Бърз достъп:

Отиди директно в съдържанието (Alt 1)Отиди директно в навигация на второ ниво (Alt 3)Отиди директно в навигация на първо ниво (Alt 2)

Културният сектор в България
Културен екзистенц-минимум

Културен екзистенц-минимум
Снимка: Марко Бианкети © Unsplash

Вече повече от месец пандемията от коронавирус определя начина ни на живот. Заедно със здравната криза, която ни „затвори“ в домовете ни, вече ясно се очертава и икономическата пропаст, отворила се пред малки и големи бизнеси и производства. Всички губим, доколкото едва ли има някой, който да остава незасегнат от кризата. В това число влиза и културата, която беше обявена още в самото начало за един от най-засегнатите сектори. Макар и винаги полето на културата и изкуствата да е било несигурно, променливо и неустойчиво, настоящата ситуация, която буквално замрази сектора, изправя редица организации пред фалит, а много хора рискуват да останат без никакви доходи. Затова и мерките в защита на културата бяха сред първите действия, които редица държави предприеха. Германия е особено добър пример в случая, където Бундестагът одобри помощен пакет в размер на 50 милиарда евро за креативния и културен сектор в страната. Държавна помощ обяви дори Америка, в която за разлика от европейския модел, се залага преди всичко на частните инвестиции и пазара. Там също беше гласуван допълнителен бюджет в размер на 75 милиона долара, който да подпомогне културните институции.
 

Om Владия Михайлова

В България театрите, кината, музеите и галериите първи затвориха врати – още на 8 март по предложение на самия министър на културата. Ежегодният София филм фест не се състоя, а всички останали проекти и инициативи се озоваха във „висящото“ състояние на несигурност и финансова нестабилност. Що се отнася до визуалните изкуства, много от изложбите се състояха онлайн, други бяха представени за кратко без официални откривания още в началото на извънредното положение, трети останаха просто затворени за широката общественост. Различни организации започнаха да публикуват онлайн свои лекции и статии, други обявиха курирани онлайн проекти. Всичко това обаче не може да компенсира нарушената естествена комуникация с публиката, нито пък преките или косвени загуби за сектора. Въпреки че кризата доведе до огромно и щедро представяне на културна програма онлайн по всички краища на света, остана отворен въпросът как да се осигури критичният екзистенц-минимум, така че да съхраним културния сектор и за времето след кризата.  

Предприетите мерки

Първата мярка, която обяви българската държава, бе схемата 60/40*. Тя важи за фирми, които могат да докажат спад в приходите си поне от 20%, и за сфери като културата, в които дейността е преустановена заради извънредното положение. Мярката беше няколко пъти доизяснявана и частично променяна, така че да отговори по-добре на потребностите, но въпреки това тя остана трудно достъпна за сектора на културата най-вече поради крехкия характер на организациите в него. Говорим за множество малки организации, пространства за изкуство и частни инициативи, които или работят в силно ограничен пазар, или извършват дейност най-вече на проектен принцип. В сферата има и голям брой свободно практикуващи и еднолични търговци, които по принцип имат непостоянни доходи, извършват често повече от една дейност и в голяма степен са зависими от проектни субсидии. Всички те съставляват т.нар. независим сектор на изкуствата, който в България е допълнително нестабилен поради множество законово и нормативно неуредени обстоятелства: като започнем от отсъстващата все още национална стратегия за култура и ниския бюджет на Министерството на културата и стигнем до липсата на адекватни критерии за творческа дейност, неизяснения статут на съвременното изкуство, отсъстващия регистър на свободно практикуващите културни дейци, нуждата от адаптиран регистър за организации и качествен закон за меценатството и редица други неща. В създалата се ситуация именно тези нерешени с десетилетия въпроси представляват и основна трудност за бърза и адекватна реакция от страна на държавата.

Почти едновременно с обявяването на извънредното положение се постави началото и на редица инициативи в отделните изкуства, което доведе до безпрецедентното обединение на независимия сектор. Беше съставена и работна група, която вече почти месец участва в срещи с министъра на културата – г-н Боил Банов, създава и внася предложения за необходими мерки в сферата. Наред с нуждата от социално подпомагане на творците и културните дейци, която е безусловна и цели осигуряването на житейския минимум на създателите на изкуство, различните представители на независимия сектор се обединиха и около настояването за структурна подкрепа на организациите. Такава подкрепа би компенсирала частично огромната липса на публични субсидии и грантове за организации и пространства извън държавните и общински културни институти. В повечето държави в Европейския съюз подобна практика съществува от десетилетия и субсидии се отпускат за определен перид от време (една, три или повече години). Така в настоящата кризисна ситуация, макар и неминуемо сблъскващи се с трудности, тамошните организации все пак са частично защитени. У нас не е така, доколкото те работят основно на проектен принцип, а процентът с ниско заплатено и/или доброволно участие, както и със самофинансирането на дейности, е много голям.

Загубите за независимия културен сектор

На 22 март бе разпространена обща анкета за загубите на независимия културен сектор, подготвена от д-р Нели Стоева, преподавател в Софийския универсиетет и дългогодишен изследовател на културни политики. По последни предварителни изчисления за загубите на сектора до юли 2020 г., общата сума за различните изкуства достига близо 18 мил. лв. Анализът на отделните сектори показва, че загубите в сферата на визуалните изкуства възлизат на 2 636 240 лв. от общата сума, а в случай че периодът бъде удължен до края на годината, те биха били 6 426 000 лв. Засега това е прогнозно число, базирано на около 900 попълнени анкети. То обаче убедително доказва спешната необходимост от мерки.

Една от особеностите в сферата на визуалните изкуства се състои в големината на сектора, в който съществуват разнообразни дейности. Освен хората, които пряко се занимават със съвременно и/или традиционно, класическо изкуство, към този сектор принадлежат и професии, работещи с визуално съдържание – дизайн, фотография и различни приложни изкуства. Многоообразието и липсата на представителни изследвания в последните 30 години ни провокира да създадем допълнителна анкета, която частично дублира общата, но и се стреми да покаже базисното разпределение на сектора. Тази втора анкета беше създадена и разпространена от Инициатива визуални изкуства – временно обединение на свободно практикуващи, частни инициативи и организации, която за седмица бе спонтанно основана чрез създаването на фейсбук група за информация и дискусии в настоящата извънредна ситуация. На базата на близо 100 попълнени анкетни карти можем да кажем, че основната част от заетите в сектора работят на свободна практика. Между тях приблизително сходен е процентът на регистрираните като самоосигуряващи се лица и тези, които нямат такава регистрация.

Друга особеност е, че преобладават частните инициативи и организациите със стопанска дейност. Резултатите можем да отдадем на факта, че към сферата на визуалните изкуства по принцип принадлежат хора със самостоятелна дейност като художниците, дизайнерите, фотографите, както и че част от тези дейности, включително приложните изкуства, имат по-пряка пазарна реализация. Отсъстващите с години държавна политика и регулации са сред причините за общата неуреденост и затрудненото функциониране на пазара, довели до всевъзможни действия за поединично спасяване и отсъствие на по-голям процент експериментална и новаторска, трудно конвертируема пазарна дейност. Към всичко това трябва да добавим и недостатъчната видимост на всички тези проблеми и условия на работа.

Затова, когато днес говорим за мерки за свободно практикуващите в публичното пространство, се имат предвид преди всичко художниците / артистите, но към тях реално се причисляват и дизайнерите, фотографите, както и кураторите, културните мениджъри, критиците и др. Необходимостта от структурно финансиране е належаща както за нестопанските организации, така и за множеството малки, частни инициативи и галерии, които не отговорят на определението малък бизнес и не могат да се възползват от мерките за бизнеса. Неуреденият статут на творческите професии, както и липсата на ясни разграничения вътре в сферата (например: и галериите за съвременно и/или традиционно изкуство, и арт магазините за приложни продукти се регистрират като галерии), водят до липса на критерии и до неизбежното ограничаване на обхвата на мерките, които могат да бъдат приложени. Към това следва да добавим и липсата на базисна социална регулация за независимия сектор за хората, работещи на граждански и авторски догвоори, както и тези, регистрирани като самоосигуряващи се лица.

Мерки в подкрепа на хората на изкуството

В началото на месец април, след преговори на обединения независим сектор с Министерство на културата, бяха обявени първите конкретни мерки за културата и изкуствата. В основата им е залегнала социалната подкрепа за хора, които имат до 1000 лв. месечен доход за предходната година, доказуем на базата на данъчна декларация. На тези хора ще им бъде отпусната безвъзмездно сумата от три минимални работни заплати, като ще им бъдат покрити и осигуровките за двата месеца на извънредно положение плюс един допълнителен. За всички физически и юридически лица с доходи над 1000 лв. остава възможността да вземат 1500 лв. месечно под формата на безлихвен кредит, който не се обслужва в първите една – две години и може да се върне в рамките на пет години. До този момент това са единствените преки мерки за културния сектор, които Министерство на културата обяви. Заедно с тях стана ясно, че ще бъдат запазени досегашните програми на министерството, както и тези на Национален фонд „Култура“. Процентът на допустими административни разходи по всички тях ще бъде увеличен до 35 %, като те остават гарантирани. Тази година няма да има изискване за собствен процент на участие, общинските и държавни институции няма да могат да кандидатстват самостоятелно за проекти и най-важното – ще има допълнителни средства по отделните програми.

Подобни мерки, още преди Министерство на културата, обяви и Столична община, която освен облекчения и гъвкави механизми за преструктуриране на дейностите и бюджета по проектите към програма „Култура“, създаде и допълнителен кризисен фонд „Солидарност“. По него се отпуска субсидия до 1000 лв. за създатели на творческо съдържание, които срещу нея имат минималните изисквания да комуникират своя нова или вече създадена работа, художествен проект и/или идея онлайн. Освен това има и специална мярка за пространства, по която може да се отпусне грант в размер до 10 000 лв., който да се използва приоритетно за поддръжката на дадена структура – наем, режийни разходи и обезпечаване на хората, заети в нея, срещу минимални изисквания за онлайн продукт и/или комуникация. Кризисен фонд за социална подкрепа на независимите пловдивски творци обяви и фондация „Пловдив 2019“. Трябва да добавим и че Столична община (както и общината в Пловдив) опростиха наемите на общински имоти и тротоарното право.

Необходимостта от структурно финансиране е ключова за ограничаването на щетите в независимия сектор. Тя е насочена към съхраняването на редица организации и пространства, които не само изграждат лицето на градската култура, но и са важни за функционирането на икономиката на отделните изкуства. Те не само осигуряват заетост, но и разширяват публиката, експериментират с художественото съдържание, разпространяват творческите продукти, изграждат пазар и реализират както приходи за сектора, така и голям дял добавена стойност за други браншове като туризма и изобщо за държавата. Поради отсъствието на сериозни реформи и децентрализация в сектора на културата обаче, перспективата да бъде създаден Структурен фонд (едно от първоначалните искания на сектора) по време на кризисната ситуация изглежда почти невъзможна. Най-малко защото държавата не разполага с необходимите финансови ресурси, нито с адекватна законова и нормативна уредба, за да осъществи подобен проект в кратки срокове.

Въпреки това министър Банов обеща, че такава подкрепа ще има, като в момента в партньорство с независимия сектор се разработва специална програма към единствения публичен фонд, с който министерството разполага – фонд „Култура“. Новата програма трябва да запълни липсата на субсидии за пространствата и организациите, като им даде минимална сигурност и възможност да се съхранят, за да продължат дейността си и за в бъдеще. С какви средства ще бъде субсидирана програмата, остава все още неясно. Дали освободените от преструктуриране на различни европейски програми пари вече са „гласувани“ и разпределени от държавата? Ще отпусне ли правителството свежи средства за култура извън бюджета на Министерство на културата? Това са два важни въпроса, които до момента остават без отговор.

Солидарност и преосмисляне

Във всеки случай обаче активността на целия независим сектор, както и партньорството му с министерството до момента остават безпрецедентни. Настоящата криза освен че ни изправи пред редица проблеми, също така доведе и до действия в знак на солидарност, които бяха позабравени през последните години. Хората не само се обединиха и започнаха да работят заедно, но и остават активни в търсенето на подкрепа и възможности отвъд решенията на публичните власти. Първи бяха частните инициативи за набиране на средства и помощ на артисти като кампанията за групово финансиране на Весислава Желева, инициатвата на галерия „Етюд“, платформата „Купи изкуство, помогни на художник“ и други.

Основните мерки обаче, както навсякъде по света, така и у нас, се очаква да дойдат от страна на държавата. Така например увеличаването на бюджета на Министерство на културата е ключов момент. В противен случай рискуваме да попаднем във вече познатото ни положение – малко средства за голям брой творци и организации. Всички липси в момента се дължат отчасти именно на тази логика, която от десетилетия поставя непреодолими пречки за развитие на културата у нас. Засега министерството показва готовност да се вслушва в думите и исканията на независимия сектор, което е добро начало, но само начало – както за осъществяване на дългия списък с необходими кризисни мерки, така и за полагане на основите на дълбоки и значими културно-политически проекти в сферата. Именно те могат да послужат за преосмисляне и довършване на националната стратегия за култура.

* Това е мярка, при която държавата плаща 60 % от работните заплати и покрива осигуровките на наети лица, при условиече работодателите поемат останалите 40 %. Целта на мярката е да предотврати съкращаването и уволненията на служители.