Всичко за Лудвиг
„Запиши хармониите, които са в душата ти!“

Бетовен във Виенската опера
В „Театър ан дер Вийн“ през 1808 за пръв път зазвучават Петата и Шестата симфония на Бетовен. | Илюстрация: © Кити Кахане

Дали Бетовен действително сам е преговарял за хонорара си? И каква всъщност е историята около жените в живота му? Опит да се доближим до славния композитор – картинка по картинка.

ИСТИНСКИ БОНЧАНИН

Бетовен и кайзерът Максимилиан Франц фон Хабсбург от Австрия в Бон. .
Илюстрация: © Кити Кахане
Лудвиг ван Бетовен е роден в Бон през 1770 година. От 1784 година Бон попада под управлението на Максимилиан Франц фон Хабсбург от Австрия. Максимилиан, курфюрстът на Кьолн, се славел като толерантна личност, която подпомагала образованието и културата. Под негова власт Бон се превръща в една от значимите културни метрополии за времето си.

МЛАДИЯТ ЛУДВИГ

Малкият Бетовен пише писмо
Илюстрация: © Кити Кахане
„От четвъртата година на живота ми музиката започна да бъде основното ми младежко занимание. Тя често сякаш ми нашепваше: опитай се да запишеш хармониите, които са в душата ти!“ (13-годишният Бетовен в писмо до курфюрста на Кьолн Максимилиан Фридрих, 1783 г.).

Пътищата на музиката

Бетовен свири на виола.
Илюстрация: © Кити Кахане

Като младеж Бетовен свири на виола в дворцовата капела на Бон и взима уроци по пиано и композиране при Кристиан Готлоб Нефе. През 1787 курфюрстът Максимилиан изпраща Бетовен на първото му пътешествие до Виена, където се предлога, че младият Лудвиг се среща и обменя опит с Волфганг Амадеус Моцарт.
 

РАЗДОР С ХАЙДН

Бетовен взима уроци при Хайдн
Илюстрация: © Кити Кахане
През 1794 Бетовен окончателно заминава за Виена, тогавашната музикална столица, заедно с брат си Каспар Карл. Там Бетовен взима уроци от Йозеф Хайдн, който обаче определя музиката на Лудвиг като „твърде сложна!“. Пример за сложни взаимоотношения между учител и ученик…

Композитор в точния момент

Бетовен дирижира и представя Петата и Шеста симфония
Илюстрация: © Кити Кахане
На 22 декември 1808 г. Бетовен изнася най-важния концерт в живота си. В „Театър ан дер Вийн“ – без отопление и в най-суровата зима – за пръв път, редом с други негови произведения, зазвучават Петата и Шестата му симфония. Бетовен се превръща в основен композитор на Виенската класическа школа.

Свобода, свобода

Бетовен преговаря със своя издател
Илюстрация: © Кити Кахане
Заможни хора са подкрепяли Бетовен финансово, поради което той често сменял квартирите си. Над 50 пъти Бетовен се мести в различни жилища из Виена – често в малки работни кабинети в палатите на своите покровители и покровителки. „Обичам независимия живот!“, пише той до нотния си издател, с когото сам е договарял хонорара си. Бетовен се превръща в прототип на твореца, устремен към свободата – с всичките съпътсващи възходи и падения.

Бетовен и жените

Бетовен пише писмо до „Безсмъртната любима“
Илюстрация: © Кити Кахане
През 1812 Бетовен, който никога не е имал продължителна любовна връзка, пише прочутото си „Писмо до безсмъртната любима“. Коя обаче е жената, криеща се зад определението „безсмъртна любима“, остава загадка и до днес.

Любимият племенник Карл

Бетовен иска да осинови своя племенник Карл
Илюстрация: © Кити Кахане
„Всекидневието ме изтощава!“, пише Бетовен до обичния си племенник Карл, чийто настойник е искал да стане на всяка цена. След продължителна съдебна битка  със съпругата на починалия си брат Бетовен не получава попечителство върху племенника си – вероятно най-голямото поражение в живота му.

ГЛУХота И СЛеПота

Бетовен и неговите т.нар. разговорни тетрадки
Илюстрация: © Кити Кахане
Докато пише емблематичната си Девета симфония, чиято премиера е през 1824 г., Бетовен е вече не само глух, но и почти сляп. Композиторът прекалява редовно с алкохола. И с музиката, която чува единствено в мислите си…

Почетна плоча

Тълпи се стичат за погребението на Бетовен
Илюстрация: © Кити Кахане
След борба с различни болести Бетовен умира на 57 години, а на погребението му се стичат близо 20 000 души, за да го изпратят по последния му път до Верингското гробище във Виена. В надгробното си слово поетът Франц Грилпарцер пише: „Спомняйте си този час и си повтаряйте: ние бяхме тук, когато го погребаха и плакахме, когато той почина!“. През 1888 тялото на Бетовен е преместено на почетно място в централното гробище на Виена.