Архитектурно наследство
С изчезването на наследството се покачва интересът към него
Голям интерес прояви специализираната общност в областта на опазване на архитектурното наследство към лекцията на арх. Тим Риниц в рамките на фестивала „Дни на архитектурното наследство“. Събитието се организира съвместно с Гьоте-институт България, Сдружение „Творческа мрежа за културното наследство“ и Дом на киното. Гостът на събитието е директор на StadtBauKultur NRW – организация, която се застъпва за жизнената, устойчива и качествено планирана среда в провинция Северен Рейн-Вестфалия. Арх. Риниц се е посветил на изследването, медиаторството и дискутирането на актуални въпроси в архитектурата и градоустройството. В тази сфера от дейности се ангажира като куратор и автор на свободна практика, както и като гост-преподавател в Техническия университет в Мюнхен и като доцент във Федералното техническо хохшуле в Цюрих. Тим Риниц сподели опит и идеи въз основа на дългогодишната си практика и въз основа на резултатите от едноименния уъркшоп „Umbaukultur“, провел се в Бохум през 2017 година и организиран от StadtBauKultur NRW.
Докладът разглежда културата на трансформацията в архитектурната среда и като социално явление, което има своята история и еволюция. В съвремието понятието се видоизменя закономерно с промяната в начина на живот на отделния индивид и постепенно губи своята важност. В хода на лекцията арх. Риниц споделя и възгледа си, че голяма част от проблемите на съвременното строителство могат да бъдат устойчиво решени при запазване на трансформаторския подход.
Лекцията напомни, че в миналото преупотребата на сгради в материално и функционално отношение е било честа практика, съпътстваща ежедневието на човека. Може да се направи препратка и към българската история – в Средновековието по нашите земи много църкви са построени именно със строителен материал от антични крепости. Примери за функционална трансформация има и в София – църквите „Света София“ и „Свети Седмочисленици“ неколкократно са изменяли своето предназначение, за да достигнат до това, на което сме свидетели днес. На практика в миналото, когато целият строителен процес е бил много времеемък, трансформацията на материали и сгради, които да служат в ежедневието на човека, е била повече от разумно решение. Това широко разпространено явление създава колективна култура, обща гледна точка на отделните участници в обществото.
Практиката на преустрояването обаче остава в миналото и малко сведения за нея се запазват до днес. Съвременното общество е силно повлияно от концепциите на индустриалната революция от началото на XX век, а те са по-скоро свързани с иновация, отколкото с реновация и трансформация на съществуващата среда. Прави впечатление, че повечето исторически сгради претърпяват промени по чисто икономически причини, които не представляват интерес за широката публика. В редки случаи се създава продукт с висока историческа и културна стойност, но той отново не е ежедневна част от бита. В тази действителност широка разпространеност на трансформацията в архитектурата не съществува. Съвременното строителство е толкова бързо и евтино, че постепенно и въз основа на икономически съображения измества реновацията като строителна практика. Все пак остава проблемът за строителните отпадъци при процеса на разрушаване на сгради. Строителството става консуматор на невъзобновяеми ресурси и същевременно източник на голямо количество строителен отпадък, който не се преупотребява. Неефективната строителна практика ще бъде изправена в близко бъдеще пред големи предизвикателства. Преодоляването им налага нова култура на устойчиво строителство, което неминуемо включва преустройството на съществуващия сграден фонд.
Арх. Риниц споменава няколко решения за бъдещето на препупотребата на сгради, като на първо място изтъква екологичните ѝ предимства. Трансформацията може да се окаже и решение на въпроса за панелното строителство, което представлява 40% от сградния фонд в Германия, а в България приютява 1/5 от населението. Като заключение обаче се откроява мисълта, че трансформацията на съществуващата среда като тема и практика трябва да достигне най-вече широката публика, а не да остане изолиран интерес на професионалните кръгове.
На родна почва трансформацията на сгради и пространства има хаотичен характер, като малка част от крайните резултати достигат до широката общественост. Към момента успешни трансформации в полза на голям кръг хора претърпява индустриалното ни наследство. Тази тенденция би могла да се засили с оглед на свиващата се индустрия и множеството празни индустриални сгради. У нас все повече имоти и строежи остават неизползваеми, докато постоянно се устройват нови извънградски зони – неустойчива практика, която несъмнено в близко бъдеще ще изправи специалистите пред много проблеми. Позитивна е инициативата за изграждане на Общи устройствни планове на общините в България – един способ за класификация на градската среда и опит за нейното преустройство с налични средства и то в полза на потребителя. В България върху отношението към съществуващото строителство действат фактори, сходни на тези в Германия – неинформираност на обществото за значимостта и стойността на унаследената архитектура и затруднена трансформация на обектите за съвременни нужди. Оценката на ситуацията остава оптимистична с оглед на възможността да си помагаме интернационално. Дори и в ситуация на изчезващи сгради, които биха могли да продължат живота си, може да се открие позитивизъм. А именно – че с изчезването на наследството се покачва интересът към него.
