Документа 14
Да се научим да се отучим

Кураторът на Документа 14 Адам Шимчик обяви, че светът не може да бъде коментиран от една единствена точка и разтегли перспективата на Документа до друг възможен географски и ментални полюс на Касел - Атина.

Документа 14 се превърна в организъм, обживяван от концерти, пърформанси, лекции, уъркшопи и публикации, радио програми и дискусии, които започнаха преди официалното откриване на изложбата и вероятно някои инициативи ще продължат дълго след края. Кураторът на Документа 14 Адам Шимчик обяви, че светът не може да бъде коментиран от една единствена точка и разтегли перспективата на Документа до друг възможен географски и ментални полюс на Касел - Атина. Мотото на изложбата Да се учим от Атина (Learning from Athens) припомни, че потокът от идеи, капитал и хора отдавна протича през двете локации.

Например страстта на Винкелман по древна Гърция, която по ирония той познавал само по по-късни копия и образи и никога сам да не е стъпвал в Атина, заразява поколения художници, архитекти, поети и писатели, които трансформират тези форми, в духа на неокласицизма и романтизма.

Документа 14 се превърна в организъм, обживяван от концерти, пърформанси, лекции, уъркшопи и публикации, радио програми и дискусии, които започнаха преди официалното откриване на изложбата и вероятно някои инициативи ще продължат дълго след края. Кураторът на Документа 14 Адам Шимчик обяви, че светът не може да бъде коментиран от една единствена точка и разтегли перспективата на Документа до друг възможен географски и ментални полюс на Касел - Атина. Мотото на изложбата Да се учим от Атина (Learning from Athens) припомни, че потокът от идеи, капитал и хора отдавна протича през двете локации.

Снимка: Стефка Цанева Старият свят се основава на коренячеството и идентичността, пише Адам Шимчик, което научи човечеството да визира своите врагове и да се подчинява на своите страхове. Знанието ни за това как да организираме нашия човешки свят някъде системно се проваля. Анджело Плесас счита образователната система за негодна, тъй като знанието е послужило преди всичко за разрушение и не успя да създаде щастливо живеещи заедно индивиди. Неговият проект разказва за съдбата на жена, която като дете става неволен шпионин по времето на германската окупация на Гърция и предава ценна информация на съпротивата. Тя следи движението на самолетите, както някога оракулът от Делфи е следял движението на птиците, за да разкрие предписанието на съдбата.

Снимка: Стефка Цанева Палаги Гбагуиди смята, че формите на подтисничество се предават посредством образователната система. Върху ученически чинове, тя излага черно-бели архивни фотографии, документиращи моменти от насилието на апартейда, които са покрити с паус. Нейното послание е да премахнем пауса и да направим фактите прозрачни, за да избегнем грешките.

Снимка: Стефка Цанева Проектът на Алан Секула наречен „Училището е завод” разгърнат в серия от черно-бели фотографии, показва различни програми за преквалификация в САЩ, чиято привидна цел е да даде нови шансове за реализиация на безработни американци, някои от тях възпитаници на художествени училища. Индивидуалните истории не са увенчани с успешен край. Програмата за преквалификация в крайна сметка е институция, функционираща за самата себе си.

Снимка: Стефка Цанева Изложбата не предлага поредната доктрина, а да се ОТучим от всичко, което знаем или да се научим да се учим отдолу нагоре. (“learning to learn from below”), да потърсим подход, който преобръща дидактичната методика на предаване на знанието. Изложбата в Атина наред с критиката на системата, дава видимост на художници, хореографи, педагози, музиканти и мислители, които са потърсили знанието встрани от утъпканите пътеки и са го споделили с мнозина. Такава е практиката на хореографката Ана Халприн, която е дала посока на много нейни възпитаници като Триша Браун, Симон Форти и Ивон Райнер, но е помогнала и на болни и страдащи със своите терапевтични спообности. Според Халприн танцът може да се случва навсякъде и всякак, да включва хора от публиката, да бъде спонтанен, да бъде на открито във връзка с другите и с мястото. Интуицията и експериментът са мотивация за колектива Сиудад Абиерта (Отворен град), свързващ поети, художници и архитекти и ентусиасти да творят спонтанно, заедно и на открито на бреговете на Пасифика.

В стремежа на всички тези умове е да премахнат йерархията между творец – пасивен зрител, учител – ученик и да структурират творческия процес отворен за всеки. Според композитора Яни Кристо – континуумът е отворена форма на действие, партитура, която трябва да бъде активирана и може да се появи за неопределен период, да включи разлчини действащи лица, без предписан сценарии. Корнелиус Кардю изоставя авангардната музика и започва да прави музика за обикновенния човек, който също би могъл да я изпълнява. Неговите партитури са поредица от инструкции прости за изпълнение и могат да звучат по много различни начини.

Рабиндранат Тагор събира своето знание и от Запада и от Изтока, докато пътува из целия свят. Той изнася беседи и в Атина, в София и другаде по света. Неговата школа се събира под открито небе и протича в беседване, а учителят и последователите образуват верига, в която идеите протичат свободно.

На открито протича и дългогодишната практика на Луциус Буркхард в Касел, развил собствена образователна методология – стрология (от stroll -  разходка.) Той извежда студентите навън, сред природата, да обхождат и наблюдават пейзажа в разговори за историята и изкуството. Разходките на Буркхард имат влияние върху практиката на урбанисти, архитекти и изкуствоведи. Буркхард също не поднася блюдо от информация, той въвлича своите студенти да откриват сами.

По неговите стъпки върви и хорът - част от не-образователния проект на Документа 14. Съставът на хора е композиран не само от художници и историци на изкуството, той включва икономисти, видео монтажисти, архитекти, реставратори, танцьори и други хора, с поне две сфери на интерес, пресичащи се със сферата на изкуството. Членовете на хора, могат да начертаят свой маршрут в изложбата и да включат посетителите в съучстие в пърформанс или да инициират дискусия. Целта на разходките е да въвлекат публиката да реагира активно на изкуството и разбира се да отвори възможност за диалог. И такъв се получава, ако не винаги, то често.