Книгоиздаване
Солидарност ли е най-важната дума?

„Живеем в най-ужасното време, но живеем и в най-добрия възможен момент. Нека го използваме по най-добрия начин“ – това казва известната канадска писателка Маргарет Атууд, докато обсъжда в едно свое кратко есе, в списание Time от 16 април, как коронавирусът променя нашия живот. Тя смята, че сме по средата на нещо като преход и докато очакваме, докато се надяваме да се върнем към онова, което смятаме за нормално, трябва да си дадем сметка заради кое нашият живот всъщност си струва да бъде живян (извън семейството и приятелите ни). И в съвсем краткия списък на истински важните неща за един добър живот, редом със свободите ни, изкуството и грижата за планетата, на първо място тя слага книгите – любимата книжарница, любимите автори, любимите издателства, любимата библиотека. „Нека не позволяваме един вирус да отреже нашите езици“, казва впечатляващо Атууд.

Om Антоанета Колева

Защо избирам точно нейните думи сред множеството вълнуващи гласове на писатели, поети, философи, психолози, социални теоретици и изтъкнати световни интелектуалци, които не спират да разсъждават над онова безпрецедентно събитие, през което преминаваме всички? Защото с радост и изненада открих, че именно тези думи на Атууд са станали три седмици по-късно мото на едно чудесно изявление Международния алианс на независимите издатели* – изявление, опряно на ясни принципи, но и написано с огромно вдъхновение и страст по едно по-различно бъдеще, може би най-добрият документ на времето, що се отнася до книгите. Заглавието на изявлението вече казва достатъчно: „Да бъдеш независим издател означава да поставяш света, в който живеем, под въпрос, да помагаш той да стане по-смислен, днес и утре“.

Разбира се, още от първите седмици на затварянето и социалното дистанциране, когато стана ясно, че всички видове дейности по веригата на книгата (която стои върху крехкия и рискован ръб между култура и икономика) ще понесат много тежък удар, станахме свидетели на не една декларация, обръщение, призив, най-вече от страна на национални или международни издателски организации. Първа беше и най-активна и досега остава Федерацията на европейските издатели, която се обърна с призив към европейските институции, озаглавен „Книгите се нуждаят от помощта на Европа!“. Той настоява за незабавни краткосрочни и средносрочни мерки за подкрепа на целия професионален свят на книгата – не просто на издателствата, но и на техните партньори, авторите и преводачите, книгопродавачите и библиотекарите. Оттогава насам Федерацията не е преставала активно да предлага конкретни мерки за помощ към (а в известен смисъл и за буквално спасяване на цели части от) света на книгоиздаването.

Загубите за книгоиздаването в Германия и България

Ако обърнем поглед към независимото книгоиздаване в Германия, фондацията „Курт Волф“ (създадена преди 20 години с мисия да поощрява разнообразието в книгоиздаването и на литературната сцена и да представлява германските независими издатели) също се обяви публично в защита на творците от света на книгата, поставени в тежка ситуация от пандемията. Ако оставим настрана онези психологически измерения, онази травма върху общуването и потребяването на култура, каквато несъмнено ще остави социалното затваряне и дистанциране и нейните неизмерими последици, и ако погледнем само към цифрите, ще видим, че по данни например на Германската асоциация на издателите и книгоразпространителите приблизителните финансови загуби само за четирите седмици социално затваряне надхвърлят 500 милиона евро. А пълните щети ще се проявяват тепърва.

Що се отнася до сектора в България, нямаме представително изследване или дори приблизителни данни за сумарните загуби на сектора, но по разговорите ми с колеги независими специализирани издатели и по собствени данни на нашето издателство, „Критика и Хуманизъм“, мога основателно да предположа, че става дума за спадове в оборота от порядъка на минимум 40%, без да пресмятаме загубите от отлагане или направо отменяне на нови издания – нещо, което в немалко случаи може да означава заставане на ръба на оцеляването. Асоциация „Българска книга“, организация, обединяваща част от българските издатели, се включи във вълната от призиви за подкрепа на сектора: тя изпрати отворено писмо до министрите на културата и финансите по повод на кризата в сектора, задейства онлайн кампанията „Купи 1 книга“, обединяваща в една платформа линкове към всички интернет страници, чрез които българските читатели бяха поканени да подкрепят издатели и книжари. Българските публични власти предприеха през май две косвени стъпки за облекчаване на кризата в книгоиздаването: една по-малка стъпка, обявиха по-рано иначе обичайната годишна сесия за държавно подпомагане на библиотеките за покупка на книги за техните фондове; една по-голяма стъпка, направена бе първата парламентарна заявка за намаляване на размера на ДДС върху книгите от досегашните 20% на 9% – нещо, за което българските издатели водят битка вече близо две десетилетия.

Кризата през погледа на издателя

Но как изглежда преживяването на всичко това не през институционални „очила“, а през личния, разтревожен и мобилизиран за справяне с кризата поглед на конкретния издател? Разговарях с колеги германски издатели, най-вече с такива, чиито издания и публично присъствие следя от години и които по различен начин са важни и показателни за германската културна сцена:

Андреас Рьотцер, един от двигателите на берлинското издателство Matthes & Seitz (което впрочем преди броени дни бе обявено за носител на Германската държавна награда за книгоиздаване заради своята взискателна и последователна политика), сподели, че са били принудени, работейки от домовете си, да поставят сътрудниците си на непълен работен ден, и съответно на непълно заплащане, за да оцелее издателството, макар че в германски контекст това не означава понасяне на голям удар от екипа, тъй като специални осигуровки покриват разликите. Уви, подобно на преобладаващия брой независими издатели, и те са намалили радикално – с една трета! – програмата си от нови заглавия, предвидена за тази година. Като друга съществена страна от техния кризисен мениджмънт Андреас споделя, че издателството им рязко редуцира бюджета си за маркетинг, но затова пък също толкова рязко усилва присъствието си в социалните медии, и изобщо в интернет: като се почне от организиране на онлайн-четения и се стигне до повишаване на честотата на бюлетина с новини, изпращан по електронната поща до феновете на издателството.

Брита Юргс, директор на издателство Aviva (и в момента президент на Борда на вече споменатата фондация „Курт Волф“), споделя с автоирония, която ми е много позната, че ние, независимите издатели, които не правят компромиси с качеството на книгите си, сме свикнали с кризи и притеснителни трудности. Но в момента ситуацията е особено тежка, тъй като сме лишени от пряко общуване с читатели, каквито са панаирите на книгата, публичните премиери, литературните четения и шанса за осъществяване на други нестандартни издателски идеи за връзка с публиката – неща, в които малките независими издателства са много силни и изобретателни и които помагат много за видимостта на техните книги и автори, които иначе не се радват често на медийно и рекламно внимание. Брита казва нещо, което лично за мен също е от голямо значение в ситуацията на криза: че за издателството им е важно да поддържат добрите си отношения с продавачите на книги дори когато техните „места“, книжарниците, са затворени. Но и да поддържат контакта и съвместните си действия с колегите издатели, с които да се подкрепят взаимно. Директорката на Aviva споделя, че търсят и нови пътища към читателите, както и интензифицират вече използваните начини: повече електронни бюлетини, по-активно присъствие в социалните мрежи, включително за „съживяване“ на подбрани предишни издания, онлайн четения на книги или видео-интервюта. Вярно е, казва Брита, че това не компенсира загубите (от гледна точка на продажби), но е добре в тази ситуация да се опитват нови неща и да се доразвиват по нов начин вече изпробвани пътища.

Пандемията като лаборатория за изобретяване на нестандартни практики

Докато я слушам, се питам отново и отново нещо, което ме вълнува от началото на социалното затваряне: дали пандемията няма да се превърне, от друга, позитивна страна, в лаборатория за изобретяване на нови, нестандартни практики в един от най-важните пунктове във веригата на книгата: връзката с читателя? Споделям изцяло нейното мнение, че би било добре в посткоронавирус времената да се вгледаме по-отчетливо в издателските стратегии за присъствие в интернет и в социалните медии. Ако бях финансираща институция, независимо дали публична, или частна, занимаваща се с подкрепа за света на книгата, вероятно бих замислила програми за подпомагане на онлайн присъствието на независимите издатели. Може би времето на това сполетяло всички ни зло, е и време на добри уроци?

Аз самата споделих това в едно интервю за „Литературен вестник“ с издатели от м. март, което ни поставяше въпроси за нашия кризисен мениджмънт и нашето усещане за бъдещето. Разпознавам себе си най-вече в нагласите на колеги, които са наясно, че ние сме общност – малка общност сред по-голямата общност от читателите (ни) и още по-голямата общност на цялото общество. И няма по-умен начин за справяне с кризата от колективните действия и професионалната солидарност.

Като всеки човек днес и аз се питам какво се случва със сектора, в който работи и твори. Защото навсякъде зреят промени, ускорени от пандемията, за добро или за зло. Но съм убедена, че всичко зависи от желанието ни да се справим с последиците именно водени от идеята за солидарност, за колективни спасения. Вероятно извънредното положение, в което живеем все така, по един или друг начин, е повод да преосмислим как разбираме истинската, пълноценна връзка между хората. Заради тази връзка в крайна сметка съществуват книгите, нали? Ето защо „солидарност“ е най-важната дума за мен.

* Алиансът е мрежа от над 750 издателства от 55 страни от целия свят, създадена преди 18 години в защита на библиоразнообразието – разбирано като разнообразие и плуралност на гласове, които трябва да бъдат пазени и защитавани срещу тенденциите на концентрация и комерсиализация на книгоиздаването. Алиансът включва например над 70 германски издателства (обединени от фондация „Курт Волф“) и засега, за съжаление, само едно българско издателство, „Критика и Хуманизъм“.