Преводи на художествена литература
Убийство ли е извършено тук или само е фотографиран труп?

Превеждането на художествена литература е изкуство, при което става въпрос за нещо повече от буквалното пренасяне на един текст на друг език: литературните преводи изискват много усилия и поради това изкуственият интелект не може да ги замени.

Om Кристоф Шрьодер

Превеждането на художествена литература – и това е добре известно – е далеч повече от буквалното пренасяне на даден текст от един на друг език. Превеждането изисква познаване на контекста, усет, правенето на справки, а също и решителност. Писателят и учен Алберто Мангел определя преводачите като идеалните читатели: „Той или тя може да разчлени един текст на парчета, да отстрани кожата му, да го разреже до костите, да последва всяка артерия и вена и оттук на свой ред да създаде ново живо същество“.
 
В замяна на това смятаните за неудачни преводи винаги са били повод поне за остроумни забележки: за първия немски превод на „Одисей“ на Джеймс Джойс през 1927 г. Курт Тухолски пише: „Тук или е извършено убийство, или е бил фотографиран труп“. Тъкмо във времена, когато закостенялата концепция за национална литература изглежда, че отстъпва пред едно флуидно понятие за идентичност, ролята на преводачите става значима.

Литературата прекрачва граници

През 2019 г. по данни на Борсовия съюз на германските книгоиздатели 9 802 заглавия са преведени на немски като първо издание. В замяна на това германските издателства са продали 7 747 лиценза за преводи в чужбина. В базата данни на Съюза на немскоезичните преводачи (VdÜ) са включени близо 850 членове, които превеждат книги от над сто езика.
 
По отношение на възможностите за представяне на немскоезична литература в чужбина Фридерике Баракат, ръководител на отдела за авторски права и лицензи към издателство Carl Hanser, вижда ясно очертаващо се развитие: „Свърши се с предразсъдъка, че немскоезичната литература е тромава и самовлюбена“. Hanser и свързаните с него издателства сключват около 250 лиценза годишно за издания в чужбина в областта на художествената, специализираната и детската литература. Тук се включват успешни заглавия като „Разлюлян дъх“ на Херта Мюлер – след присъждането на Нобеловата награда за литература на авторката ѝ са продадени около 60 лиценза за издаване на книгата в чужбина – или „Цял един живот“ на Робърт Зееталер. Но също и комплексен роман като „От захарната фабрика“ на Дороти Елмигер. Според Баракат, за да може да се продаде едно немскоезично заглавие, „е необходима цяла мозайка от елементи“ като например видимост в рубриките за литературна критика, но естествено и добри продажби. За издателствата е важно да изграждат мрежи, чрез които да откриват и в чужбина правилното издателство за дадено заглавие. И разбира се, трябва да се намерят преводачи, които могат да се справят с книгата.

Невидимите творци

Професията на преводача е свързана с едно необичайно – тъй като е почти несъществуващо – външно възприятие. Ето как го формулира Хенинг Аренс: „По принцип по време на четене нас не ни виждат и чуват“. Самият Аренс е автор на романи и поезия, но превежда от английски на немски и книги на писатели като Колсън Уайтхед, Мег Уолицър и Джонатан Сафран Фоер. Според Аренс, за разлика от актьорите или музикантите преводачът отстъпва далеч зад произведението. Тук трябва да се спомене и това, че спрямо комплексността на работата заплащането е под средното: „При преводите заплащането е на страница. Няма значение дали са ви били необходими три или шест месеца“. Ето защо програмите за подпомагане на преводи и стипендиите имат важно значение.
 
Урзел Аленщайн също говори за усилията, които изисква професията ѝ. Съвсем наскоро излезе нейният високо оценен и силно адмириран превод на Копенхагенската трилогия на датчанката Туве Дитлевсен. Специалистката по скандинавистика споделя, че ако не беше пандемията от корона вирус, тя щеше многократно да пътува до Копенхаген, за да прави справки в архивите и да види на живо местата на действие в романите. Аленщайн смята, че това не винаги е необходимо: понякога има книги, при които не остават отворени питания. Друг път става въпрос за „съвсем дребни детайли, за измествания в действителността, за езиков финес.“ В подобни случаи Аленщайн работи в тясно сътрудничество с автора – както например с Йонас Айка и романа му „След слънцето“.

Идентичност и изкуствен интелект

Въпросът кой какви текстове изобщо има правото да превежда напоследък придоби непозната досега актуалност. През март 2020 г. под натиска на активисти нидерланската преводачка Марийке Лукас Райнефелд се отказа да преведе сборника със стихове на северно-американската чернокожа поетеса Аманда Горман. Патриция Клобусицки, преводачка и председателка на Съюза на немскоезичните преводачи, споделя в интервю, че за нея е немислимо в бъдеще да не може да превежда писатели, които произхождат от жизнени светове, различни от нейния – „тогава изобщо не бихме могли повече да упражняваме тази професия“.
  Поетесата Аманда Горман при встъпването в длъжност на президента на САЩ Джо Байдън през 2021 г.: под натиска на активисти нидерландската преводачка Марийке Лукас Райнефелд се отказва от превода на новия сборник със стихове на Горман. | © picture alliance/ASSOCIATED PRESS/Carolyn Kaster Също толкова нереалистична според Хенинг Аренс и Урзел Аленщайн е идеята в обозримо бъдеще изкуствен интелект или интернет програми да поемат работата на преводачите на художествена литература: „Машините не притежават необходимото умение за диференциране и разказване и според мен няма да сме свидетели на нещо подобно“, смята Аренс.