Поп и електронна музика 2020
Цифрите не са всичко

2020 беше година на големи сътресения, повратна точка. Секторите, както на поп, така и на електронната музика, бяха сведени до екзистенциалния минимум и станаха пряко зависими от конкретни политически решения. Пандемията зададе нови правила и промени играта във всяко едно отношение. Въпреки всичко, през тази непредсказуема година се утвърди една константа: постоянната промяна.

Om Арно Рафайнер

Когато заглавната мелодия, озвучаваща новинарската емисия по обществената телевизия в Германия, започва в 21.45 ч. на 23 октомври 2020 г., тя не звучи както обикновено. А някак по-силно, изкривено, дори агресивно. Да, без съмнениe: вечерната емисия започва с рок китара и барабани. Камерата в студиото се насочва към трима музиканти с изрусени и топирани коси: Die Ärzte (Лекарите, б.пр.), една от най-успешните германски рок групи през последните няколко десетилетия, задава начало на едно от най-гледаните предавания по немската телевизия. Ето докъде стигна поп културата в пандемични условия: новините стават пънк рок. Само за една нощ. Hо все пак...
 
Това е един малък, но отличителен белег, характерен за събитията през изминалата година. За факта, че всичко се промени. За факта, че от март 2020 г. условията за култура изобщо, но и конкретно – за поп и клубна музика – изведнъж се преобърнаха с главата надолу.
 
В интервюто, което впоследствие Die Ärzte дават на водещия на новинарската емисия, музикантите апелират към телевизионната аудитория да насочи вниманието си към несигурното положение на развлекателната индустрия. След като пандемията обхвана Германия, спряха да се провеждат фестивали и клубни събития в обичайната им форма, а единствените концерти, случили се през няколкомесченото разхлабване на мерките през пролетта и лятото, бяха осъществени при извънредни условия и едва ли са реализирaли същинска печалба. През миналата година не можеше да става и дума за „бизнес както обикновено“ и за планиране напред, а ситуацията ще започне да се променя само частично през 2021 г. В интервю за пресата в началото на декември 2020 г. германският финансов министър Олаф Шолц насърчи организаторите на събития да планират такива едва за втората половина на 2021 г. Което с други думи означава, че няма смисъл браншът да се надява да реализира събития преди юли 2021 г.

ТУК СКОРО ЩЕ ОТВОРИ МАГАЗИН ЗА НАПИТКИ

Много музиканти печелят по-голямата част от прехраната си с изпълнения на живо. С въвеждането на мерките за ограничаване на пандемията те бяха лишени от поминък в рамките на една нощ. И те не бяха единствените. „Тук скоро ще отвори магазин за напитки“ – можеше да се прочете, изписано на фасадата на залата за събития Columbiahalle в Берлин. Посланието имаше замисъл на предупреждение. Залата с капацитет за 3.500 човека стояща публика беше пуста в продължение на месеци. Не само на сцената, но и зад кулисите дейностите вървяха на празни обороти – един цял икономически отрасъл, по-голямата част от който остава извън полезрението или се приема за даденост: организатори, букинг-агенции, звукови инженери, охрана, кетъринг, бар персонал.
 
С течение на кризата бързо се избистри, че музикантите, диджеите и сценичните изкуства изобщо не могат да разчитат на лоби, сравнимо с това на други, също толкова големи индустрии. Това осъзнаване доведе до създаването на инициативата Alarmstufe Rot (Аларма червено, б.пр.) през юли 2020 г. – с цел да промени обстоятелствата към по-добро.
 
До този момент нейните протестни акции до голяма степен успяха да обърнат общественото внимание към огромния принос към германската икономика, дължащ се на множеството малки разпръснати компании и самотни бойци в секторa. „Ние сме шестата по големина индустрия в Германия с оборот от 130 милиарда евро и над милион работни места“, пишат от Alarmstufe Rot на уебсайта си относно индустрията за събития, която включва също конференции, търговски панаири и спортни събития.
 
Според икономическия департамент на берлинския сенат политическата и културна столица на Германия разполага с 250 локации за събития; преброяването им по други критерии обаче, води до двоен на посочения резултат. С приблизително 45.000 събития годишно, индустрията отчиташе близо 170 млн. евро оборот на година, докато пандемията не настъпи. Клубната сцена на града не само е привлекателна в международен план, но бива определяна като „фактор на местоположение“ – фактор, който напълно изчезна през 2020 г. Последиците ще засягат град като Берлин, който живее от услуги, туризъм и култура, в продължение на години.

0,00018 € НА ГЛЕДАНЕ

По време на кризата с коронавируса дигиталната сфера се превърна във водещото средище за култура. Онлайн платформите от месеци насам играят ролята на пространства за развлечение, като излъчват на живо и на запис събития в различни формати – с ограничена или без никаква аудитория на място. Основните печеливши от това развитие са дигиталните услуги на световни корпорации като Google с видео портала YouTube или пък Facebook, например с концертите в Instagram.
 
Spotify, най-голямата музикална услуга за стрийминг, също отчете голям скок. През третото тримесечие на 2020 г. броят на месечните активни потребители се е увеличил с 29 процента, а абонаментите – с 27 процента спрямо същия период на 2019 г. Цялостните приходи са се увеличили с 14 процента. Но само малка част от тях отива за музикантите. Това е дългогодишен проблем, който обаче се изостри още повече с отменянето на концертите заради кризата. Spotify заплаща на изпълнителите близо 0,0029 евро на стрийм, а YouTube – около 0.00018 евро за гледане на музикален видеоклип, т.е. по-малко от една десета от тази сума.
 
Платформата United We Stream се доказа като популярна алтернатива на YouTube, Instagram и др. Платформата е инициирана от берлинската асоциация Clubcommission, съвместно с немско-френския телевизионен канал Arte. Към настоящия момент DJ сетове от над сто града по света се излъчват за международна публика в Arte, както и на уебсайта unitedwestream.org. Приходите на формати като този произтичат предимно от дарения, но с течение на времето продажбата на билети за онлайн събития също се утвърди.
 
В същото време и в офлайн „физическата“ среда се изпробваха всевъзможни подходи, за да бъдат музикалните събития пригодени и устойчиви на условия на пандемия. Популярни изпълнители като рапъра Сидо например опитаха късмета си с концерти в киносалони. В повечето случаи се залагаше на мероприятия със седяща публика, вместо с правостояща. Организираха се по две „смени“ за изпълнение на ден, за да могат артистите да достигнат по-широка аудитория, разделена на по-малки групи. Поради невъзможността да се реализира печалба от продажба на билети на приемливи цени за публика, намалена средно от 20 до 25 процента от обичайното, по-голямата част стратегиите се измести към обществено финансираните организации. Независимите организатори и агенции бяха изцяло погълнати от многократното отлагане и пренаписване на фестивални програми, изпълнения на диджеи и концертни турнета. В крайна сметка в повечето случаи пренасочените събития така или иначе се анулираха.
 
Андреас Обершелп, чиято компания Puschen организира концерти в областта на инди-музиката, споделя в статия за Zeit Online, че през изминалата година достига по-малко от пет процента от месечния си доход с печалбата от стрийиминг-концертите на изпълнителите, които представлява в Германия. За общо двадесет концерта, планирани за миналата есен, през втората седмица на септември са били предварително закупени едва четири билета.

НАДУВАЕМА ЛОДКА VS. БЕЗОПАСНО ПРОСТРАНСТВО

Клубната сцена се разглеждаше от много германци като същинска досада и риск за общественото здраве. Изразът „корона парти“ се превърна в широко използван упрек още през пролетта на 2020 г. И за съжаление част от клубната сцена действително не винаги си правеше услуга. Един протест с надуваеми лодки в Берлин в началото на миналия юни достигна дъното в това отношение. Докато шествието срещу расизма и полицейското насилие #BlackLivesMatter се провеждаше само на няколко километра, около 3000 души, седнали в надуваеми лодки на канала – в пряка близост до болница, демонстрираха срещу според тях ненужни ограничения на личните им свободи. Един от плакатите гласеше „Не мога да дишам“. Последните думи на Джордж Флойд, афроамериканецът, убит от полицията през май 2020 г. по време на арест в Минеаполис, се превърнаха в лозунг на парти на открито.
 
Така техно сцената попадна в новинарската емисия, макар и не по съвсем същия начин като Die Ärzte. Междувременно новините за подобни акции засенчиха усилията на клубовете да се преоткрият като универсални места за срещи и изява. Освен времени решения, ориентирани към ресторантьорския бизнес, те се фокусираха преди всичко върху визуалните изкуства. Дансингите се преобразяваха в изложбени пространства. Една особено престижна изложба беше Studio Berlin, витрина за съвременната художествена сцена в германската столица, организирана от техно клуба Berghain съвместно с колекция Boros. Около откриването в началото на септември се вдигна доста шум – времевите слотове за посещения бяха разпродадени за седмици напред – докато всички концертни и изложбени пространства бяха затворени отново през ноември.

Всички стратегии на клубовете за справяне с кризата отново бяха обезсмислени от последвалите рестрикции. Инвестицията в новите бизнес концепции не се оказа устойчива на кризата. Още през пролетта беше обозримо, че някои локации, които нямат възможността да се превърнат в бирени градини или изложбени пространства, ще изчезнат завинаги. Благодарение на програмите за спешна помощ много собственици все пак успяха да издържат до края на годината. Но по всяка вероятност предстоящата вълна от фалити просто бе отложена за 2021 г. Конкретно за клубния сектор това развитие ще доведе до трайна загуба на безопасни, алтернативни пространства, където маргинализирани групи можеха да се сплотяват, без да срещат дискриминация.

Именно това социално-политическо измерение беше заглушено в по-широкото обществено възприятие от теми като „гумения рейв“. Чрез мерките за овладяване на пандемията, ако четем внимателно между редовете, ще научим повече за ценностната система, стояща зад тези мерки. Усилията на държавната помощ в началото на кризата целяха да покрият единствено оперативните разходи, но по този начин пренебрегнаха действителните условия на работа и живот на много музикални артисти. Основното заключение звучи така: „културата не е релевантна за системата“. Значението ѝ за хората, сравнено с това на търговята напрмер, се определя като маловажно от политическите сили – като възможност преди всичко за запълване на свободното време, от която при определни обстоятелства можем с лекота да се откажем. Но цифрите не са всичко. Застрашени са не само средствата за препитание на много творци и техни колеги. Те са лишени и от ролята и значението си в обществото.

ДА СЕ НАУЧИШ ДА МУТИРАШ

Много от това, което се случи през 2020 година ще остане – защото някои институции и привички ще изчезнат. 2020 година бележи повратна точка, събитията от миналата година ще имат трайни последици. Междувременно едно нещо става все по-сигурно: няма да има завръщане към начина, по който бяхме свикнали да живеем, поне не напълно. Нови норми и произтичащите от тях практика и опит ще се развиват тепърва и постепенно. Широката общественост вероятно ще остане предпазлива и ще избягва тълпи за известно време, което неминуемо ще доведе до много по-малко посещение на събития на живо. В същото време дигиталната алтернатива вече губи голяма част от първоначалната си привлекателност. Оттук произтича и необходимостта от напоследък така често споменаваните хибридни формати, от тяхното развитие и утвърждаването на предимствата им: както в създаването, така и във възприемането им. Аудиторията също ще трябва да се раздели с някои предубеждения и да се адаптира към новите формати.
 
„Утре е въпросът“ бе мотото, изписано с гигантски букви на фасадата на клуба Berghain за изложбата Studio Berlin. Работата на тайландския артист Рикрит Тиравания тематизира императива на настоящето: да инвестираме в различно бъдеще. Икономически погледнато, но и творчески. Създаването на нови параметри и инфраструктури също ще открие възможност за по-задълбочено обмисляне на проблемите, които са били безрезултатно адресирани в продължение на години и в идеалния случай за отстраняване на социални несправедливости: да се обозначат сексистките и расистки динамики в музикалния бизнес, да се създадат автономни дигитални пространства, които да гарантират по-голямо участие, както в социалната екология, така и в социалната устойчивост.
 
Основна тема за актуалната поп култура, като последица от 2020 година се оказва промяната. „Налага ни се да преминем от състояние на принудителна мутация към свободноизбрана такава“, пише философът Пол Б. Пречиадо в есе в началото на кризата. Много артисти от години посвещават работата си на тази тема. Пример за това течение е Аереа Негро, певица с венецуелски корени, живееща в Германия. Аереа Негро от години се движи между полюсите на клубната музика, оперното пеене, театъра и пърформанса. Съвсем наскоро тя гостува в стрийминг събитие за берлинския CTM Festival. Тази година той се състоя в края на януари като „пандемично издание“ в нова хибридна форма. Мотото на фестивала ще остане с нас за дълго време. То гласи: „трансформация“.