1. В момента, в който министърът на културата обяви всяко паве за културно наследство, Софийска община разрушава най-амбициозния монумент на късния социализъм. Жестът не е просто комунистически, както може би изглежда на пръв поглед. Защото комунистите рушат едни стари работи, за да построят нови. Тук рушат едно близко минало, за да ни върнат към по-далечното – в случая към паметта на падналите през Балканските и Голямата войни.
Значи от едно минало, което аз и много от вас помним - към което имаме сложни, амбивалентни чувства, спорим за него, търсим поуки - прескачаме към едно по-добро минало, дестилирано откъм памет и превърнато в чиста гордост и почит. Защо казвам това ли? Защото в безбройните он- и офлайн дебати по темата непрекъснато се появяват такива едни мисли, че онова време е супер-героично, че всички битки сме спечелили, че сме се прославили по света. Националната катастрофа, абдикирането на царя, репарациите, пречупването на гръбнака на амбициозна млада България за десетилетия напред – те някак са преработени в едни хубави усещания на непреходна слава. Няма свидетели, далеч е – може да е каквато си поискаме. И с този механизъм работи нашата колективна памет, или по-добре колективна забрава. Близките реални спомени се заменят с далечни и легендарни.
2. Отдясно, яростта срещу паметника „1300 години“ съдържа една обидна подмяна. Истинският враг – това е Паметникът на съветската армия, срещу който от години вече се бунят антикомунистите. Защо не успяват да го разрушат? Ами помня един момент, в който у нас се бяха приготвили да го направят – и тъкмо трябваше да идва Вяхирев, шефът на Газпром. Чакат го на летището – няма го. Чакат на следващия ден – пак го няма. Докато по разни дипломатически канали протича интифа, че газта и съветската армия са свързани. В безсилието си антикомунистическата енергия се пренасочи срещу паметника на Старчев, който по същество беше националистически – знак за патриотичния обрат на режима през 70-те години. Вярно е, че стилистиката е на епохата, но не е ли така и със самата сграда на НДК, претрупана и барокова? Последователните антикомунисти следва да искат да съборим и нея, и комплексите в Младост и Люлин.
Щеше да е честно лагера на терминаторите да кажат: не харесваме този грандомански национализъм. Но смеят ли? Ами нали в този същия момент страната се покрива с още по-националистически обекти. Самите мемориални плочи, които смятат да възстановят, са именно такива – впрочем само си представете как посрещаме гостите за европредседателството с чистак-нов военен паметник именно на Голямата война, която от три години се обсъжда като най-страшната братоубийствена лудост, коствала залеза на континента ни. Можем само да се молим да не успеят до тогава или да им дойде акъла и да кажат – нямаме пари за сега.
3. Естетическата критика на монумента, разбира се, е легитимна. Ако един публичен обект не харесва на повечето софиянци, той, разбира се, има проблем. Дали обаче не харесва, защото беше доведен до състоянието, до което довеждат фабриките, за да ги купят евтино? Или за масовия вкус той беше малко прекалено „модерен“ – със сигурност не е харесвал на самия Живков, селски човек (ако се чудите защо днес БСП не се мобилизира за този обект – ето ви отговора, твърде им е елитарен).
И аз съм виждал по-хубави неща по света; ако общината беше обявила, че ще покани някой световен артист да направи там нещо интересно, щях да се радвам. Само че там се канят да сложат нещо без всякаква естетическа стойност: плочи с имена и псевдо антични колонки. Обръщам внимание, че в тази градинка, претрупана и без това от символика, вече има един списък с имената на жертвите на комунизма. Дали няма да отиде малко към гробищен парк това място, предвидено за разходки на баби с деца?
И като говорим за естетика – огледайте се. Има ли някакъв монумент през последните години, който да е интересен, изразителен, впечатляващ. Езически хан с голяма сабя в Пловдив, изцъклен фентъзи-цар (пак с голяма сабя) пред Света София, срещу него 3d версия на Опълченеца… Не става по-добре, става по-зле и докато не разберем защо, най-добре да обявим за известно време мораториум върху мемориалната дейност. Вярно е, че народът си иска някакви неща – попфолк, бутафорни замъци, легендарни герои. И това си трябва. Но ако има интелигенция, тя трябва да опитва да възпитава вкуса и към пазене и разбиране на другата епоха, различния стил, онова, което други са живели и правили. Същото е с къщите от трийсетте години – не винаги те са гениални като архитектура, често са пренесени като идея някъде от централна Европа. Но е важно да пазим някакви знаци на онзи стил, онзи чужд живот. Естетиката не е красивичка декорация – тя е дистанция, способност да разбираш другото, да се пренасяш в други светове.
4. Най-обидното във всичко това: разрушават монумента, защото бил опасен за здравето на преминаващите. Дебат за миналото, за националистическата идеология, за естетическия стил на епохата – те носят рискове, особено за популистки политици. За здравето на хората обаче има ли съмнение? Я си представи утре да падне плоча на нечия глава, ще ми говориш ли за някакво си минало?
Първоначално текстът е публикуван тук. Гьоте-институт публикува текста със съгласието на автора.
