Изложба How to Disappear

Lyoudmila Milanova © Людмила Миланова, Щефи Линдер

Чт, 08.09.2022 -
Пт, 07.10.2022

18:30

Галерия, Гьоте-институт България

Изложба на Людмила Миланова

HOW TO DISAPPEAR
(КАК ДА ИЗЧЕЗНЕШ)
Изложба на Людмила Милановa


8 септември – 7 октомври 2022

Откриване: 8 септември, 18:30 часа, 
Галерийното пространство на Гьоте-институт България

 

Темата на изложбата е облакът – от една страна, като природен мотив, а от друга, като метафора за дигитално свързания свят и сложните технически системи.

В миналото възприемахме облаците като романтичен ефимерен мотив, който трепти в полето между абстракцията и репрезентацията. Те като че ли се появяваха от нищото и изглеждаха мимолетни, хаотични, многообразни и загадъчни. Днес, както и при други природни образи на нашето време, в образа на облака се прокрадва и едно безпокойство. Облаците вече не са неутрални или красиви, не са фон за безгрижен летен ден. Те са проявления на нещо друго, което се случва и за което почти не си даваме сметка, но което усещаме на по-дълбоко ниво.

Облакът като метафора (the cloud) обозначава дигитално свързаните технологии, интернет, една необятна компютърна структура и глобална мрежа за съхранение. Думата cloud е  мода в комерсиалния свят, но въпреки това повечето хора не знаят какво е това, къде е, как работи и какво всъщност прави. Облакът (the cloud) има огромна невидима сила, която ежедневно влияе върху живота на всички. От материалната логистика до новините, от ваканционните снимки до паричните транзакции, този облак ни обгръща, като все повече заличава собствените си следи. И ние сме вътре в облака сме и покрай това ни се губят всякакви контури. Нещата изчезват, контрастите се размиват, реалното се разтваря. Идеята за облака като физическо местонахождение на интернет ни дава някаква по-достъпна представа за света, но в същото време той остава абстрактен, дифузен и мъгляв. Сякаш докато самите ние се намираме вътре в облака, няма как да придобием яснота.

В творбите от изложбата „How to Disappear” облакът служи като символ на съвременните технологии. В момента, в който артистката предприеме някакво действие на смартфона си, в изложбеното пространство се образува облак от водни пари. Всички ежедневни дейности на мобилното ѝ устройство, при които тя използва невидимото тяло на cloud-а, като например правенето и изпращането на снимки, видеоклипове или имейли, предизвикват появата на физическия облак. Дигиталният облак или размитата представа за ефир, в който всички данни жужат наоколо, готови за извличане, намира тук своя визуален и тактилен еквивалент. Облакът, който се е превърнал в cloud, отново става на облак, съставен от водни капчици.

Този нов, изкуствено създаден облак, състоящ се от водни капки, с течение на времето неусетно изменя климата в помещението, като минимално, но непрекъснато увеличава съдържанието на влага във въздуха с всяка своя поява. Човешки коси, закрепени на стената, играят ролята на много опростен импровизиран хигрометър (измервател на влажността) и реагират на променящия се климат: те се удължават или скъсяват в зависимост от степента на влажност в помещението. По този начин наблюдаваме приспособяването на органичния материал към собствената му среда.

Във фотосерията „Seeing clouds from both sides“, в която облаците са заснети отдолу и същевременно със сателитна камера отгоре, фокусът е върху техническата достъпност на природните явления. Тук технологиите позволяват облаците да се наблюдават отвъд границите на видимото за човека. Веднага щом сателитът достигне местоположението на артистката, той заснема с камерата си даден отрязък от облачната покривка отгоре, докато тя заснема с фотоапарата си същата облачна формация отдолу. За миг двата обектива поглеждат един в друг. Човекът и технологията се свързват по невидима ос.


---
Людмила Миланова е родена през 1979 г. във Варна. Тя живее и работи в Кьолн, Германия. Първоначално завършва медийна теория в Университета в Кьолн, след което и визуални изкуства в академията за изкуства в същия град. 

В художествената си практика Людмила Миланова се занимава с природни явления и естествена материя и тяхното манипулиране чрез технология. Тя работи често с ефимерни материали като мъгла, облаци, светлина или физическите закони на твърдата маса, като ги съпоставя с форми и конструкти, създадени от човека. Работата ѝ обхваща видео иинсталации, кинетични обекти, фотография, както и сценография и хореография за танцови постановки.

Сред най-актуалните ѝ работи са: “Светът във въздуха”, Kunstmuseum Bonn, 2022; “Инсцениране на погледа”, Kunsthaus NRW, Kornelimünster, 2021; “Като очи, като уста, като птици, като слънце”, Градска художествена галерия Варна, 2021; “Моменти на кратък баланс”, Little Bird Gallery, София, 2021; “Трябва да се учим да вървим в кръг”, Artothek Къолн, 2021; “And Inside There Is Nothing But A Heart”, Arko Art Center, Сеул/Кореа, 2020; “Goldstücke”, Kunstmuseum Gelsenkirchen, 2019.

Назад