Бърз достъп:

Отиди директно в съдържанието (Alt 1) Отиди директно в навигация на първо ниво (Alt 2)

За проекта

„Fugit irreparabile tempus" – „Бяга невъзвратимото време“, гласи прочутата фраза на Вергилий от “Георгики”[1]. Днес, във времето, в което преживяваме неочакван синкоп на самото време – сътресение на установения му човешки порядък, се изправяме пред критическата необходимост да мислим времето – времето, на чието условие сме подвластни, а следователно да мислим и собственото си човешко условие (condition humaine / human condition). 

Според прогнозите до 2050 г. почти 40% от населението ще бъде на възраст над 60 години. Благодарение на цивилизационния напредък средната продължителност на живота е нараснала с близо 30 години. Животът обикновено се разеля в три части, на последната от които слагаме просто етикет „трета възраст“. Това е не само непродуктивно от икономическа гледна точка, но допринася за обедняването на културното и духовно разнообразие. Знанието и опитът на хората от третата или дори четвъртата възраст (за която вече някои социолози говорят) е обществен ресурс, който не бива да се подценява и чието предаване на следващите поколения е от значение за всички. За да бъдат предпазени хората над 60 години по време на пандемията, обменът между поколенията намаля още повече.  

С проекта „Tempus Fugit“ искаме да развенчаем властващите стереотипи и да разгледаме разнообразните представи за „възраст“ и „трета възраст“. Проектът се основава на концепция на философа Боян Манчев и режисьорката Ани Васева и колектива „Метеор“ и е разработен в сътрудничество с Гьоте-институт, Френски институт в България и Германо-френския културен фонд, както и с Мира Тодорова, експерт в сферата на танца. Той се състои от серия от артистични и дискурсивни формати, които се занимават с проблемите на „времето“ като философско, социално-политическо и художествено понятие.

[1] Фразата гласи: « Sed fugit interea, fugit irreparabile tempus » – „Между това не стои, а лети безвъзвратното време“ (Публий Вергилий Марон, “Георгики”, Книга III, стих 284, прев. Георги Батаклиев, “Народна култура”, София, 1980, с. 99).