Бърз достъп:
Отиди директно в съдържанието (Alt 1)Отиди директно в навигация на второ ниво (Alt 3)Отиди директно в навигация на първо ниво (Alt 2)

Дигитална култура
Transmediale - познатият непознат фестивал за дигитална култура

Гостуваща изложба „A Becoming Resemblance“ на Хитър Деуей-Хагборг и Челси Манинг, transmediale 2018
Гостуваща изложба „A Becoming Resemblance“ на Хитър Деуей-Хагборг и Челси Манинг, transmediale 2018 | Снимка: © Лука Жирардини, CC BY NC-SA 4.0

На 28 януари в Берлин за 32-ри път се открива един от най-значимите фестивали за изкуство и дигитална култура в световен мащаб – „Трансмедиале“. Той е малко познат на широката публика у нас, рядко и частично е представян тук, а българското участие в него е още по-рядко. Нека проследим историята му, за да разберем как постига настоящия си мащаб и въздействие.

Om Рене Беекман

Сегашният огромен и влиятелен, ежегоден фестивал, с допълващи дейности през цялата година, започва съвсем скромно, но с амбиция и визия. „Трансмедиале“ стартира през 1988 г. под името VideoFilmFest. Текстът към програмата му започва с изречението: „Следобедът на 16 декември 1987 г. взехме решението да основем VideoFilmFest ‘88“. Първият фестивал е факт 54 дни по-късно.
 
Всъщност създаването му е предизвикано от решението на кинофестивала Берлинале да не включва повече видео и видеоарт в програмата си – нещо, което е правил от 1973 г. Произлизайки от кинофестивал, в началото новият фестивал се фокусира основно върху видеото и видеоарта и това, което отличава тези форми от киното. Малко по-късно VideoFilmFest включва в програмата си и работи, които влизат в критически диалог с телевизията. Тази тенденция на отваряне продължава и през 90-те години, с включването на мултимедия и медийни изкуства, и се развива до сегашния „фестивал за изкуство и дигитална култура“. Заедно с тези промени, събитието сменя няколко пъти и името си, докато стига до сегашното „Трансмедиале“ през 1998 г.
 
Фестивалът се развива в крак с променящата се роля и влияние на технологиите и дигиталното върху изкуството и обществото, но винаги с критическо отношение към тях и към бъдещето. Набляга на значението и ефекта на тези промени, а не се ограничава до „дигиталното“ като материал или технология, използвана в творбите, които показва. С нарастването на ролята и влиянието на дигиталните технологии в обществото и в изкуството, нараства и значението на „Трансмедиале“.
 
В момента петдневният фестивал включва видео програма, голяма международна изложба и влиятелна серия презентации и дискусии, свързани с темата на изданието. Тази година темата му е „От край до край“ (End to End). Идеята е да разгледа ролята на мрежите като технологични, социални и артистични инфраструктури, както и ограниченията на тези инфраструктури. Да се направи опит да се очертаят различни, възможни варианти на бъдеще, доминирано от мрежи.

Повече от фестивал

През годините „Трансмедиале“ добавя важни дейности, които се случват извън петте дни на фестивала. Програмата му през 1999 г. включва артистични проекти на границата между изкуството, електронната музика и клубовете със заглавието „Клуб Трансмедиале“. Идеята е толкова успешна, че от следващата година стартира като съпътстваща програма под името CTM. Впоследствие става независим фестивал за електронна музика и клубна култура – един от най-влиятелните в тази сфера.
 
През 2011 г. „Трансмедиале“ създава Berlin resource Network (Берлинска мрежа за средства). Целта ѝ е да подпомага обществото, което се занимава с изкуства, основани на технологии и дигитална култура, в града.
 
От 2012 г. насам „Трансмедиале“ е домакин на творческата резиденция „Вилем Флюсер“. Селекцията се провежда през есента и всяка година един или група художници от цял свят прекарват два месеца в Берлин, впускайки се в художествени изследвания по своите теми.

„Трансмедиале“ – представяне в България и български художници

През годините „Трансмедиале“ е представян няколко пъти в България, основно чрез селекции от неговата видео програма. Тези презентации, макар и важни, показват само малка част от фестивала. Затова не е странно, ако българският зрител остава с впечатление, че „Трансмедиале“ е кинофестивал.
 
Най-ценното на „Трансмедиале“ – критическото отношение към влиянието на технологиите върху нашата култура като цяло – малко или много, остава на заден план. В България именно този вид критическо мислене върху дигиталната и технологичната култура има поле за развитие.
 
Българските прояви във фестивала досега са били рядкост. Основното участие на български художници се случва в рамките на два големи проекта. Първият е Transitland. Амбициозен международен проект от 2009 г. на Софийската организация Interspace, ръководен от Маргарита Доровска. Той се опитва да създаде своеобразен каталог на видеоарта в периода 1989 – 2009 г., като включва само творби, фокусирани върху първите 20 години след падането на Берлинската стена и последиците от това събитие в Централна и Източна Европа. За проекта са селектирани работи на 100 художници. Сред тях са Красимир Терзиев, Иван Мудов и Rassim.
 
Вторият проект, в който участват български художници, и е представен в „Трансмедиале“, е ArtUP! – съвместна работа на Гьоте-институт Анкара, Атина и София от 2014 г. ArtUP! е амбициозна платформа, която цели да обсъжда социалното и политическото развитие в трите страни, и в по-широкия регион, чрез медийни изкуства. Проектът включва онлайн каталог с над 400 автори и техните творби, исторически и теоретични текстове, работилници и три изложби с участници от трите страни.
 
Като част от ArtUP! е публикуван и изключително добър исторически текст на Мария Василева за развитието на медийните изкуства в България. Той беше задължителна въвеждаща литература за моите студенти в НХА.
 
Колко влиятелен е бил проектът ArtUP! става ясно и от една история, която разказва художникът Красимир Терзиев. На откриването на негова изложба в Турция, един от гостите – младеж, споделил, че идва специално да се запознае с художника. Теоретичен текст на Терзиев, публикуван на сайта на ArtUP!, му помогнал да завърши магистратурата си. За съжаление двата проекта – ArtUP! както и Transitland – са изчезнали. За тях няма архив, освен няколко страници, случайно оцелели в мрежата.
 
От индивидуалните български художници, които участват в „Трансмедиале“, може би най-успешна е презентацията на работата Post Global Warming Survival Kit на Петко Дурмана. Той създава инсталацията си по време на резиденция в Edith Russ Haus for Media Art. През 2009 г. тя е номинирана за наградата „Трансмедиале“.

Какво ни очаква на „Трансмедиале“ 2020?

Темата на „Трансмедиале“ за тази година разглежда мрежите в нашата култура, техните проблеми и ограничения, както и алтернативите им.

Мрежите са навсякъде в нашето общество, не само технологични, но и социални, и професионални. Обмен на информация между две или повече точки в една мрежа е основата на технологичната, социалната и културната комуникация. От технологична, социална и предприемаческа гледна точка моделът, който идва от Силициевата долина, и е описан в средата на 90-те като Californian Ideology, се е наложил като доминиращ. През последните години наблюдаваме как този модел създава частни фирми, които знаят повече за нас, отколкото ние самите. Свидетели сме и на проблемите, до които води това.
 
Има ли друг начин да се свързваме с другите и със света около нас? „Трансмедиале“ разглежда именно този въпрос, както и възможните му отговори, като се опитва да представи версии на възможното бъдеще при различните сценарии. Голямата изложба на „Трансмедиале“ включва Acoustic Ocean на Урсула Биман. В тази видео работа, Биман изследва поставените въпроси чрез екология и феминизъм. Друга интересна инсталация в изложбата е Asunder на художниците Тега Браин, Юлиан Оливър и Бенгт Шолен. Чрез видео и компютърна симулация тя изследва до какви абсурди може да стигне намесата ни в света около нас.
 
Програмата тази година включва и двудневен симпозиум с участие на над 50 художници и философи. През тези два дни те ще споделят, гледат, правят пърформанси и художествени намеси, свързани с темата на фестивала.
 
Интересен в „Трансмедиале“ е и погледът назад към критически проекти от последните 30 години. Clubnetz е нов проект и дори мобилна апликация, създаден на базата на проект със същото име от 1994 и 1995 г. В този период още почти никой няма интернет вкъщи. В няколко от най-авангардните клубове в Берлин са инсталирани компютри, свързани помежду си в така наречения Clubnetz (мрежа от клубове). Чрез тях посетителите са влизали в общ „чат“. За онова време проектът е супер иновативен. Всъщност в него има характеристики, които са уникални и до днес.
 
Важна е и серията от работилници по време на „Трансмедиале“. Участниците в тях ще научат повече за алтернативни социални мрежи и имат възможност да дискутират въпроси за създаването на множество хетерогенни версии на бъдещето.
 
Програмата е обемна и амбициозна. „Трансмедиале“ продължава до 1-ви февруари, а изложбата можете да видите до 1-ви март.