Клубна култура
Една година по-късно: Какво загуби София, когато...

Този месец отбелязваме точно една година, откакто клубните моменти изчезнаха. Този текст е посветен на тях. Той няма за цел да сравнява коя от множеството загуби от началото на пандемията е по-голяма, а иска да обърне внимание точно на тези клубни, рейв моменти.

Om Александър Владимиров

Ранна сутрин. Слънцето едва започва да се издига, а все още хладният от нощта въздух обгръща загрятото ти от няколкочасови движения тяло. Излизаш от клуб, през вратата зад теб се чува глух бас, а пред теб има само тишина. Докато вдишваш свеж въздух асимилираш всичко онова, което ти се е случило през последните няколко часа – музиката, приятелите ти, непознатите, топлината в средата на пространството пред диджея, разговорите по ъглите, коридорите, по стълбищата и тоалетните. В тези няколко часа са се кондензирали преживявания, които в други обстоятелства би събирал в продължение на месеци. Ушите ти леко шумят, но това е само приятно доказателство за случилото се. Освен ако нямаш тинит, но това е друга тема.
 
Винаги сме смятали, че с каквито и проблеми да се сблъскаме в ежедневието ни, в края на седмицата ще може да прекрачим в едно тотално различно пространство, в което да превключим мозъка и психиката, и да се отърсим от всичко негативно. Форма на ескейпизъм, бохемски забавен за едни и жизнено необходим за други. Социална терапия, която всеки уикенд те калибрира, за да се справиш по-гладко със стреса и битовизмите на останалите пет дни от седмицата. И смятахме, че поне това ще е винаги на мястото си, приемахме го за неотменима даденост.

Защото не става въпрос просто за кръчмарство или обикновено забавление, както понякога се гледа на темата. Има една общност от хора – едновременно широко отворена и неволно нишова и ексклузивна – за която загубата на нощния живот представлява загуба на препитание, загуба на професионално развитие, на необходима човешка връзка, загуба на култура.
 
И въпреки че през лятото на 2020 г. имаше момент на завръщане, той остана единствено с функцията на глътка въздух – емоционална за феновете и финансова за хората, които правят така, че нощният живот да се случва. Този момент беше пропит с плахост и така далеч от това, което трябва да представлява. 
 
Животът през нощта спря в целия свят. Много други клубни сцени са далеч по-засегнати, но прекъсването му тук има своята специфична тежест. България никога не се е славила с жизнена и пълноценна клубна сцена. Събитията, случващи се в средата на 90-те и началото на новото хилядолетие, са по-скоро изолирани острови, а не кохерентна взаимодействаща си мрежа, която да наречеш сцена и още по-малко работеща индустрия. 
През последните няколко години обаче това започна да се променя. Качествените малки събития, които всъщност са гръбнакът на една сцена, а не огромните масовки, започнаха да стават все повече и все по-чести. Клубовете станаха места за изграждане на общност, а не просто за продажба на билети и напитки. Да имаш избор от няколко партита за една вечер, две вечери подред, започна да се превръща в стандарта, който виждахме на запад и на изток от страната и към който, изненадващо за много от нас, започнахме да се доближаваме. 
 
След кратко затишие, в което два важни клуба – „Жул Верн“ и „Cтудио: Elegantly Wasted“ – затвориха, а „Влайкова“ вече от няколко години не се намираше на картата, нещата само избухнаха още повече – с появата на „Koncept Space“ и „Micro“, със засилването на програмата в „Tell Me“, повторното отваряне на „Студиото“, а и с превръщането на допълнителни места, стоящи встрани и надолу от масовия поглед, в още една колона на алтернативната електронна общност. С това се появиха нови български лейбъли и още повече артисти – диджеи и продуценти, които не стоят изолирани едни от други, а си взаимодействат и работят заедно. Повече хора започнаха да посещават партита, повече диджеи започнаха да получават по-смислено заплащане, повече промоутъри спряха да са постоянно на минус.
Дванайсет месеца по-късно ни предстои да видим дали крехката система от клубове, събития, промоутъри, артисти и фенове е на пауза или вече лентата е скъсана. Почти всички клубове пуснаха кампании за набиране на средства, но дори успешните са едва моментно решение. В разговори със собствениците те споделят, че единствено успокояване на обстановката и отваряне може да ги спаси от фалити. Не се надяват на навременна държавна помощ. 
 
Ако трябва да търсим ориентир при по-развитите страни и сцени, във Великобритания (чиято столица Лондон има общински отговорник по нощния живот, така нареченият „Night Czar“) междупартийна комисия за нощната икономика е подготвила доклад, който предупреждава за възможността от „изчезване“ на нощния живот в страната. Комисията призовава за допълнителна подкрепа за сектора от правителството, „за да се избегнат неизвестни щети върху социалната структура на тази страна.“

В Германия правителството продължава с програмата си за подпомагане засегнатите от пандемията бизнеси поне до месец юни. В края на миналата година държавата обяви и фонд в размер на 2.5 милиарда евро за защита на събития, планирани през втората част на 2021 г., в случай на отмяната им заради пандемията, за да даде увереност при планирането им. В сравнение с други държави, Германия показа най-големи и бързи усилия за защита на заетите в нощната икономика. Все пак за 2018 г. берлинските клубове са донесли приходи на града от 1.7 милиарда евро. 
 
Ясно е, че вакуум не може да съществува – и клубове, и партита, и нощен живот ще продължи да има, под една или друга форма. Но въпреки че един клуб може да се появи на мястото на друг, загубата на такова място не е просто на физическа локация, това е загуба на натрупвания – на опит, на вкус, на култура. Това са усилия, които вече са погълнали много енергия, пари и много, много време, което не може да бъде върнато.
 
Към този момент тази история няма „сребърна нишка“, няма какво толкова позитивно да се каже. Просто седим и чакаме да видим какво ще се случи. Но е добре да си напомним, че прогресът на алтернативната клубна сцена и на придружаващата я общност беше истински и е важно той да бъде съхранен.