Международна селекция киноразкази срещу стереотипите
Гьоте-институт България, Арте Урбана Колектив и Филмотечно кино "Одеон" представят:
ПОГЛЕД КЪМ ДРУГИЯ
Международна селекция киноразкази срещу стереотипите
11 — 15 април 2024 г.
Филмотечно кино "Одеон"
Какви ли щяха да са киноисториите за ромите, ако хората от тези общности имаха възможност да са автори на собствения си образ? Ако те пишеха сценариите, ако те режисираха сцените във филмите и избираха ъгъла, под който да ги заснеме камерата? Какви деца щяха да растат в страната ни, ако можеха да гледат и игрални филми, в които главните герои са роми? Супергерои като Катарина Тайкон, Романи Розе, Том Медина или Наталия Цекова, които воюват за правото на достоен живот и накрая усилията им се увенчават с успех. Какво се случва с личността, когато обществото погледне към нея с уважение, когато й даде възможност да погледне на себе си с уважение? С тези въпроси и житейски битки ще ви запознаем в нашата филмова поредица.
Подбрали сме най-добрите сред най-новите заглавия от европейското кино, игрални и документални филми от Франция, Португалия, Германия, Швеция, Румъния и т.н., в които ромите са автори или активни съ-участници на изградения за тях образ и разказ. Повече от половината заглавия са режисирани от роми или от представители на други малцинства, или от жени. С други думи, филмите се задвижват от поглед, който е чувствителен към социалните неравенства и злоупотребата с власт. На преден план е изведен приносът, който героите имат за своите общности, както и борбата, която водят срещу наложената им отвън стигма. Част от режисьорите търсят алтернативни форми на представяне, нов киноезик, който да даде видимост на символното, институционално, ежедневно и физическо насилие, упражнявано спрямо тези, нарочени за "цигани".
Поредицата е и своеобразна покана за саморефлексия към авторите на филми. Един от централните въпроси тук е как с помощта на киното, една от най-влиятелните медии на модерността, може да се противодейства на антициганистките нагласи, за които самото кино има за жалост голям принос.
Радмила Младенова, куратор на програмата
КИНОПРОГРАМА
четвъртък 11.04.
18:00 Откриващо събитие - програма от късометражни филми
15 минути (2022), реж. Сежад Адемай, Германия, 13 мин.
Балада за една жаба (2016), реж. Леонор Телеш, Португалия, 11 мин.
Писмо за опрощение (2020), реж. Алина Шърбан, Румъния, 15 мин.
Кастингът (2022), реж. Вили Кубика, Германия, 3 мин.
Чрез късометражната програма представяме четири стилово разнообразни филма, които ни въвличат в разказите за различни епохи, места и персонажи. От кастинг за ромски или синти актьор на съвременен режисьор, през артистичен бунт срещу едно суеверие и носталгични реминисценции, заснети на видеокасета, до мистериозно писмо и драматична раздяла на едно семейство, тези кратки истории носят дълбоки послания за дискриминацията към ромите, от миналото и до днес; и още - за личния творчески и социален път на режисьорите, за сблъсъка на творчеството им с реалността, в която ние, зрителите, участваме.
Прожекцията ще бъде последвана от дискусия с Теодора Крумова и Деян Колев от Център “Амалипе”.
20:00 Безсмъртната жена (2019), реж. Роз Мортимър, Великобритания, 90 мин.
Силен поетичен разказ за ромския геноцид през Втората световна война и неговото съвременно осмисляне. Филмът събужда образа на една ромска жена, убита от нацистите през 1942 година; той ни отвежда по стъпките й, за да разберем историята на нейния род и на мнозината, които са имали нейните съдба. Пътуването на режисьорката към истината се превръща в пътуване и на зрителя, възкресявайки миналото, оставено да лежи на дъното на езеро.
Роз Мортимър реализира този филм в продължение на осем години. Тя участва в мемориални събития в Полша, работи с ромски общности в Лондон, Полша и Унгария и с ромски активисти и учени, които са част от този проект като консултанти. Събирането на тези свидетелски показания събужда у режисьорката неотложно чувство за отговорност, затова историята на 500 000 роми, убити по време на Втората световна война, да бъде чута.
петък 12.04.
18:00 Несправедливост и съпротива (2022), реж. Петер Нестлер, Германия, 113 мин.
Филмът разказва за различните форми на съпротива от страна на синти и роми в Германия в период, обхващащ осем десетилетия. Един бунт срещу несправедливостта и битка за отстояване на достойнство. Чрез семейни разкази, успяваме да усетим смелостта и решимостта, но и голямото страдание на едно малцинство, което продължава да търпи безпрецедентна несправедливост през в следвоенните години и до днес. Филмът проследява едно дълго пътуване, което започва от липсата на права и дискриминация, за да стигне до движение за граждански права, в което огромна роля играе официалното признаване на геноцида над тази малцинствена група, постигнато едва през 1982 г.
събота 13.04.
15:30 Програма от два български филма:
Дебют (2013), реж. Андрей Христозов, България, 28 мин.
Румен е млад шахматист, израснал в нищета и социална изолация. Въпреки трудностите, които животът му поднася, той продължава да се бори за победа.
Вълнуваща история за талантливите, но родени без шанс и хората, които вярват в тях.
Весел е циганският живот (2017), реж. Людмила Живкова, България, 56 мин.
Дебютният филм на Людмила Живкова разказва непознатата история за спасяването на българските роми по време на Втората световна война. Заглавието е заимствано от едноименната песен, която са били принуждавани да пеят ромите в концентрационните лагери в Европа. Разказ за спасените и неспасените, за паметта.
Прожекцията ще бъде последвана от дискусия с режисьорите Людмила Живкова и Андрей Христозов.
Документален филм за хора на изкуството от малцинството на синтите и ромите, чиито творби често рефлектират върху болезнени травми, свързани с преследването им от нацисткия режим през XX век. Филмът ни предоставя искрена гледна тoчка върху една креативна и оживена арт сцена и я противопоставя на враждебните клишета, на които синтите и ромите са често изложени, особено в света на изкуството. Внимателно построен като своеобразна палитра от образи, филмът повишава осведомеността за маргинализираното изкуство и показва творческия акт като перманентен акт на бунт.
Филмът е безценен документ за живота на синти и роми, които говорят за травмата от преследването, а техните лични преживявания се превръщат в гравитационен център на творбите им. Петер Нестлер успява да направи това осезаемо за зрителя, като представя артистите без културни фиксации и стереотипи, стараейки се да бъде непредубеден и „отворен“ към техните истории.
Прожекцията ще бъде последвана от дискусия с Райна Димитрова и Зорница Стоичкова от Фондация “Здраве и социално развитие” HESED.
„Духът на баба Илонка“ е комедия, разказваща историята на едно необичайно ромско семейство, видяно през очите на десетгодишното момиче Мануша. След смъртта на бабата на Мануша - Илонка, нейните родители, погълнати от ежедневните проблеми, дори не забелязват странностите в къщата им. Мануша бързо разбира, че къщата е обладана от призрака на починалата ѝ баба и с помощта на своя приятел Зденко, синът на гробаря, се опитва да успокои неспокойния и ядосан призрак. Мануша постепенно открива семейна тайна от миналото, която ще ѝ помогне да се изправи срещу проклятието върху починалата й баба и цялото й семейство.
Сравняват я с Мартин Лутър Кинг! Ражда в палатка, но мисията ѝ в живота е да промени хода на шведската история. Когато е младо момиче ѝ е отказано образование, научава се да чете в края на 20-те си години, а по-късно се превръща в един от най-четените автори в Швеция. Вдъхновява цяло поколение деца с книгите си за младото ромско момиче Катици.
Нейната история е също така разказ за появата на модерното социално шведско общество и част от него, която е забравена - ромското малцинство.
Това е документален филм за живота на ромската писателка и активистка Катерина Тайкон: една необикновена история за непоколебима жена, превърнала се във водещ глас за свобода и човешки права във време, когато ромите в Швеция се борят за своето място в обществото.
Прожекцията ще бъде последвана от дискусия с Огнян Исаев от Тръст за социална алтернатива.
понеделник 15.04.
14:30 - 17:30 Късометражна програма за ученици в залата за събития на Гьоте-институт България
Моят цигански път (2020), реж. Вилма Карталска, България, 27 мин.
Кастингът (2022), реж. Вили Кубика, Германия, 3 мин.
Ще бъде проведена специална прожекция и тематична среща за ученици с гост - актрисата Наталия Цекова.
18:00 Том Медина (2021), реж. Тони Гатлиф, Франция, Швейцария, 100 мин.
Режисьорът Тони Гатлиф често изследва собствената си история и произход на алжирски ром и “Том Медина” не е изключение. Филмът е вдъхновен от учителя, който му помага след бягството му от Алжир, както и от собствените му преживявания на мигрант. Действието на филма се развива в Камарг, блатен регион в Южна Франция, известен с разнообразната си фауна. Том Медина (Дейвид Мурджия) е изпратен там от съд за непълнолетни, за да работи под опеката на Улис (Слиман Дази) - човек с добро сърце, който се опитва да помогне на проблемни мъже във фермата си. Въпреки това, Том се бори да се наложи; освен твърдоглавото му отношение, травматичното минало спира неговия напредък.
Филмовата поредица е по идея на Централата на Гьоте-институт в Мюнхен като инициатива в подкрепа на гражданското общество и демократичния диалог.
Радмила Младенова е научен сътрудник към Центъра за изследване на антициганизма към Катедрата по история на Хайделбергския университет и куратор на програмата "Поглед към Другия". Сътрудничеството ѝ с Гьоте-институт България започва през 2021 г. с проекта „Медиен инкубатор“, в рамките на който тя беше поканена като ментор. В своята лекция тя анализира над 120 игрални и 35 документални филма от ерата на нямото кино до ден-днешен, които утвърждат стереотипизираните антициганистки образи, които са се превърнали в клишета.
Екип зад проекта:
Идея – Марина Лудеман
Куратор – Радмила Младенова
Координатор Гьоте-институт България – Елизабета Зайкова
Реализация Сдружение “Арте Урбана Колектив”: Еви Карагеоргу, Ралица Асенова, Даниел Симеонов, Мария Дачева
Комуникация Гьоте-институт България – Калина Иванова
Визуална идентичност – Андреа Попйорданова
