Концерт
Поредица Пиано Плюс: Дуо Хамерклавир

Незначителни отклонения (отвъд Бетовен)

Ср, 09.10.2019
19:30 часа Студио 1 на БНР

Поредица концерти и пърформънси „Пиано Плюс" с куратор Михаил Големинов и в партньорстви с Гьоте-институт България

09 октомври 2019 г.,19:00 ч.
Студио 1 на БНР
бул. „Драган Цанков” 4, София

Незначителни отклонения
(отвъд Бетховен)

Дуо „Хамерклавир”
Василий Илисавский - чембало и Галина Драганова – хамерклавир

с участието на Михаил Големинов – лайф-електроника, Toy Piano

Творби от Лудвиг ван Бетовен и Щефан фон Борнхайм (световна премиера на Monument за хамерклавир, чембало и лайв електроника).

Билети на касите на Рекламно - информационния център на БНР (бул. „Драган Цанков“ 4), на „Кантус Фирмус“ в зала „България“ и онлайн в мрежите на ticketsbg.com и eventim.bg

Кураторски текст към събитието:
Вероятно не съществува факт от биографията на Лудвиг ван Бетовен, който да не може да бъде предмет на дискусия. Ако погледнем нещата в тази светлина, е най-добре изобщо да не започваме такава. Това важи и за многократно изследваното и посмъртно коментирано заболяване на композитора, причинило увреждане и впоследствие окончателна загуба на слуховите възприятия, с цялата придружаваща този процес дългогодишна личностна трагедия (всички изследвания, хипотези и мнения по тези въпроси са публикувани и общодостъпни, затова смятам всякакви цитати за излишни в рамките на този текст).
По стечение на обстоятелствата, този концерт се случва в навечерието на 250-годишнината от рождението на уникалния композитор. Припомняйки си евтиния туристически кич, съпътствал навремето честванията на Моцарт, взех решение да направя и организирам нещо, дистанциращо се от предстящата догодина гръмка и агресивна търговска еуфория, която ловко ще превърне композитора в суперзвезда и пъстър тапет на музикалните витрини, заливайки аудиторията с нискокачествени интеграли, тениски, бонбони, ключодържачки и ваденки.
Избраният от мен подход, а именно подлагането на утвърдени класически творби на елкектроакустични трансформации и мутации със сигурност ще се стори трансгресивен на много от слушателите, и той в крайна сметка наистина е такъв. Защото трансгресията в изкуството е един от малкото начини, които могат да ни накарат да се замислим за същината, причината и следствието, а в случая – най-вече да ни помогне да генерираме хипотетична представа за един творчески живот, преминал в непосилно мъчение. Специално за целта съм разработил компютърни приложения, чиято функция се базира на психоакустични модели и композиционни алгоритми. Но, би било неуместен черен хумор да твърдя, че концепцията е, както се казва в такива случаи, „вдъхновена” от случая Бетховен. По-скоро бих желал тези, които наистина обичат музиката му, по някакъв начин да се опитат да намерят път към личността му, независимо от това, че този път би бил в известна степен болезнен. Като неговия живот.
Настоящият концерт е една музикално-акустична хипотеза за възможните деформации, на които е бил подлаган звукът във вътрешните възприятия на Бетовен Без необходимост от обезателното ѝ доказване.
 
Дуо „Хамерклавир”
Изпълняването на музика от миналото на инструменти от съответната епоха е артистично предизвикателство с много измерения. На фона на този факт, еволюцията на интерпретационното изкуство познава различни дискурси, гледни точки и видове подход, родени от утопичната амбиция за установяване на окончателни, общовалидни концепции и критерии. В началото на века се оказва, че подобни стремежи са несъстоятелни, но вероятно именно това е причината за пъстротата и разнообразието, царящи днес в изпълнителския пейзаж. Дейността на дуо „Хамерклавир” е един красноречив пример за това.
Комбинацията на хамерклавир, характеризиращ се с ясен, обективен дискант и мек и ненатрапчив басов регистър, с чембало, отличаващо се с характерен обертонов спектър и очевиден, но лек и в никакъв случай агресивен перкусивен нюанс, създава една многопосочна, но същевременно монолитна, прозрачна и балансирана звукова картина. Така се елиминира често възникващото впечатление, че единият инструмент е излишен, както често се случва при инструмантални ансабли с еднородни тембри като две пиана, две цигулки и други. Един дояълнителен аспект – взаимнодопълващите се тембри създават и оформят акустично пространство, в което свободно се разгръщат две изпълнителски инидивидуалности. Тембърът се превръща в носител на личния творчески подход на всеки от музикантите, без тежестта на отживялата, базирана на задължителното уеднаквяване парадигма.
Новият вид съвременна чувствителност и развитието на съвременните изразни средства неизбежно раждат нови форми на интеракция и симбиоза. От тук нататък, независимо от стойността и концентрацията на звуковия елемент, комбинацията с електроакустични медии като че ли се подразбира. Остават само въросите за органичността, пропорциите и необходимата доза контекстуалност. Отмина времето, когато комбинирането на музика и електронни компоненти се определяше като експериментално изкуство. Днес няма експерименти, а това означава, че всеки човек на изкуството носи съотвeтната отговорност в контекста на отношението към материята.