Бърз достъп:

Отиди директно в съдържанието (Alt 1)Отиди директно в навигация на второ ниво (Alt 3)Отиди директно в навигация на първо ниво (Alt 2)

Образование
„Remote Schools“: дистанционното обучение в пандемична обстановка

„Remote Schools“: дистанционното обучение в училищен контекст по време и след пандемията от корона вирус
© Илиян Ружин

Погледнато ретроспективно, първите седмици на пандемията в много училища преминаха едновременно под знака на продължителен шок и креативна гъвкавост. За да може преподаването и ученето заедно във виртуалното пространство все пак да успее, изведнъж бяха намерени разнообразни решения и бяха изпробвани непознати пътища.
 

Om Забине Брахман-Босе

Внезапното затваряне на училищата в почти всички страни по света през пролетта на 2020 г. изправи учители, ученици, родители и образователни експерти пред необичайни предизвикателства. Присъственото обучение в класната стая беше преместено от днес за утре във всекидневната и детската стая у дома. Бързо стана ясно, че в случая не става въпрос за кратко прекъсване на училищната дейност, каквото познаваме отчасти заради едно- до двуседмичните грипни ваканции. Обявеното по цял свят положение на пандемия беше едновременно дългосрочно и неопределено. Никой не знаеше за какъв период от време корона вирусът ще предизвика застой в обществения живот. Така училищната институция, базирана на фиксирани данни, планиране на часовете, курикулум и изпитни дати и най-вече на социалното взаимодействие във физическото пространство, беше лишена от основополагащия си фундамент. В началото на пандемията нито в образователните министерства, нито в самите училища имаше разработен кризисен план, план Б.

Пандемията като катализатор за гъвкави решения


Погледнато ретроспективно, първите седмици на пандемията в много училища преминаха едновременно под знака на продължителен шок и креативна гъвкавост. За да може преподаването и ученето заедно във виртуалното пространство все пак да успее, изведнъж бяха намерени разнообразни решения и бяха изпробвани непознати пътища.

Това е изходната точка на дългосрочния образователен проект на Гьоте-институтите в Югоизточна Европа „Remote Schools“ в сътрудничество с пилотни училища и образователни партньори от Албания, България, Гърция, Косово, Хърватска, Северна Македония, Румъния и Турция.
„Remote Schools“ се опира на опита и примери от практиката на дистанционно обучение в училищен контекст в Югоизточна Европа, дава възможност на директори и на учители по немски да се свържат в мрежа и да осъществят обмен както за моменти на фрустрация, така и за преживявания на успех по време на пандемията. Освен това с участието си в проекта двете целеви групи получават широк спектър от предложения за консултиране, информация и допълнителна квалификация по теми, свързани с дигиталното преподаване и учене, както и с процесите на училищна трансформация.

Целта е подходите и методите, изпробвани в общо 34 пилотни училища, да бъдат дискутирани заедно с образователните партньори в рамките на заключителна конференция, да се идентифицират потенциални възможности за по-нататъшно развитие на училищата и в зависимост от страната те да бъдат дългосрочно внедрени в местните образователни структури.
„Remote Schools“: дистанционното обучение в училищен контекст по време и след пандемията от корона вирус © Илиян Ружин

Дистанционното обучение в училищен контекст – смяна на парадигмите


Още колегиалният обмен по време мероприятията в началото по проекта през март тази година показа, че в първите седмици и месеци от пандемията много учители са свършили забележителна работа и са разработили собствени креативни идеи.

Панагиотис Гиатрас, учител по немски език в гимназия в Атина, описва тези месеци по следния начин: „Спомних си за поговорката ʻВнимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне’. Аз винаги съм си мечтал да имам време, за да обогатя учебния си материал с медии, и дистанционното обучение заради корона кризата ми даде този шанс. Работих повече от обикновено и смятам, че това важи за всички преподаватели – ние прекарахме безкрайни часове пред екрана.“[1]

По време на дискусиите често се чуваше обаче и желанието на участниците за постепенно пренасяне на присъственото обучение във виртуалното пространство. В хода на първите проектни мероприятия все повече се осъзнаваше, че не просто техническите рамкови условия на преподаване са се променили, но че онлайн обучението е задействало и фундаментална смяна на парадигмите в дидактиката и методиката на обучение.

Сред въпросите, които си поставиха 42-ма учители по немски и 34-ма директори на училища, бяха: Как класическата комуникация в класната стая може да се пренесе във всекидневната у дома? Как като преподавател да успея да включа всички ученици и да общувам с тях? Колко „онлайн“ е допустимо и мога да изисквам най-вече от малките ученици? Как да се преподава учебният материал и как могат да се постигнат учебните цели въпреки променените формати? И най-вече: Как като учител да мотивирам своите ученици да учат самостоятелно (немски език)?
Участниците задълбочиха размисъла си върху тези и други въпроси през проектната 2021 година в четири модула, състоящи се от синхронни онлайн уъркшопи и от една асинхронна фаза с практически занятия:

Дигитални компетентности: В този модул преподавателите по немски език, участващи в проекта, анализират на основата на DigCompEdu (Европейска рамка за дигитална компетентност на учителите)[2] дигиталните компетентности, с които разполагат. Същевременно референтната рамка служи като основа за разбирателство и инструмент за договаряне на цели с училищното ръководство и по-висшестоящите образователни служби. В центъра на този модул са поставени областите на компетентност според DigCompEdu. Участниците разработват заедно стратегии за по-нататъшно развитие на своите дигитални компетентности в област по собствен избор.

Методика и дидактика: Методико-дидактическите знания, необходими за преподаване на чужди езици, и при онлайн обучението са ключовите предпоставки за успешно планиране на часовете от страна на преподавателя. Но провеждането на занятията във виртуалното пространство изисква друга перспектива към планирането и създава – посредством медиата – нови формати за срещи и обмен между учители и ученици. Ето защо в този модул става въпрос за съотношението и обвързването между синхронно и асинхронно учене, за активиране на учениците по време на онлайн занятията, за стратегии на съвместно учене, за насърчаване на автономията на учениците и за работа с дигитални учебници. Участниците разглеждат методико-дидактически въпроси на преподаването и ученето във виртуалното пространство, запознават се с идеи и инструменти за дигитално обучение и сами разработват учебна единица, в която учениците да са активни.

Работа по изграждане на отношения: Дистанционното обучение, както подсказва и самото понятие, първоначално създава пространствена, техническа, а често пъти и социална бариера между участниците. Типичната атмосфера в класната стая, петминутният разговор между учители и ученици след края на часа тук нямат същата самоочевидност. Преподавателите се оплакват, че учениците не включват камерите си и поради това не се създава естествено пространство за резонанс. Но и при виртуалната дистанция съществуват възможности за изграждане на близост и за установяване на отношения. В този модул участниците дискутират въпроса как учителите да преодолеят задръжките на учениците и да ги мотивират да се включват активно в онлайн обучението. Сред съдържанието на този модул са също форми за обратна връзка, подходящи канали и формати за комуникация.

Организация и администрация: Преподаването онлайн и дистанционното обучение, също както присъственото обучение, поставят специфични организационни и административни изисквания пред училищния персонал: Как да се измерват резултатите и как могат да се провеждат изпити онлайн? Как да се организират родителските срещи и комуникацията с родителите? Какво техническо оборудване е нужно на едно училище или на едно семейство за успешно дистанционно обучение и как стои въпросът със защитата на личните данни? В този модул участниците обменят примери за добри практики и намират общи пътища за постепенно интегриране на дистанционното обучение в училищното всекидневие, за установяване на надеждни структури и за по-нататъшно съвместно развитие с подкрепата на ръководна група в училището.
„Remote Schools“: дистанционното обучение в училищен контекст по време и след пандемията от корона вирус © Илиян Ружин

Процесът на дигитална трансформация: ролята на училищното ръководство


Успоредно с учителите по немски език в 34-те пилотни училища в „Remote Schools“ на преден план е поставена още една важна целева група: директорите и представителите на образователните служби в страните-участнички в проекта. Това са хората, които инициират, административно управляват и устойчиво доразвиват тласъка към дигитализация в училищата в резултат от кризата с корона вируса. Пандемията е причина за увеличаване на потенциала за гъвкавост в много училища и това ги превръща в отражение на обществото: училищата следват общата тенденция и се движат сами. Аналогично на това развитие се променят и очакванията към ролята на директорите: успоредно със стабилизиращата управленска и ръководна функция те все повече подкрепят своите училища при флексибилизирането на процеси, които да направят възможни нови дигитални подходи.

В рамките на четири уъркшопа, анкети с експерти и широк спектър от предложения за коучинг директорите на училища обсъждат теми като гъвкав мениджмънт, развитие на трансформацията и управление на промените, както и дигитално развитие на училищата.
Макар първоначално двете целеви групи – преподавателите по немски език и директорите – да обменят опит и да получават допълнителна квалификация отделно, проектът си поставя за цел и сътрудничество между всички участници: директори, учители, родители и наставници, ученици, както и представители на образователните служби. Защото успешното учене и преподаване изискват функциониращо взаимодействие между организации, хора и техника. Тези три компонента на дигиталния процес на обучение не винаги могат да се съгласуват оптимално и това се вижда най-вече при социално и икономически слаби деца, които не разполагат с технически условия или семейна подкрепа за училищно онлайн обучение.

Онлайн конференция за дистанционното обучение в училищен контекст, 04.12.2021 г.


Тези и други аспекти на дистанционното обучение в училищен контекст ще бъдат тема на голяма онлайн конференция, която ще се проведе на 04.12.2021 г. на два езика – немски и английски. На нея участници в проекта, образователни експерти, партньори от сферата на образованието, както и други заинтересовани участници ще обсъдят своя опит, методико-дидактическите импликации на онлайн обучението и процесите на трансформация в собствената им образователна институция, ще дискутират шансовете и потенциала, произтичащи от налагането на дистанционното обучение заради кризата с корона вируса, включително след края на пандемията.

Макар пандемията да представлява ограничена по време извънредна ситуация, концепции и материали за дистанционно обучение, виртуални формати за обмен в училищното всекидневие и дигитални форми на комуникация с родителите ще бъдат от голямо значение за всички засегнати и след (частичното) отваряне на училищата. „Всички участници в образователния процес трябва да се разделят с представата, че обучението може да остане същото, както преди пандемията“, твърди и журналистът с ресор образование Армин Химелрат и настоява, че училището не бива повече да заобикаля концепциите за дистанционно обучение.[3]
„Remote Schools“: дистанционното обучение в училищен контекст по време и след пандемията от корона вирус © Илиян Ружин

Бъдещи сценарии за интегриране на онлайн обучението в училищното всекидневие


Предполага се, че в много страни заразяването ще продължи да се случва вълнообразно и че училищата непрекъснато ще преминават през различни сценарии за присъствено, частично присъствено и дистанционно обучение. За всеки от тях, както и за съответните преходи помежду им трябва да има надеждни концепции за управление, действие и комуникация, за да може предстоящата учебна година да протича безпрепятствено, въпреки продължаващата пандемия, а училището да оправдае по всяко време функцията си на пространство за учене и опит.

Обменът по проект „Remote Schools“ се фокусира и върху периода след пандемията от корона вирус, за който оправдано копнеят всички участници, но който е свързан и с опасността от бързо връщане към обичайната рутина на чисто присъственото обучение. През последните месеци дистанционното обучение разкри пред училищата в Югоизточна Европа голям потенциал и си струва той да бъде продължен и доразвит след пандемията. В България например от години се учи на смени, тъй като броят на училищните сгради в големите градове е недостатъчен. В това отношение в бъдеще може да се постигне облекчаване, като тежестта се измести към дистанционното обучение. Защото ако присъственото обучение е важно най-вече за по-малките деца, с увеличаване на възрастта на учениците делът на онлайн обучението би могъл постепенно да нарасне.

Хибридни сценарии за обучение, като например дигитална работа по проекти, Flipped-Classroom и други концепции за онлайн самообучение или предложения за учене чрез игра, не би следвало, както често досега, да се изместват в свободното време на учениците, а трябва да се превърнат в интегрална част от едно синхронно присъствено и асинхронно виртуално планиране на занятията.

По отношение на дългосрочната бъдеща перспектива Даниела Набу Сбиера, учителка по немски език от Румъния, също посочва следните аргументи: „Смятам, че не бива да правим крачка назад. Това е предимство за учениците, които поради болест или друга причина са възпрепятствани за кратко да посещават часовете или да поддържат контакт с училището. Обучителните платформи на нашето училище могат да служат за комуникация с учениците и да се използват в бъдеще за работа по различни задания.“[4]

Актуална информация за проекта „Remote Schools“ на Гьоте-институтите в Югоизточна Европа и за онлайн конференцията на 04.12.2021 г. ще намерите на: www.goethe.de/soe/remote-schools
 
[1] Цялото интервю е достъпно на www.goethe.de/soe/remote-schools.

[2] www.ec.europa.eu/jrc/en/digcompedu

[3] Armin Himmelrath, Julia Egbers (2020): Das Schuljahr nach Corona – was sich jetzt ändern muss. Bern: hep-Verlag.