100 години Баухаус
Баухаус в шест изречения

С Баухаус се срещаме във всекидневието си по-често, отколкото си мислим – при това не само в мебелния магазин. Някои от максимите на тази школа за дизайн са се превърнали в крилати фрази.

Om Надин Бергхаузен

  • „Крайната цел на всяка художествена дейност е строежът!“ Илюстрация: © Тобиас Шранк

    „Крайната цел на всяка художествена дейност е строежът!“

    Да се строи, да се строи, да се строи: Валтер Гропиус, основателят и първият директор на Баухаус, ясно е виждал насоката на своята институция. В своя Баухаус-манифест от 1919 г. той е записал: „Нека създадем заедно новия строеж на бъдещето, който да обхваща всичко в една форма. Архитектура и пластика и живопис.“ Според тази интердисциплинарна концепция изобразителното изкуство е трябвало да бъде обединено с архитектурата – а фокусът да бъде върху… е, върху какво? Върху строежа.

  • „Народно потребление вместо луксозно потребление“ Илюстрация: © Тобиас Шранк

    „Народно потребление вместо луксозно потребление“

    Отворен е пътят на пролетарската архитектура. Швейцарският архитект Ханес Майер заема след Гропиус поста директор на Баухаус. Той е критично настроен към работата на своя предшественик, смята първата фаза под ръководството на Гропиус за „сектантска и естетска“. За да даде нова насока на школата, той обявява нови ръководни принципи: „основната тенденция на моето преподаване ще бъде абсолютно функционална-колективистична-конструктивна.“ Което означава: всички обекти да могат да бъдат произвеждани масово и евтино, за да бъдат достъпни за всекиго.

  • „form follows function“ Илюстрация: © Тобиас Шранк

    „form follows function“

    Никакви орнаменти, никакви финтифлюшки, нищо излишно: принципът „формата следва функцията“ не е формулиран от мислителите на Баухаус – макар често да се приписва именно на тях –, но той за първи път е приложен последователно именно от тях в Германия. Въпреки че цялостният език на Баухаус предполага тази максима да е квинтесенцията на школата, Василий Кандински я диференцира с изказването си „Необходимостта създава формата“.

  • „Където има вълна, винаги ще се намери и някоя жена, която да тъче, пък дори и само за забавление.“ Илюстрация: © Тобиас Шранк

    „Където има вълна, винаги ще се намери и някоя жена, която да тъче, пък дори и само за забавление.“

    Колкото и модерно за времето си да е изглеждал Баухаус, Гропиус бързо дава да се разбере, че не цени особено първоначално постулираното от него самия абсолютно равноправие на половете и че няма никакво намерение да се съобразява с жените. Колко далеч е била еманципацията от намеренията на „майсторите“ в Баухаус става ясно от препоръката „да не се правят ненужни експерименти“. Жените трябвало да се изпращат евентуално в тъкачницата и да се изключат от курсовете по архитектура.

  • „Предметът се определя от своята същност“ Илюстрация: © Тобиас Шранк

    „Предметът се определя от своята същност“

    … констатира Гропиус през 1925 г. Дотук всичко е ясно. „За да бъде той така оформен, че да функционира правилно, най-напред трябва да се проучи неговата същност; защото той изцяло трябва да служи на своята цел, тоест, на практика да изпълнява своята функция, да бъде траен, евтин и ‘красив’.“ Да се проучи същността на предметите – с това може да се обясни безумието на някои занятия, при които студентите е трябвало да се вживеят в своите обекти.

  • „зловеща неуютност“ Илюстрация: © Тобиас Шранк

    „зловеща неуютност“

    Нима това е архитектура? Първата официална публична изложба на Баухаус през 1923 г., представяща хладната, функционална архитектура на школата, е засипана с критики. Белосана постройка от железобетон с необичайни решения на жилищната площ; по стените в детската стая може да се рисува, мебелите да се разместват така, че да се пести пространство. „Гара Северен полюс“, „Операционни зали“, контури на „архитектурен хумористичен вестник“, общо впечатление за „зловеща неуютност, крайно пуританство“ – такива са суровите оценки на някои от съвременниците.