Gender-Rap
Не на сексизма

В началото ролите бяха ясни: мъжът доминира над жената. Колкото по-диференциран става обаче половият дискурс, толкова по-разнообразни са ролите в германския хип-хоп. Една движеща се сцена.

„Ако се вярва на рап видеата“, пишат Киви Менрат и Клара Фьолкер в сборника female hiphop, „жените в хип-хопа няма какво да кажат. Те остават неми и пасивни – не действат, нагаждат се и мислят само за мъжете, от които са се отказали по каквато и да е причина.“ Female hiphop излиза още през 2007 г., но наблюденията на Менрат и Фьолкер важат и днес: в пъстрия свят на хип-хопа жените са „символ на статуса“ на активните мъже и в най-добрия случай статистки, принизявани до своята „сексуалност и физика“.
 
Същевременно на общия фон днес едно толкова едностранчиво заключение би било също толкова погрешно, както е било и тогава. Именно това, колкото противоречиво, толкова и въздействащо, доказват двете авторки с представянето на разнообразни женски модели за подражание от Queen Bitch, през Conscious Sista до гангстер-рапърка. Защото: „Човек може да се върти и обръща колкото иска, рап сцената е и остава просто една комична тълпа от пълни противоположности“, твърди  в същия сборник Суки, странната рапърка-феминистка и организатор на лейбъл от Берлин.

Клишета и отхвърляне

Тези противоречия и до днес характеризират публичния образ на хип-хопа, който в качеството си на урбанистичен афроамерикански музикален стил попада и е попадал толкова често - като никой друг жанр в поп музиката - под кръстосания огън на критиката заради своя сексизъм. Счита се, че рапът презира жените, че е ултрамъжко поле за изява, но същевременно жените винаги са присъствали на сцената като самоосъзнати действащи лица. Те обаче са били възприемани не толкова интензивно или в най-добрия случай – като изключения. Немскоговорящи жени-пионери като Кора E, Азиза A, Нина MC или Тик Так Тое, често враждебно атакувана в основното течение за своя успех, както и Сестра S, псевдоним на Сабрина Зетлур, днес в голяма степен не са активни и са познати по-скоро на специалистите. За разлика от тях успешните от зората на 90-те години начинаещи издадоха нов албум през лятото на 2016. Заглавието му, Advanced Chemistry, отдава почит на едноименната банда, която от края на осемдесетте е била част от същата сцена в Хайделберг като Кора E.
 
Дори и преди първото десетилетие на новия век в Германия се наблюдава усилен стремеж жените в рапа да станат по-видими и да се говори по темата за пола: чрез платформи като femalehiphop.net, списание An Attitude, фестивали като „Female Focus“ и „We B* Girlz“ или публични дискусии и научни статии. Въпреки това и днес в Интернет има дебати по въпроса „Какви рапърки има?“ или журналистически материали със заглавие като „Пет рапърки, които трябва да познавате“ – невероятно е, че един мъжки полов признак може да доведе до подобни обобщения. Изпълнителки като Лейди Бич Рей или Швеста Ева, които подобно на колегите си мъже изпъкват със сексуалния си потенциал, редовно са обиждани в портали като YouTube и са наричани „кучки“, те стават обект на омраза и изказвания като „обратно в кухнята“ или са нападани от расистки подбуди заради своите турски, съотв. полски корени.

Ново значение и нормализиране

Същевременно обаче тече и процес на нормализиране. Колкото по-ясно и разнообразно става присъствието в хип-хопа на жени или хора, които не искат да се причислят към една еднозначна полова принадлежност, толкова по-малко им се налага да я оправдават. Съзнателно „скандални“ музикантки сега не рапират „като жена“, а „като мъж“, дуото SXTN „чука майка ти“, а Кити Кат, по подобие на Сидо: „ближи ми оная работа“. Следователно мачовските властни жестове се усвояват независимо от пола, докато в това време мъжки формации като K.I.Z., които първоначално бяха част от лейбъла „Royal Bunker“, известен като агресивно-сексистки батъл рап, все повече представят сексизма в текстовете си като сатира и по време на Международния ден на жената изнасят концерти „Women Only“ („Само за жени“).
 
Хаиити, мистериозната трап рапърка от Хамбург, по подобие на хипстер рапърката с български произход Дена („M.I.A. от Нойкьолн“), веднага се отърсва от всички асоциации с пола. Тя създава музика, която звучи също толкова психоидилично надрусано като тази на колегите й, и в която полът не е тема. Рапърки като Акуа Нару и Лайла Акинай от Кьолн обаче абсолютно естествено говорят за расизма или сексизма във връзка със своята собствена идентичност като чернокожа или жена – тази форма на жанра се нарича „Conscious-Rap“, а текстовете засягат обществени и политически теми. Мис Платинум и Юник, едната ветеранка, другата новоизгряла, изразяват гнева си от сексизма в текстовете си.

Рапърката Хаиити от Хамбург

Берлинският лейбъл на Суки „Springstoff“ („Шпрингщоф“) продължава усилията си да бъде лесно разбираем изразител на феминизма и антисексисзма чрез музика, демонстрирайки явно политическо и педагогическо самосъзнание. По този начин с помощта на музиканти като ФауленцА или Мсоке той дава сцена и на транссексуалните, които чрез своята самоосъзната идентичност размиват разделителните линии между половете в хип-хопа, които често се смятат за доста съществени. Същото важи и за афроамериканския експериментален рапър от Берлин Блек Кракър, който отдава изкуството си на размисли за своето превръщане в мъж.
 
Жените не само излязоха от позицията на притурка за украшение в хип-хопа. Благодарение на различните действащи лица рапът навлезе в ера, в която съществуването в рамките само на два ясно дефинирани пола постоянно се поставя под въпрос – дали чрез хипер сексуализирани изпълнения, които въздействат като маскарад, чрез момичета, които са „едни от момчетата“, и така поставят под въпрос какво изобщо означава да бъдеш момче, или от хора извън всякакви полови норми. Защото за щастие този най-успешен популярен музикален жанр, който често се заклеймява като сексистки или хомофобен, е точно това, което неговите представители правят от него.