Германските телевизионни продукции по традиция имат лоша слава – слаби сценарии, осъществени с малко средства, негодни за износ извън страната. Но сериали като „Германия ’83“ и „Берлински Вавилон“ порядъчно излъскаха мизерния имидж на този вид продукции.
Каква атмосфера само! Двадесетте години, златните години на XX век, са времевата рамка на един уникален телевизионен проект в историята на германското филмопроизводство: криминалният сериал „Берлински Вавилон“, от който първоначално са заснети два сезона и общо шестнайсет серии, беше излъчен за първи път през есента на 2017 г. по платен телевизионен канал, а от края на 2018 г. се излъчва и по обществената телевизия. Очакванията към този мега-проект, осъществен от челния отряд на германската актьорска гилдия и видния режисьор Том Тиквер, бяха огромни. И нищо чудно, при бюджет от 40 милиона евро, който при допълнителните снимачни работи нараства до 55 милиона.
Действието в „Берлински Вавилон“ се опира на криминалния бестселър на Фолкер Кучер, който разказва историята на назначения в Берлин кьолнски криминален комисар Гереон Рат и на помощник-следователката Шарлоте Ритер в края на 1920-те години. Разказът се развива на сцената на съмнителните среди между нравствена полиция, проститутки и вечно празнуващи в легендарните по онова време заведения на столицата.
Историческите сериали са на мода и в международен план – все едно дали става въпрос за адаптации на художествени текстове като „Джекил и Хайд“ или биографични филми като „Короната“ за живота на кралица Елизабет II. На историческа тема е посветен и един от най-успешните немски сериали: „Германия ’83“ не само бе засипан с награди – сред тях „Еми“, „Грим“, „Златна камера“ и „Пийбоди“ – той успешно бе разпространен и в други страни.
Продуцентите на „Das Boot“ [Подводницата] също постигнаха голям международен успех – и то още преди първото излъчване в Германия през 2018 г. Сериалът бе продаден в повече от сто страни. Една от причините за този успех може би е неговата предистория: сериалът се базира на едноименния, номиниран за Оскар, и международно известен филм от 1981 г.
Имало е и по-рано успешни на международния пазар германски сериали, например „Kу’дам ’56“ (2016) и „Шарите“ (2017), или преди това „Вайсензее“ и „Нашите майки, нашите бащи“, но техният успех беше по-ограничен. Едва „Берлински Вавилон“ успя да се доближи до успеха на „Германия ’83“. Въпреки че големият удар на международния пазар не е достигнат – германските зрители остават верни на своите предпочитания. Така че през февруари 2019 г., когато започне вторият сезон на „Шарите“, и особено през есента на 2019 г. при излъчването на третия сезон на „Берлински Вавилон“ вероятно милиони зрители отново ще се съберат пред телевизионните екрани.
„Вайсензее“ е сериал за залеза на ГДР и за две семейства от Източен Берлин, изтъкан от противоречия: едното семейство е предано на режима и работи за Щази, а другото е настроено критично към режима. Разказва се за любовните отношения между членове на двете коренно противоположни семейства, за предателство, алчност, борба и власт. Но „Вайсензее“ е същевременно и политически трилър, в който германската история играе много важна роля както преди и по време на обединението Германия, така и след това.
Страдате ли от клаустрофобия? В такъв случай този сериал може да ви притесни. Сериалът „Подводницата“, който разказва за случилото се на борда на подводницата U 612 от германския военен флот през 1942 г., кара зрителя да почувства клаустрофобичната атмосфера в подводната лодка. Но човек може да изпита притеснения и от размера на бюджета на сериала: през 2018 г. като сериал продължението на филма на Волфганг Петерснен от 1981 г. е струвало 26,5 милиона евро. Така че всяка серия на „Подводницата“ е още по-скъпа от мега-продукцията на платената телевизия Sky – „Берлински Вавилон“.
Тежки са условията, при които работят лекарите, санитарите и изследователите в берлинската болница „Шарите“ в края на XIX век. Най-обикновени инфекции водят до смърт, а половината от новородените не оцеляват. През 1888 г., годината на тримата кайзери, в Шарите се борят с болести като сифилис, дифтерит и туберкулоза. Разказът пресъздава плътно атмосферата на времето, директорът на днешната болница Шарите е очарован от историческата точност, с която режисьорът Зьонке Вортман разказва за медици като Рудолф Вирхов или Роберт Кох, които по онова време са създавали историята на медицината.
Подобно на „Вайсензее“ и в „Германия ’83“ се разказва за германско-германската история. Но тук на фокус е интригуващото действие: става дума за шпионаж, за Студената война и възможното избухване на Трета световна война. В „Германия ’83“ зрителят може да види партия шах на световните сили. Междувременно е направено и продължение: „Германия ’86“. Тук продуцентите задават комплексния въпрос: може ли комунизмът да бъде спасен с помощта на капиталистически практики?
И при този сериал продуцентите са избрали много просто заглавие: „Ку’дам ’56“ и „’59“. Строго погледнато това е по-скоро телевизионен филм от няколко части, в който става въпрос за освобождаването на нравите през 1950-те години. Състоянието на германското общество в следвоенните години и по време на икономическото чудо е онагледено чрез семейната школа за танци „Галант“ на Курфюрстендам, където гостите излизат от границите на фалшивата добродетел и се отдават на своята сексуалност.