов и медицински ресурс. Обитателите на Домовете се оказват оставени в ръцете на неспециализирани в превенцията, още по-малко в лекуването от вируса, медицински или квазимедицински лица. Това допълнително усложнява ситуацията им, тъй като от години насам персоналът е нискоквалифициран, домовете в цялата страна страдат от недофинансиране, заплатите на медицинските сестри и санитарите са изключително ниски.

Някои от причините в региона да бъде отбелязан и първият бум на заразата се състоят в чисто географски обстоятелства. През Видин минава голяма част от трафика, идващ от страните от Централна и Западна Европа (по 900 превозни средства на смяна), контактите с персонала при отсъствието на превантивни мерки съдържа потенциален риск за безпомощните хора в социалните институции. Медиите твърдят, че шофьор, обслужващ домовете, е разнесъл Covid-19 във Видинско. Домовете за възрастни хора се превръщат в едно от огнищата в областта (за другите огнища – гетата и ромските квартали, писахме в предходната статия).
На 7 май медиите обявяват, че заедно със завръщащите се от чужбина българи, ромските квартали и домовете за социални грижи са трите основни огнища на разпространение на Covid-19 в България. Като горещи точки на зараза освен Гара Орешец и Кула, се добавят и старческите домове в Кюстендил и София, но данни за реалните жертви на заразата в тези домове няма.

Нови горещи точки на зараза

Постепенно се откриват нови заразени хора в Дома за възрастни хора в Благоевградския квартал „Струмско“. Там са настанени 160 души. В тази социална институция освен заразата се разразява и пожар. Ситуацията е изключително усложнена. Точната цифра на домуващите дали положителна проба не се съобщава. Отсъства и публичен интерес за точния брой на заразените и починалите.

Заразата плъзва и в Дома за стари хора „Св. Йоан Рилски“ в Радомир. Четири жени, работещи в този дом, се оказват с положителни проби. Жените живеят извън Радомир и пътуват до работното си място, което повишава нивото на риска. Районна прокуратура – Перник разпорежда проверка по случая и изисква от районните здравни инспекции и кметството да упражнят контрол и да предоставят информация относно предприетите мерки за превенция на разпространяването на коронавируса и спазването им. Числото на заразените обитатели отново е неясно.

През късния май вече започва масовото тестване сред домуващите стари хора с психически и други увреждания. Обхващат се и Домовете в Монтанско, Хасковска област, Велико Търново. Пробонабиране започва и в Берковица, както и в с селата Владимирово и Брегово. Националният оперативен щаб се опитва да обхване измеренията на проблема. Цифрата на тестваните не е малка – те са около 15 хиляди (цифрата варира до 17 600). Здравните институции се оплакват, че взимането на проба с PCR отнема много време, за да се произнесат за резултатите. От друга страна, Националният оперативен щаб се въздържа публично да огласява специфични данни, за да не се създава обществена стигма на уязвимите групи. В началото на юни изследваните в специализираните институции от резидентен тип вече са около 28 хиляди души, включващи медицински лица и санитари, както и възрастните хора. От РЗИ настояват, че заразени с Covid-19 са преимуществено медицинските лица, а броят на заразените потребители на социалната услуга е значително по-малък. Наблюдаващи ситуацията в Домовете от БХК пък правят уговорката, че не може да се говори за епидемична бомба в сравнение със страните като Франция, Германия, Великобритания.

Някои са по-уязвими от други

Все повече става очевидно, че наред с многото слаби звена на социалната и здравната система в България, специализираните институции за възрастни хора са в пъти повече изложени на риск. Обитателите вътре са изолирани от външния свят, те нямат лично пространство. Не могат да се хранят насаме, дори да поискат. Споделят стаи с други домуващи. Спазването на социална (физическа) дистанция, както и хигиенните изисквания, се оказват сякаш неизпълними. Непрестанно около тях има персонал, хора, които общуват с външния свят. На много места първопричинителят за разпространение на вируса се оказва именно персоналът.

Обитателите са лишени дори от възможността да се самоизолират. В практиката на тези социални институции хората нямат правото да приемат или откажат лечение. Много от тях на всичко отгоре са поставени под запрещение, независимо от здравния им статус. Това намалява шансовете им да оцелеят до минимум, а достойнството им е напълно съсипано.

В определени среди на обществото назрява въпросът защо се допуска инфекцията да достига безпрепятствено именно до най-рисковата група хора и да ги поразява, изоставени в своята немощ. Отговорът е труден и затова и до днес той не е даден. Остава усещането за неглижиране на правата на хората в изолираните Домове, за липса не само на ресурс, но и на воля за обгрижването им от държавата, няма концепция за опазване на тяхното здраве и живот.

В очакване на отговори

В първата половина на месец май Върховната административна прокуратура (ВАП) изисква информация от Министъра на здравеопазването и от Министъра на труда и социалната политика за предприетите мерки и тяхното спазване след въвеждането на извънредното положение във връзка с Covid-19 в специализираните институции за предоставяне на социални услуги в страната. Допълнително ВАП сезира контролните органи след извадки от преписки и информация в средствата за масово осведомяване за разпространение на коронавируса в цитираните тук домове за стари хора в Гара Орешец, град Кула, град Радомир.

След тримесечна борба с пандемията, резултатите са категорични. Противоепидемиологичните мерки, въведени от Министерството на здравеопазването и Националния оперативен щаб, бяха наложени без да съдържат в себе си необходимото уважително отношение към всеки възрастен човек и без да защитават неговите права. Напълно беше подценен рискът за живота на хората в тази група, оставени в социалните домове често и без тяхното съгласие, в условията на Covid-19. Социалните институции и държавната политика за уязвимите хора остават длъжници на възрастния болен човек, изолиран и самотен, обитаващ сегрегирани пространства, без необходимите хуманни мерки, без медицинска закрила и адекватна помощ. В периферията на общественото внимание, старите хора се превърнаха в лесна жертва на коронавируса.

* Представителна информация за заразата от Covid-19 в Домовете за възрастни хора няма. На този етап данни от Агенцията за социална политика (АСП), Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Министерството на здравеопазването (МЗ) не са оповестени в публичното пространство.
 
Бел. ред. Благодарим на авторите, чиито текстове са посветени на темата за човешките права по време на пандемия. В контекста на тази така актуална тема е необходимо да отбележим, че ограничаването на личните права и свободи, затварянето на учебни и културни заведения и всички останали мерки, свързани с COVID-19, бяха предприети и наложени не само в България, но също така в Германия, както и в редица други страни. Във всички засегнати от пандемията държави експерти от различни области продължават да обсъждат дали мерките са подходящи и доколко са необходими. Въпреки всички дискусии, обективна оценка ще може да бъде дадена едва след като кризата, предизвикана от коронавируса, приключи.
Гьоте-институт България не заема позиция и не носи отговорност за съдържанието на статиите по темата, но предлага пространство за провеждане на открит дебат, обоснован на факти и представящ различни гледни точки.