Философия
Философия на свободата: Големите юбилеи на Хьолдерлин, Хегел… и Енгелс

Хегел чете лекции
© Франц Куглер / Уикимедия

Какво въздействие ще окаже днешната криза върху солидарността помежду ни и върху нарастващите глобални неравенства? Какво става с достойнството на човешкия труд, когато цената му пада? Какво е бъдещето на изкуството в един свят, в който възможностите за жив контакт са ограничени? 2020 г. ни сблъска с тези навярно неочаквани въпроси. В нея също така отбелязваме три големи юбилея на трима мислители, които могат да ни помогнат в търсенето на отговори.

Разказът за тях започва преди 250 години. На 20 март 1770 г., в малкото вюртембергско градче Лауфен ам Некар се ражда Йохан Кристиан Фридрих Хьолдерлин. Малко по-късно същата година, на 27 август, в Щутгарт се ражда Георг Вилхелм Фридрих Хегел. Съдбата ще им отреди бъдещето на един от най-големите немски и световни поети и на един от най-големите немски и световни философи.

Om Огнян Касабов

Зората на надеждата

Срещат се за пръв път през смутната 1788 г. като студенти в прочутата Тюбингенска семинария. Вече се вълнуват не толкова от ортодоксалната протестантска теология, а по-скоро от философията на Имануел Кант, поставил си за задача да подложи на критика всички метафизически, религиозни и политически догми. След година ще избухне Френската революция, която ще бележи делото и на двамата. Следят я ентусиазирано, засаждат дръвче в нейна чест с третия прочут член на компанията, по-малкия с 5 години Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, превеждат Марсилезата.

Заедно тримата съставят философски манифест, открит чак в началото на XX в., в който се обявяват за „всеобща свобода“, край на държавата и „равното развитие на всички сили, както на отделния индивид, така и на всички заедно.“ На този етап икономическите обстоятелства по немските земи им отреждат доста по-скромно бъдеще: след завършването на семинарията младите хора започват работа като домашни учители в заможни бюргерски семейства из различни градове.

Двамата се събират отново във Франкфурт и посрещат новия век заедно. Нетърпелив за тази повторна среща, Хегел пише на приятеля си класически красиви стихове. От своя страна, през няколкото години на повторното им сътрудничество поетът оказва идейно влияние върху бъдещия велик философ с идеята си за любовта – вътрешната връзка, която не просто сбира два вече завършени субекта, а тепърва ги създава в техния същински облик. Нейното разгръщане в по-късната Хегелова мисъл ще бъде надградено до може би централното нейно понятие – духът.

Здрачът на философията

Десет години по-късно, през 1807, Хегел, вече отдавна в Йена, издава първия си голям философски труд, „Феноменология на духа“. Лутащият се по различни неудовлетворителни служби Хьолдерлин преживява психичен срив и е приютен в дома на заможния и образован тюбингенски занаятчия-дърводелец Ернст Цимер, където остава до края на дните си (1843 г).

Заболяването не го напуска, но в моментите на прояснение той помага на семейството и пише стихове – някои от тях със смайващо детски изказ. Други, едва неотдавна открити, смущават със своя разбит синтаксис и пластовете редакции. Хьолдерлин съзнава, че пише за друго време – един от текстовете е датиран от 29 март 1940 г. Както свидетелства публикуваната тази година от немски психиатри книга, насочена против „клишето за умопомрачения поет в кулата“, през цялото време той се бори с болестта.

И Хьолдерлин, и Хегел осъзнават, че боговете са си тръгнали, обещанието на Революцията е останало неизпълнено, а новата епоха е до крайност прозаична – и прагматична. Тя превръща природата и човешкото същество в инструмент и пред красотата поставя печалбата. Единият от двамата заплаща това знание с разсъдъка си. Другият си поставя за задача да го преодолее, показвайки по какъв начин все пак свободата е действителна в изграждащия се нов свят.

Монументалната биография на Хегел, която излезе на немски език в тази юбилейна година, се казва точно така: „Философът на свободата“. В зрелите си трудове той се опитва да осмисли не само абстрактни теми (как мисленето може да бъде самò основа на себе си и начините, по които различните сфери на знанието образуват едно живо, органично цяло), но също така и наличната реалност на мрежата модерни икономически и политически отношения. Един от съвсем конкретните парадокси, който той ни е завещал, е, че икономическият растеж не влече със себе си по необходимост намаляване на обществените неравенства, даже много често – точно обратното.

Във всичките си изследвания Хегел държи на преден план мисълта, че ние сме създателите на своята собствена действителност, че духът се развива в противоречието, че всички завоевания на свободата са постигнати в упорита борба. Върхът на кариерата му идва в края на неговия живот: пълните аудитории в Берлинския университет. Заключителното изречение на последния му публикуван текст отправя предупреждението, че при недостатъчно смели реформи, управниците могат да очакват нова революция.

Делото на солидарността

Десет години след смъртта на Хегел, през 1841 г. неговият някогашен приятел Шелинг (този и досега все още толкова неразбран философ), е призован в Берлин от образователните власти, за да разсее зловредното влияние от учението на абсолютния идеалист. Сред слушателите на възрастния Шелинг са трима скептични младежи, които не се познават, но на всеки от които предстои голяма съдба: бъдещият прото-екзистенциалист, датчанинът Сьорен Киркегор, бъдещият голям анархист, руснакът Михаил Бакунин… и Фридрих Енгелс.

Роден на 28 ноември в Бармен (Вупертал), за разлика от своите предшественици – в богато семейство на индустриалци, неочакваният трети Фридрих от разказа ни тази година става на 200. Той вероятно е познат предимно като съратника и благодетел на Карл Маркс, който след смъртта на своя по-прочут приятел, систематизира неговата философия и слага началото на прословутия диалектически материализъм.

Отвъд тази по-скоро опростенческа представа, Енгелсовата мисъл има собствено достойнство и значение. Несъмненият му принос към социологията – и  науката за общественото здравеопазване – е изследването „Положението на работническата класа в Англия“ (1845 г.), написано в резултат от командировка по партньорски предприятия в Манчестър и други големи британски индустриални центрове.

Внимателното описание на ужасните трудови условия, на които Енгелс е станал свидетел в Англия, е едно от първите систематични свидетелства за деградацията на инструментализирания човешки живот. Присъщият за новата икономика отчужден труд, за който е говорил Хегел, вече проявява своята физически осакатяваща страна. Затова не е толкова чудно, че години по-късно Енгелс ще пише как работническото движение, на което той е посветил силите си, е истинското продължение на Хегеловата философия: стремежът човешката свобода да бъде осъществена на дело.

Бъдещето на свободата

Какво ни говорят тези големи и така особено свързани помежду си мислители? Не са ли само минало копнежите на Хьолдерлин по просторите на древна Елада и тревогите на Енгелс за непосилния детски труд във фабриките?

Не сме ΧΙΧ в., но днес правата, завоювани тогава от хората на труда, са под безмилостна атака. Осемчасовият работен ден е в миналото. Човешкият труд става все по-несигурен. Пандемичната 2020 г. изостри редица от проблемите, изникващи с нова сила пред работещите хора. Масовите заразявания на работници в големи предприятия в Европа показаха, че опасен е не само трудът на първа линия или в Третия свят. С твърде ограничени възможности за изява, хората на изкуството и културата се оказват все по-изтикани в ъгъла от една среда, която не умее да цени техния труд. Засилва се натискът не само върху физическото, но и върху психичното ни здраве.

Затова нека не забравяме нито лечителната сила на изкуството, нито решимостта да отстояваме делото на свободата. Какъв по-добър начин да завършим този разказ, отколкото с тайнствените думи на поета: „дето е опасността, расте спасението също“.
 
Огнян Касабов © Цочо Бояджиев Огнян Касабов преподава философия в Софийския университет. Интересите му са в областта на естетиката, философията на природата, политическата мисъл, и немската философия от Кант до Маркс.