ДА ВЛЕЗЕШ В РОЛЯ

Изложба от Венета Андрова и Петер Одинзов

Изложбата се занимава с различните „роли“, в които влизаме заради предразсъдъците и очакванията на околните въз основа на  стереотипите, свързани с пол, мигрантски произход, социален статус или сексуалност. Венета Андрова и Петер Одинзов разглеждат живота като вариететна сцена, на която всички влизаме в роля, определена от някой друг, неудобна, непасваща, неавтентична. Особено внимание обаче те обръщат на аутсайдерите – образа, от който най-трудно се излиза.
За двамата автори работата по проекта е повод да се вгледат и в самите себе си, в категориите и етикетите, които им биват приписвани.
Петер Одинзов изхожда от личната си семейна история и една картина. Всъщност единствената картина, която е в била в дома на семейството му, в което той е първият, който изобщо проявява интерес към изкуство. Тази картина, кичозен портрет на жена, която дори впоследствие осъзнава, че е евтин принт върху платно, постоянно се появява в спомените му от детството, но и отношенията с майка му и процеса му по осъзнаване на куиър идентичността си. Личният разказ на Одинзов е преплетен с по-късното му осъзнаване за това колко много социалният му статус като емигрант в Германия се отразява върху собственото му осъзнаване и реализация като артист и куир човек, както и с теоретичните му занимания с теория на властовите отношения и класизма. Всички тези спомени и размисли стоят в основата на многопластовата инсталация „Дама с шапка“, която включва живописна съвременна интерпретация на портрета от детството и добавена реалност (достъпна чрез приложението Artivive).
Своеобразно продължение на инсталацията е и дигиталната рисунка на стена „Зад кулисите“, в която иззад кулисите „нахлуват“ маргинализирани фигури от гей и куиър културата. Със своеобразно чувство за хумор (и препратка към карикатурната естетика на списание „Ню Йоркър“) Одинзов коментира приемането на куиър културата в обществото – на сцената всичко изглежда наред, но доколко всъщност отвореността не е просто декор?
Обобщение на търсенията на Одинзов е инсталацията „Плъх в светлината на прожекторите“. Сцената е така миловидна, дори затрогваща – малкият герой (олицетворен от най-обикновеното и гонено градско животно, мишката), който получава своето място под светлините на прожекторите. Но точно толкова колкото сцената е изкуствена и театрална, толкова болезнено фалшиво звучи и посланието, че за всеки има място под слънцето...
Венета Андрова също критикува фалшивата либералност на западните общества, но от гледна точка на ежедневната дискриминаця, с която се сблъсква, както в изкуството, така и на пазара на труда или в университета като жена и художничка от Източна Европа.
Удобно излегнал се на пода, безформен и безименен персонаж разказва именно за такива преживявания на Андрова. „Хем жена, хем чужденка“, „Ей, Източен блок, дай едно листче“, „Аре, кво се правиш, нали си от България?“. Репликите са понякога комични, „само на шега“ би казал някой от авторите им, но с натрупването смешното отстъпва място на горчивото усещане, че етикетите ни вървят преди нас.
Заглавието на инсталацията „Разтегни и отпусни“ е иронична препратка към йога практиката и самоучителите в интернет. Постоянно влизаме в роли, които не искаме, може медитацията и да помага за справяне с това и постигане на временен вътрешен мир, но при всички положения не е средство за противодействие на ежедневната дискриминация. 


Венета Андрова (р. 1985 г. в София) завършва история на изкуството и философия в Хумболтовия университет, както и се дипломира в специалност „Скулптура“ в Академията Вайсензее в Берлин. Със своя опит в областта на експериментален документален филм и фотография, в настоящата си артистична практика тя съчетава различни медии и източници като архивни и документални материали с живопис, всички свързани чрез 3D-анимация и компютърно симулирани среди. Участва в множество изложби в Германия и България, както и в Австрия, Аржентина, Бразилия, Испания, Полша, Чехия и в Израел, където през 2016-2017 г. завършва част от обучението си в Bezalel Academy of Arts and Design в Йерусалим. Андрова е носителка и на няколко стипендии, като Elsa-Neumann-Scholarship, Artist Scholarship Cusanuswerk, Mart Stam и през 2020г. е номинирана с творбата си "From My Desert" за German Short Film Award. Последният ѝ филм „АЙВА“ е носител на Prix Ars Electronica 2021, в категория "Компютърна анимация", както и Golden Horseman и LUCA Gender Diversity Award в международния конкурс на Filmfest Dresden. Филмите ѝ са селектирани и представени на множество международни филмови фестивали, включително: International Leipzig Festival for Documentary and Animated Film, Germany, Go Short International Short Film Festival Nijmegen, Netherlands, FILE Electronic Language International Festival, Brazil, European Media Art Festival (EMAF), Germany.

Петер Одинзов (р. 1987 г. във Фергана, Узбекистан) завърша специалност „Скулптура“ в Академията Вайсензее в Берлин в средата на 2018 г. Живее и работи в Берлин. Работата му е показвана в разнообразни регионални и международни изложби, най-вече независими. Първата му самостоятелна изложба е през 2017 г. в проектното пространство „MeinBlau“ в Берлин заедно с художника Джеферсън Д‘андраде, последвана от втора през 2019 г. в „Shoe Frog“ във Виена. Често си сътрудничи с различни художници и колективи, включително е бил и в проектни групи към институции като ZKM Карлсруе, Schwules Museum* Берлин и Casa Franca Brazil в Рио де Жанейро.