Бърз достъп:

Отиди директно в съдържанието (Alt 1)Отиди директно в навигация на второ ниво (Alt 3)Отиди директно в навигация на първо ниво (Alt 2)

Културни и творчески индустрии
Култура в кризисни времена

Култура в кризисни времена
Снимка: Дерик Маккини © Unsplash

В ролята ни на културен институт на Германия, чиято цел е да подкрепя и популяризира германската култура, но и да осъществява диалог с местната сцена, ние следим ситуацията с настоящата криза и отраженията ѝ върху културните и творчески индустрии. Тук ще намерите актуална информация за положението в Германия, както и какви мерки се вземат на национално и местно ниво за справяне с кризата и спасяването на културния сектор, който в момента е много тежко засегнат.
 
Надяваме се тази информация да послужи като отправна точка за дебат и обмен по темата как културата може да се справи с последствията от пандемията от коронавирус. Тази страница ще бъде актуализирана и допълвана, а в други публикации ще ви информираме за актуалните теми и мерки в България.

Om Стефка Цанева

На 26 март Министерство на икономиката и енергетиката на Германия публикува първи доклад на Националния компетентен център за културни и творчески индустрии за икономическите изражения на кризата върху културния сектор.
 
На 16 март влязоха в сила извънредни мерки за предотвратяване на разпространението на коронавируса, които включват пълна отмяна на всякакъв вид културни събития и събирания на хора, както и затваряне на обществени места – от музеи, галерии, концертни, театрални и кино зали, до ресторанти, барове, кафенета. Това, разбира се, е тежък удар върху културните и творчески индустрии, които до голяма степен зависят от провеждането на събития пред голяма аудитория.
 
В сферата на културните и творчески индустрии са заети близо 1,7 милиона души и 260 000 предприятия. През 2018 г. заетите в областта генерират оборот от 168 милиарда евро. 260 000 е броят на заетите със свободни професии. 340 000 пък са т.нар. Mini-Selbstständige (самоосигуряващи се с годишен доход под 17 500 евро). Особено засегнати са хората на свободна практика, чиито доходи зависят пряко от хонорари за продукция и участия в културни събития*.

Възможните сценарии

Анализът предлага три възможни сценарии за ефектите от пандемията върху културните и творчески индустрии, като, разбира се, основният фактор е продължителността на кризата.
  1. Мек сценарий: 20-30% срив в приходите на годишна база или спад в оборота в размер на 9,5 милиарда (6%).
  2. Междинен сценарий: при положение, че през май-юни се вдигне извънредното положение, се очакват приходи от 30-40% по-малко или спад в оборота от близо 14,7 милиарда евро или 9% на годишна база.
  3. Тежък сценарий: спад на годишните приходи в размер на 70-80% или до 27,8 милиарда евро, което би означавало 16% спад в годишния оборот.
Графика: Очакван спад Очакван спад в оборота от културните и творчески индустрии през 2020 г. Реализираният за 2018 г. оборот от бранша е в размер на близо 170 милиарда евро. | © Prognos Очакваните загуби силно зависят, както от продължителността на кризата, така и от конкретния бранш, като някои са по-силно засегнати от други. Така например културните индустрии следва да бъдат значително по-силно засегнати от творческите индустрии, към които се причисляват още гейминг и софтуерните браншове.

Отражения на кризата по браншове

Музика
Музикалният бизнес е един от силно засегнатите браншове. Въз основа на наблюденията в Италия, се очаква загуба от предварително закупените билети от над 70%, което от своя страна може да доведе до спад в годишния оборот от 59%. Това е особено драматично с оглед на големия процент от заети на свободна практика: 23 100 Mini-Selbstständige и 15 700 души заети на непълен работен ден. Очакваните загуби са в размер на 5,5 милиарда евро.
 
Кино
Във филмовата индустрия кризата се отразява както в затварянето на кината и невъзможността на провеждане на фестивали, така и в отмяната на филмови продукции. Очакваните загуби са в размер на 24% до 71% или 2,4 до 7,2 милиарда евро. Не се очаква спад в интереса и потреблението, затова филмовата индустрия би трябвало по-бързо да може да се съвземе след отминаването на кризата.
 
Книгоиздаване
На пазара за книги очакваните загуби са между 1,3 и 4,5 милиарда евро или спад в годишния оборот от 10% до 34%. Възможността за онлайн продажба не може да облекчи значително индустрията. Най-засегнати ще бъдат малките предприятия, издателства, книжарници. Отправна точка за прогнозата отново е Италия, където книгоиздаването отчита до момента спад от 25%. В областта са заети 70 000 души и 30 000 самоосигуряващи се.
 
Сценични изкуства
Тук отраженията ще бъдат особено тежки и с очакван спад в годишния оборот от 25-75%. От това са засегнати артисти на свободна практика, вариетета, частни театри и школи. В сферата са заети 46 200 души и 49 800 Mini-Selbstständige
 
Изящни изкуства
Пазарът за изкуство също ще отчете значителни загуби, в това число и заради отмяната на изложби и панаири, в размер на 21% до 64%. В областта са заети 17 700 души и 27 300 Mini-Selbstständige.
Засегнатост на отделните браншове Засегнатост на отделните браншове и очакван спад в оборота според трите възможни сценарии. | © Prognos Както ясно показват числата, кризата ще бъде особено тежка за културните и творчески индустрии заради специфичната им структура, характеризираща се с голям брой лица на свободна практика, които са най-уязвими в момента.

Структура на заетостта в културните и творчески индустрии Структура на заетостта в културните и творчески индустрии:
• 1,7 милиона заети общо
• 940 000 лица на трудов договор
• 257 000 хора на свободна практика, предприятия
• 500 000 заети на непълен работен ден
• 340 000 Mini-Selbstständige | © Prognos
В Германия бяха взети различни мерки за подкрепа на културните и творчески индустрии в този изключително тежък момент. Има предприети действия както на национално, така и на локално ниво. Представителите на културните и творческите индустрии могат да се възползват както от целеви мерки, така и от общи, насочени към целия пазар на труда без значение от конкретната област (например данъчни облекчения, помощи за социално слаби, регистрирани безработни, семейства, подкрепа за работодатели и други). Освен помощта, която държавата и провинциите предлагат, бяха създадени фондове за подкрепа и от редица други частни фондации и компании.

Подкрепа на държавно ниво

Моника Гютерс, министър на културата, категорично засвидетелства своята подкрепа: „Познаваме нуждите, известно ни е, че и положението е неясно. Сферата на културата се отличава с особено голям брой самоосигуряващи се лица, които сега се намират на ръба на оцеляването. Затова се радвам да съобщя: помощта идва – бързо и с възможно най-малко бюрократични спънки! Благодаря сърдечно на министъра на икономиката, финансите и труда за това, че застана зад нуждите и интересите на артистите и представителите на творческия и медиен сектор. Това показва, че държавата припознава уникалната стойност на нашия културен, творчески и медиен пейзаж“.

Някои от мерките, които Бундестагът прие и от които могат да се възползват представителите на културните и творчески индустрии, са:
  • Помощен пакет за ощетени лица и най-малките предприятия в икономически затруднения в размер на 50 милиарда евро, насочен към артисти и заети в сферата на творческите индустрии. Това е незабавна помощ под формата на субсидия за подсигуряване на икономическото оцеляване и преодоляване на належащия недостиг на ликвидност. С тези средства могат да се покрият и разходи като наеми, лизинги и подобни. Отделни артисти и малки предприятия с до пет постоянно назначени работници могат да се възползват от еднократно изплащане на суми до 9000 евро за три месеца. Предприятия с до десет назначени пък имат право на субсидия до 15 000 евро. Отделните провинции предоставят субсидии за по-големи предприятия (до 50 назначени). Кандидатстването става онлайн през съответната община или провинция.
  • Предоставяне на кредити: предприятия, самоосигуряващи се и артисти на свободна практика могат да се обърнат към своята банка за кредит, предоставен от Kreditanstalt für Wiederaufbau (KfW). Цел на програмата е да се подсигури платежоспособност в условията на кризата. 
  • Kurzarbeitergeld могат да се изплащат по-гъвкаво и със задна дата до 1 март 2020 г. Предприятията могат да получават Kurzarbeitergeld при преференциални условия. Регистрацията е допустима в случай, че 10% от заетите се налага да бъдат съкратени.
  • Улеснен достъп до социални помощи за срок от шест месеца, след което влизат в сила отново нормалните изисквания.
  • Помощ за родители и семейства, засегнати от затварянето на училищата и детските градини. Цел на програмата е да се подкрепят родители, които не могат да ходят на работа, за да гледат децата си под 12 години. Чрез различни мерки за социална помощ и подкрепа на работодателите трябва да се гарантира, че родителите няма да изгубят доходите си дори и в случаите, когато работа от вкъщи не е възможна или платеният отпуск е изчерпан.
  • Данъчни облекчения с цел подпомагане на засегнатите от кризата.
  • Защита на предприятията от изпадане в несъстоятелност.
  • Защита на наематели: от 1 април до 30 юни наемодатели нямат право да прекратяват договорите за наем заради натрупани задължения, ако причината за тях е корона-кризата. Задължението за плащане на наем остава непроменено. Това засяга както наема на жилища, така и на търговски площи.
Сред допълнителните мерки са:
  • При договори за проектно финансиране и с оглед на обстоявателствата може да не се изисква връщане на средствата при отмяна на събитията.
  • Мерки за гъвкавост и пренасочване на средства по пера от програми за проектно финансиране. 
  • Финансиране на филмови продукции: заедно с финансиращите организации по провинции и Filmförderungsanstalt (FFA) ще се договорят условия за продължаване на текущи програми (особено за продукция и дистрибуция). Клаузата за връщане на средства отпада, ако снимачните дейности са отпаднали или филмите не могат да бъдат завършени заради пандемията. Крайни срокове и поемане на допълнителни разходи вследствие на отлагането или прекъсването на работа по одобрени проекти ще бъдат предоговаряни.
  • Медиите са припознати като „инфраструктура от първостепенно значение“ – тоест те изпълняват решаваща роля при информиране на населението и съответните мерки за облекчаване дейността на работещите в сферата фирми, както и на самите журналисти.
Министерство на културата се застъпва за това да бъдат отделени допълнителни средства отвъд планирания си бюджет, за да могат да се предоставят допълнителни средства за помощ в сферата на културата и медиите и да се смекчи извънредното натоварване от кризата.

За мерките, предприети от Бундестага, за подкрепа на културните и творчески индустрии, четете повече тук.

Отворен остава въпросът не само за подкрепата на индивидуални артисти и мерките за стимулиране на частния бизнес, но и за нуждата от създаването на национален структурен фонд за подпомагане на културни организации.  Такъв фонд все още не съществува, но Германският културен съвет продължава застъпническата си дейност в тази насока. Основаването на подобен фонд е жизненоважна стъпка за поддържането на културния сектор в страната. Позицията на Германския културен съвет по въпроса можете да намерите тук.

Подкрепа на локално ниво

Всички провинции в Германия, както и много общини предлагат допълнителна подкрепа за представителите на културните и творчески индустрии – от консултантски услуги и горещи телефонни линии до финансиращи програми за цялата сфера или за отделни отрасли. Пълен списък на програмите можете да намерите тук или на съответната страница на провинцията/общината.
 
На 6 април Германският културен съвет обяви, че помощите за артисти в Берлин и Северен Рейн-Вестфалия вече са изчерпани. Самият Олаф Цимерман, директор на Съвета, обяви своето разочарование от невъзможността на провинциите да предоставят достатъчно средства за нуждаещите се. Финансирането в областта на културата е преди всичко отговорност на провинциите заради децентрализирания модел в Германия.

Солидарност и от частния сектор

Редица други организации, фондации и фирми също обявиха своите мерки в подкрепа на творческия сектор. Тук ви представяме само малка част от примерите:
  • Фондация Ernst von Siemens Kunststiftung предоставя подкрепа за реставратори, за която могат да кандидатстват отделни музеи и колекции.
  • Hamburgische Kulturstiftung наред с други фондации предлагат фонд в подкрепа на артисти от Хамбург под мотото „Kunst kennt keinen Shutdown“.
  • Музиканти на свободна практика могат да кандидатстват за еднократна помощ в размер на 500 евро от Deutsche Orchester-Stiftung (вече изчерпан).
  • Списанието Zeitschrift crescendo също предлага също помощ за музиканти, изпаднали в затруднения заради пандемията (вече изчерпан).
  • GEMA (Дружество за колективно управление на сродни права в музиката) предоставя програма в подкрепа на своите членове в размер на 40 милиона евро.
  • Genossenschaft deutscher Bühnenangehöriger (Дружество на германските сценични артисти) предоставя фонд на името на Helene Achterberg Hewelcke в размер на 50 000 евро в подкрепа на театралите.
  • Публичните телевизии ARD и ZDF обявиха, че ще направят всичко възможно, за да подкрепят външните продукции, като преразгледат условията на вече съществуващи договори, и дори доброволно биха поели възникнали допълнителни разходи. Частните медийни групи RTL и ProSiebenSat1 също ще вземат мерки в подкрепа на външни продукции.

* За разлика от България, където има разлика между самоосигуряващи се (регистрирани по Булстат) и хора на свободна практика, които получават хонорари по граждански договор, в Германия всички на свободна практика са самоосигуряващи се и сами внасят всички социални осигуровки)