Графити на двора
Един за всички, всички за един: 140 ideas

140 ideas / One For All Ideas са Иво Илиев и Венцислав Йосифов. Двамата споделят какви са предимствата да рисуваш на стена и защо художникът не бива да се привързва към готовата творба.

Защо избрахте стената пред платното?

Венцислав Йосифов: Стената си има своите предимства: различна текстура, излъчване и не на последно място – заобикаляща среда.
Иво Илиев: Стените ми отвориха врати към платната. Рисуването върху стени беше заниманието, което култивира и разви в мен любовта към изкуството още от ученическите години. Всяка стена е на различна локация, условията са различни, това носи свежест всеки път.
 
Изпитва ли човек вина, когато рисува графити?

ВЙ: Не мисля. Рисуването на графити е творчески процес, не престъпление към човечеството.
ИИ: Изпитва свобода.
 
Какво мислите за преходността на графитите?

ВЙ: Преходността е едно много добро и възпитателно явление, каращо твореца да се възползва от момента, даден му тук и сега.
ИИ: Всичко съществува само сега, останалото е въпрос на „случайност“. Може да се случи един ден така, че някоя заровена сграда някъде да бъде най-старият обект на изкуството.

Каква част от графитите създавате спонтанно/планирано?

ВЙ: Напоследък по-голямата част от проектите си създаваме планирано, тъй като мащабите и тематиките ни го изискват. Спонтанните рисувания с приятели са много приятно изживяване, но определено не са преобладаващи.
ИИ: Както при повечето хора, времето посветено на работата преобладава пред свободното, така че по-голямата част са планираните рисувания.

Как се чувствате, когато видите, че някой Ваш графит е „обезчестен“ от друг колега?

ВЙ: На никого не му е приятно да види нещо, над което се е трудил, да бъде изгаврено. За съжаление по-младите наши колеги не оценяват хората преди тях и се стига до такива странности.
ИИ: Нали стана дума за преходността преди малко. Не е приятно, разбира се, особено ако си посветил и повече време на стената, но едно от нещата, които всеки художник знае, е да не се привързваш към готовата творба, защото важен е процесът на създаването ѝ.
 
Може ли да ни споделите един жаргонен термин от света на графитите и неговото значение?

ВЙ: „Hall of Fame“ – легални стени за рисуване на графити (такива в нашия град за съжаление не съществуват).
ИИ: Crew / krew / cru – колектив от артисти, които рисуват заедно. Често приятели, с интерес към графитите, формират крю, което впоследствие може да се разраства с нови членове.
 
Каква е целта: да бъдеш видян от всички или по-скоро не? 

ВЙ: Не е важно да те видят хората, по-важно е какво си оставил след себе си.
ИИ: Мисля, че в публичното изкуство творбата, а не авторът, трябва да бъде на преден план, тъй като става част от ежедневието на жители и гости на града.

Каквa е историята зад графита Ви в двора на Гьоте-институт?

Идеята и посланието на творбата искаме да оставим за свободно тълкуване и интерпретации. Творбата ни иска да съпостави миналото и бъдещето, както и това че човек трябва да е широко скроен и да не спира да търси.

Заглавието на творбата е Нощна среща. Обикновено нощем се срещаме с мечти, опасения, съжаления, надежди, спомени. Творбата оставя отворена вратата на въображението на наблюдателя, като напомня за преходността на времето и  свободата на мечтите.