Райна Тенева, Мустафа Буюкджошку, Юдит Милц, Сесил Кобел и Мориц Апих
Дискусиите по отношение на ядрената енергия не спират от много години насам. Те отразяват различни държавни стратегии и популистки идеи, често са симптом и признак за етапа на развитие на едно общество (и неговата политическа класа) или пътя на трансформация към мечтаното енергийно-възобновяемо бъдеще. Междувременно на днешната глобална сцена вратата към възможна ядрена катастрофа отново е открехната.
Изложбата Eternal Flame. The Radiating Archive се случва в този наратив, като работи с наследството на първия Център за ядрени изследвания в Германия, открит в Карлсруе през 1957 г. След като центърът е затворен и неговите съоръжения биват прехвърлени към местния технически университет през 2007 г., натрупаният в продължение на половин век архив е „размразен“ (над 210 000 фотографии!), а по-късно през 2017 г. започва и процес по дигитализация. Всичко това вдъхновява местни студенти и артисти да реализират художествени дейности и изследвания, използвайки го като основа.
В изложбата участват
артистите Райна Тенева и Мустафа Буюкджошкун, които заедно създават
видеото Images from Past Future, заимстващо симулативния характер на филмите от архива. Техният сценарий е бил чисто пропаганден, а именно хората да се почувстват сигурни в безопасността на ядрената енергия, като гледат демонстрации на различни възможни аварии и тяхното овладяване. В този контекст чрез възстановка на филмовия процес, спомените на участващите лица и институциите, които стоят зад филмите, както и кореспонденцията между артистите, работата на Тенева и Буюкджошкун осветява пропагандата и процесите по „създаване на истина“ в епохата на пост-истината. Двамата артисти също така инициират и документират пърформанс с реални работници от онова време, пресъздващ сцена на английския дублаж на един такъв пропаганден филм.
В изложбата също така ще може да се види
инсталацията на Юдит Милц Let me have my cake (and eat it too), която прави алюзия между неформалните, ежедневни моменти, документирани в центъра, и обикновения живот. Работата включва 64 буркана с готови за консумация консервирани зеленчуци. Те са поставени на рафтове и наподобяват колекция тип „вундеркамера“, в която нещата се съхраняват за идните поколения. В това отношение зеленчуците носят цялата информация за средата, в която са отгледани – те се трансформират в момент от историята. Споменатите два проекта могат да бъдат видени в галерията на Гьоте-институт България под формата на инсталации, включващи видео, фотодокументация, архивни кадри и звук.
Част от изложбата е и
книгата 10%. Concerning the Image Archive of a Nuclear Research Center, резултат от работата на различни артисти с архива. Тя обединява над тридесет гледни точки от областта на изкуството, социологията, политиката и науката, както и разкази на хора, които са били пряко ангажирани със съоръжението. 10%. Concerning the Image Archive of a Nuclear Research Center си поставя за цел да очертае и визуализира последващия живот на ядрените изследвания.
Като част от допълнителното контекстуализиране на тази сложна тема, на 22-ри октомври, в присъствието на всички участници ще се проведат презентация и дискусия. Срещата с авторите е в сътрудничество с платформата за фотокниги „ПУК!“ и с подкрепата на Гьоте-институт България.
АРТИСТИЧНИЯТ КОЛЕКТИВ ЗАД ПРОЕКТА
Работната група Eternal Flame – The Radiating Archive се състои от Мориц Апих (графичен дизайнер), Мустафа Емин Буюкджошкун (артист), Сесил Кобел (графичен дизайнер), Юдит Милц (артист) и Райна Тенева (артист). Всички те са завършили различни специалности в Университета по изкуства и дизайн в Карлсруе.
Мориц Апих (*1996) и
Сесил Кобел (*1991) работят като графични дизайнери в Берлин. Мориц като част от студиото за дизайн на шрифтове и лейбъла Gruppo Due, а Сесил като представител на половината от студиото KaranKobel, което концептуализира графични визии за музиканти, биеналета и художници.
Работата на
Мустафа Емин Буюкджошкун (*1988 г., живее в Карлсруе/Истанбул) се фокусира върху ролята и потенциала за създаване на истина в медиите, особено на звука като такава. Настоящата му практика опосредства неподвижни и движещи се изображения, като деконструира метанаративи и деколонизира историографски практики.
В своята артистична работа
Юдит Милц (*1989, базирана в Карлсруе/Марсилия) създава наративни възможности в скулптурен, перформативен, фотографски и издателски контекст. Архивите често служат като източници за нейните артистични изследвания, в които се преплитат документални материали със специфични за контекста концепции и перформативни елементи.
Райна Тенева (*1986, базирана в София) е артист, който използва архиви, намерени медии и звук, за да създава разкази, спекулиращи с паметта, изграждането на идентичност и футуристични прогнози. Работата ѝ е ориентирана към процеса и често заимства перформативни и социално приобщаващи жестове.
Назад
