Букурещ
Дан Пержовски, художник
Om Дан Пержовски
Какво олицетворява сегашната ситуация за Вас лично или за Вашата държава?
Свободата да мислиш, но не и да се движиш. Това е едновременно призив да забавим темпото и да спрем изцяло. Ние никога не бихме го сторили доброволно, а само когато се налага. Глобална карантина? Кой можеше да си представи, че подобно нещо може да се случи? Границите вътре в Европа да бъдат затворени? Европейски граждани, които не могат да се приберат в родината си? Леле!Недоверието и несигурността погубват хората. В културата на романските народи близкият контакт като прегръдките и това да бъдеш навън, значи много за хората, а в момента те са принудени да останат вкъщи. В Румъния тепърва се разкрива липсата на инфраструктура и организация. Тъжна гледка.

Как пандемията ще промени света? Какви ще са трайните последици според Вас?
Неправителствените организации ще бъдат силно засегнати. Независими арт пространства и места, стопанисвани от творци, ще затворят. Много хора на изкуството ще бъдат принудени да си намерят работа, а такава няма да има. Дали работиш или не, наемът (за ателиета и пространства за изложби) трябва да бъде платен. А хората просто нямат пари, тъй като всички дейности са застинали, а спонсорите са взели решението да дадат парите си на здравната система.Въпреки това всяка трагедия е и един вид шанс. Вероятно ще намерим други пътища да създаваме изкуство и да го показваме. Може би връзката с публиката ще се промени. Нямам представа как. Сигурно ще пътуваме и ще харчим по-малко, ще инвестираме повече в образование, ще развиваме проекти в по-малък мащаб, например поп-ъп галерии. Вероятно ще намерим и нови съмишленици.
Румънската културна сцена и без това е уязвима, независими и радикални творци постоянно живеят на ръба на катастрофата. Но сега чашата ще прелее. Въпреки това, който желае да прави изкуство, трудно може да живее другояче, независимо от обстоятелствата. Може би ще станем по-концептуални и по-малко материални. Ще се „маскираме“ като нещо друго. Ще пропуснем „шоуто“ в изложбения проект.
Може би „Нощта на галериите“ ще се превърне в „Ден на галериите“.

Хора и фирми даряват пари, докато местната болница получи скъп уред за тестване, както и предпазно облекло за лекарите. Впечатлен съм и не изпитвам нищо друго освен възхищение към тези хора. Те са моята надежда.