Разговор с Катерина Василиадис Независимото изкуство като борба и цел

"Trauma" (Марион Дърова) | © Снимка: Яна Лозева

В рамките на международния танцов фестивал „Spring Forward“ 2018 и със съдействието на Гьоте-институт България и "Derida Dance Center" в София се състоя „Bulgarian Dance Showcase“. Официалните гости на фестивала имаха възможността да се насладят на някои от най-интересните танцови постановки, които предлага българската сцена – Trauma (Марион Дърова), Golem (Анна Данкова), Yellow (Петър Тодоров), Mindfuck (Христо Ушев), SINNER und FLAPSƎ (Живко Желязков), както и Shame box (Вили Прагер, Ива Свещарова).

Сред гостите беше и кураторката на фестивала и културен мениджър Катерина Василиадис. Какви са впечатленията й от събитието? Какво означава за нея понятието „независимо изкуство“? И по какъв начин мениджърите в сферата на културата строят мостове между модерното изкуство и публиката?

На тези и други въпроси отговори Катерина Василиадис в разговор с Гьоте-институт България.


"Trauma" (Марион Дърова) | © Снимка: Яна Лозева Госпожо Василиадис, Вие от години се занимавате с мениджмънт на независими артисти. Какво означава за Вас понятието „независимо изкуство“?

Думата „независим“ определя условията, в които изкуството се твори.

Повечето проекти, с които се заемам, започват с нулев бюджет. Голяма част от работата ми се състои в това да открия финансиране.

Поради тази причина независимото изкуство понякога съвсем не може да се състои. Някои проекти, сред които и много добри такива, не откриват никакво или твърде недостатъчно спонсориране и не се осъществяват. Независимото изкуство е динамично, постоянно се открива наново. Именно това прави тази сцена вълнуваща.

По-голямата част от независимите артисти, които познавам, са борци по природа. Рядко нещо им се дава даром, но те въпреки това продължават и създават своите собствени условия на работа.
 
"SINNER" (Живко Желязков) | © Снимка: Яна Лозева Как бихте описали своята работа? Как като мениджър човек може да осъществява връзката между артистите и широката публика?

Работя като културен мениджър по различни международни проекти и съпровождам международните отношения на независими хореографи, режисьори, музиканти и артисти от сферата на изобразителното изкуство. Основният ми интерес е към съвременния танц.

Работата ми се състои основно в това да създавам правилните контакти – с артисти, програмни директори и други културни мениджъри от целия свят, но също така с дружества, посолства, спонсори и, разбира се, с публиката.

През последните години много се съсредоточих върху темата „публика“ в най-широк смисъл и разбрах, колко въздействащо и обогатяващо е, че сценичното изкуство открива път към обществените групи, за да действа активно в тях и да създаде платформа за общуване и взаимно разбирателство.

"Trauma" (Марион Дърова) | © Снимка: Яна Лозева Важно е да се разбере, кой е в публиката, кого човек иска да има като своя публика и как може да провокира тези хора да отидат на театър и да останат в контакт.

Според мен комуникацията е най-важният фактор. Налични са множество различни примери за проекти, в които непрофесионалисти от всички възрастови групи получават възможността да се упражняват и да творят заедно с професионални артисти.

Тази опитност отваря врати и възможности и пробужда интереса на публиката към други културни събития.

Също така смятам, че съществена роля играе географският и културният контекст, в рамките на който се провежда едно представление или се осъществява един проект. Не всички постановки получават еднакъв резонанс в различните страни. Като артист и също така като мениджър човек трябва да бъде наясно, къде се намира и за кого излиза на сцената.

"Mindfuck" (Христо Ушев) | © Снимка: Яна Лозева Съвременното изкуство се е развило до такава степен, че в днешно време може лесно да изглежда като откъснато от ежедневието. И все пак артистите разработват най-важните теми и решенията на най-релевантните проблеми на нашето време. Възможно ли е да се съхрани балансът между дълбочината на артистичното чувство и натоварването на ежедневния живот?

Съществуват някои проекти, които изследват бързата промяна на общественото внимание и които се опитват да разкрият, как е възможно да се прокара мост между ежедневнието и изкуството. Налични са все повече улични фестивали, site-specific и PopUp събития, в рамките на които хората за един кратък миг биват откъснати от ежедневието, тъй като се сблъскват с изкуството на улицата, в магазините, ресторантите или в офисните сгради.

Изкуството има силата да променя живота, когато среща публиката в правилния момент и в правилния контекст; като под „публика“ разбирам както отделните зрители, така и по-големите групи. При такива събития представеното изкуство се отнася преди всичко към непосредствената обкръжаваща среда или към един актуален и релевантен обществен дискурс и предлага нови перспективи и възгледи за това, което често се разглежда като ежедневно и обичайно.

Дали може да се поддържа балансът между дълбочината на артистичното чувство и натоварването на ежедневния живот, е добър въпрос. Отговорът му зависи от личните приоритети и интереси и от енергията, която всеки отделен човек в своето ежедневие може да „инвестира“ в това. Като цяло в живота става дума за това да се открие баланс и сила, за да може човек да се справи не само с ежедневието, но също и с внезапното и необичайното. В своята най-широка форма изкуството в това отношение е важно за голяма част от хората. Занимавайки се с изкуство, човек може да открие нови „инструменти“ за справяне с живота.

"SINNER" (Живко Желязков) | © Снимка: Яна Лозева Какви са впечатленията Ви от „Bulgarian Dance Showcase“?

„Bulgarian Dance Showcase“ демонстрира красив и многообразен спектър на българския съвременен танц. За мен беше интересно и обогатяващо да стана свидетел на различните постановки и на техния артистичен език, като те определено отговарят на международните стандарти.

Много се зарадвах да видя, колко голяма публика привлече този фестивал, и съм сигурна, че от него ще възникнат нови съвместни продукции.
 

Какъв според Вас е най-важният призив на това събитие към съвременното общество? Как може днес танцът да променя начина на мислене на хората?

Танцът предоставя мисловна свобода. Няма правилно и грешно. Понякога трябва да се провокира и понякога трябва да се повтори вече известното, за да се развие и евентуално да насърчи публиката да преосмисли някои от досегашните си възгледи.

"Shame box" (Вили Прагер, Ива Свещарова) | © Снимка: Яна Лозева В момента в София се провежда още един фестивал за съвременен танц и пърформанс. За повече информация:

ANTISTATIC (20.04. - 30.04.2018)​