Бърз достъп:

Отиди директно в съдържанието (Alt 1)Отиди директно в навигация на второ ниво (Alt 3)Отиди директно в навигация на първо ниво (Alt 2)

Музейна медиация
Музеи в пандемия

Музеите по време на пандемия
© pexels / Michael Noel

Настоящият текст е извадка от статията на Николай Ненов и Силвия Трифонова-Костадинова „Недостъпни музеи? Общуване с аудитории и представяне на наследства“, публикуван в списание „Българска етнология“, кн. 4,  2020, стр. 558-574. Гьоте-институт България благодари на авторите и на списанието за разрешението за публикация.

Om Николай Ненов и Силвия Трифонова-Костадинова

Наблюденията ни показват как отговорността за дейностите на музеите се поделя между уредници и директори, активността в общуването с общности и наследства се засилва, но изненадващо се появява пандемията COVID-19, която предизвиква стагнация в отношенията. Пандемията се оказа предизвикателство за музеите по света – както за големите и утвърдени институции, така и за малките. И докато първите сякаш бяха готови да извадят на показ съществуващите вече виртуални турове и онлайн разходки и да засилят тяхното популяризиране, то вторите тепърва насочват усилия и внимание към своята видимост в условия на ограничени ресурси. Въпреки че COVID-19 рефлектира осезаемо върху икономическото състояние, дебатът за музеите не се ограничи само и единствено с него. Във фокуса попаднаха публиките. Мениджъри и специалисти по експозиционна дейност впрегнаха ресурси и усилия, за да задържат вниманието на своите аудитории. Администратори на сайтове и социални платформи регистрират и измерват присъствия, опитвайки се да уловят кое е онова, което провокира и задържа посетителския интерес.

Международният съвет на музеите ИКОМ насърчава стремежа за близост до аудиториите чрез серия от препоръки и напътствия за по-лесното и бързо адаптиране на културните институти към ситуацията [1]. Организацията призовава гилдията да насочи усилията си в това, което прави най-добре – да следи обществените потребности, да се вслушва в гласа на общностите, да поддържа тесни контакти с досегашни партньори и сътрудници, за да се възползва в бъдещата си работа от натрупания в момента опит.

От ЮНЕСКО препоръчват музеите да продължат да се развиват, въпреки пандемията, като разработват стратегии за справяне със стагнацията [2]. За да отговорят адекватно на повишения интерес от страна на публиките, от ЮНЕСКО идентифицират музеи от цял свят, които предлагат онлайн съдържание и иновативни стратегии, които да бъдат включени в списък за потенциални потребители в интернет пространството.

Сложната и необичайна обстановка подменя всекидневието на музеите, изготвените планове и стратегии за работа. Според д-р Ребека Кан, която се занимава с проучване на дигитализацията на данни и документи в институции, свързани с културното наследство, макар да създава проблем, COVID19 може да бъде само тласъкът, необходим за бързото стартиране на промените, към които музеите насочват усилията си от известно време (Kahn 2020). В този смисъл „извънредното положение“ се оказва повратен момент в развитието на институцията, що се отнася до нейната саморефлексия. В една или друга степен музеите отговарят на предизвикателството и се опитват да станат по-видими, като променят начина си на комуникация в движение и пробват да уловят динамиката на случващото се.

Музеят „Виктория и Албърт“ в Лондон стартира проекта „Пандемични обекти“ [3] – всекидневни предмети, които получават ново съдържание в контекста на извънредната ситуация, претърпяват смислови трансформации и придобиват допълнителни конотации. „Тоалетната хартия се превръща в символ на публичната паника, термометърът за челото е инструмент за социален контрол, конвенционалните центрове стават болници, а парковете се превръщат в оспорвани публични ценности. Чрез компилирането на обектите и осмислянето на тяхната променяща се цел и значение, това пространство има за цел да нарисува уникална картина на пандемията и ключовите ролеви обекти, които играят в нея“, разказват инициаторите. Всички обекти на пандемията правят препратки към вече съществуващи колекции и експонати на музея.

Изследователска инициатива на Музея на Лондон, наречена Collecting Covid [4], се обръща към своите публики с желание да събере както физически предмети („Онова писмо, което всички получиха от Борис“ [5]), така и цифрови артефакти (например Zoom записи), за да може да достигне до преживяванията на лондончани. Новата колекция ще помогне на институцията „да води отчетност на времето“ и може да услужи на бъдещите поколения да разберат реалността на постигнатия опит. Тя наподобява проект, който музеят изпълнил по време на Brexit и потвърждава устойчива музейна политика в търсене на публики – участници в музейните процеси.
Като отчита отсъствието на официални културни политики в областта на културното наследство, директорката на Музея на хумора и сатирата в Габрово г-жа Маргарита Доровска смята, че „във време на криза най-малкото, което можем да направим е да говорим помежду си и да се ориентираме кой какви мерки предприема“. Тя провежда серия от онлайн разговори с директори на музеи у нас, а „целта е да проследим дейността на съответните музеи и галерии по принцип, по време на извънредното положение и да се опитаме да си представим как коронавирусът ще промени музея като институция“. Видеоразговорите, наречени „Музейни истории под карантина“, записани от Skype, са качени в блог на Музея на хумора и сатирата.

Тези примери на интерес към музеите и наследството показват не само изследователските нужди [6], но и желанието за проблематизиране на ситуацията с нашите музеи, много от които се оказаха неподготвени за дистанционна форма на общуване. С очакване на резултатите от посочените по-горе проучвания, които обхващат ситуацията на стагнация и развитие в широките мащаби на културните политики или обвързани с културния туризъм, ние отправяме поглед към музейните активности в родни условия. Като отчитаме, че нашият поглед е външен – за анализ на мотивите за реакциите на отделните музеи са необходими дълбочинни интервюта с директори и уредници, ние приемаме ситуацията COVID-19 преди всичко като катализатор за промяна. Допускаме, че част от реализираните нови модели за общуване с публики, направените акценти и добри ходове щяха да се случат в бъдеще, вероятно в по-дълъг период от време, но настъпилата рязка промяна ги направи видими и различими.

Мрежата от европейски музейни организации NEMO проведе в периода 24 март – 30 април проучване за въздействието на ситуацията COVID-19 върху музеите в Европа сред 1000 музеи в 48 държави, които доброволно се включват в анкетите [7]. Приема се, че музеите са допринесли за намаляване на изолацията и самотата чрез увеличаване на техните цифрови услуги, стимулирали са чувството за доверие и общност чрез поканите да се споделят предмети и истории, за да се съхранят и поучат от този момент. Четири от пет музея са увеличили дигиталните си услуги, за да достигат до аудиториите си. Два от пет музея отчитат увеличение на онлайн посещенията, вариращо между 10 и 150% през отчетното време. Почти 80% от анкетираните заявяват, че техният музей използва най-вече Facebook, а 20% използват Instagram и други като платформа за избор на техните дейности. Българските музеи също използват преди всичко Facebook. Този начин на общуване с аудитории е адекватен на ситуацията, в която музеите пребиваваха, тъй като дава реални данни и мигновени реакции. Посочените от нас цифри за отделните музеи не целят непременно съпоставяне едни с други, а отличават върховите моменти в дейността им. Чрез тях се очертават възможни модели за работа с аудитории, стил на изграждане на послания и предпочетени форми на диалог с различни общности посредством наследството.
 

За авторите

д-р Николай Ненов, директор на Регионален исторически музей  – Русе и професор по музеология

Силвия Трифонова-Костадинова, специалист в Отдел "Връзки с обществеността" на Регионален исторически музей  – Русe

Литература:
Kahn, Rebecca 2020 - Corona as Curator: How museums are responding to the pandemic, In: Elephant in the Lab, https://elephantinthelab.org/corona-as-curator-how-museums-are-responding-to-the-pandemic/, посетен на 21.07.2020 г.

[1] „Ние внимателно наблюдаваме въздействието на кризата върху музейния сектор и аплодираме креативните решения, поставени от музеите по целия свят, за да достигнат до своята аудитория и да продължат да общуват с различните си общности“, https://icom.museum/en/news/museums-and-covid-19-8-steps-to-support-community-resilience/, посетен на 02.07.2020 г.

[2] „Не е изненадващо, че виждаме музеите и общностите, които обслужват, да стават по-устойчиви, находчиви и иновативни. От виртуални посещения на съдържание във Facebook и Instagram, от подкасти до онлайн платформи с отворен достъп, музеи и културни институции стават креативни, за да се справят с тази безпрецедентна ситуация“, https://en.unesco.org/news/museums-facing-covid-19-challenges-remain-engaged-communities, посетен на 01.06.2020 г.

[3] Виж на: https://www.vam.ac.uk/blog/pandemic-objects , посетен на 11.06.2020 г.

[4] Текст в TimeOut, публикуван на 23.04.2020, посетено на 04.06.2020.

[5] Става дума за писмо от 07.04.2020, обръщение към нацията, разпратено до всички домакинства, в което министър председателят Борис Джонсън, вече приет в болница, моли всички да останат по домовете си, да спасят здравната система и да спасят живот - https://glasove.com/categories/novini/news/dzhonsyn-v-pismo-do-britancite-molya-nastoyavam-ostanete-si-v-kyshti-spasete-zhivot, 07.07.2020). 

[6] Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа – ЮНЕСКО, София, реагира на променената социална комуникация в музеите, при което създава рубрика в списание „Живи наследства“ – „Предизвикателствата пред музея: извънредно положение и социална комуникация“, където предстои да се анализират отговори на музейни директори, които споделят своята визия за общуване с публики и видимостта на музеите в анкета. Изследователи от СУ „Св. Климент Охридски“ в рамките на Националната научна програма „Културно-историческо наследство, национална памет и обществено развитие“, също работят по проучване на мерките в сферата на културата и туризма по време на кризата, причинена от разпространението на коронавируса у нас. 

[7] Резултатите могат да се видят тук: https://www.ne-mo.org/fileadmin/Dateien/public/NEMO_documents/NEMO_COVID19_Report_12.05.2020.pdf, посетен на 10.07.2020 г.