ЛГБТИ х език
Срамежливият ни език

Думите носят сила. Тази сила може да променя. Променя за добро или не за добро нас, като хора, а и обществото ни като цяло. Думите дават крила. Думите убиват. Готов ли е езикът ни, днешен ли е спрямо света ни?

Om Жюстин Томс

„Границите на моя език означават границите на моя свят“, казва австрийският философ Лудвиг Витгенщайн. Тесни граници ли ни поставя нашият език? Променя ли се спрямо нас самите или срамежливо изостава по пътя си, допускайки голямо количество чуждици да превземат територии, оставяйки по този начин поле за недоизказаност и манипулиране? Маскулинизира ли се прекалено, с което поставя отново, „класически“, мъжката гледна точка и мъжката идентичност в центъра?

Някак бързо, пресилено, поради различни фактори, нахлуха най-различни смисли в думите. Например в думата „джендър“ – надута като балон, който е пред пръсване от натовареност. В днешния ден използвана вместо много други, за които или нямаме точна дума, или нямаме единно разбиране, или изпитваме срам да произнесем.

Други, отдавна установени у нас, като „еротика“ и „секс“ често се бъркат, размиват се от изградените към тях стени в публичното говорене, считат се за „мръсни“, прикачат се към натовареното с още по-неясни граници в езика ни „порно“. Срамни думи, клозетни, оставени за други части от нас самите, които по-добре да не показваме, споделяме, разказваме.

Ако навлезем още по-навътре в темата – много думи сякаш въобще не съществуват. Като тайни, неспоменавани все още публично със спокойствие като „секстинг“, „интерсекс“, „транс хора“ или дори „вагина“, „гей“, „полова идентичност“, „сексуално образование“, „небинарен пол“. Това са теми табу, въпреки че годината е 2020. Изчервяваме се, когато подобна тема се повдигне публично, опитваме се да я прескочим, отминем, да не я забележим... Или се възмущаваме шумно, като отстояваме „класическия“ си език и консервативните си разбирания на всяка цена. А темата е тук. Очаква ни. Готов ли е езикът ни за нея? И докога срамежливо ще наднича иззад ъгъла? В търсене на отговори нека разгледаме мненията на различни специалисти.

Забраненият език преди 1989 г.

Периодът 1945 – 1989 година също поставя значителни бариери по темата. В своята статия „Забраненият език“ от 2009 година Гергана Попова развива тезата за „изкривена перспектива на зависимостта власт-език-сексуалност и по-конкретно – призмата на принудителното и упорито заличаване на всички дискурси върху секса и ситуацията на хомосексуалното малцинство у нас през годините на социализма“. Оттогава датират силно разпространените в обществото ни вярвания, че тези теми са „извратени“ и да се говори дори срещу тях е като да се говори за тях – опасно за обществото ни. „Лишаването от език, символичното унищожение се оказва най-ефективният път към фактическото асимилиране на хомосексуалните в социалистическа България.“

Все повече съвременни книги и филми по темите за хората в цялата им палитра на идентичност и принадлежност, емоции, състояния се превеждат на български език и дали от бързане, дали от неопитност, некомпетентност, нежелание или просто неглижиране – преводите на така чувствителни теми доста често не са добри, а с това и много обиждащи и нагрубяващи.

Ще цитирам и мненията на двама преводачи по темата:
   
Време е за промяна и в езика ни. Промяна, в която срамежливостта отстъпва на зрялото, спокойно съществуване. Но за да настъпи такава промяна трайно, са нужни осъзнаване на съществуващата граница, решителност, активисти, действия, срещи, разговори, отстояване. Не нормативно, а естествено приемане – на смислите, а след тях и на думите.

„Средата не се променя с чакане. Променя се с действие“, казва Светла Енчева, феминистка и активистка. Нужно е да говорим по темите за разнообразието, за личния избор, за самоличността и правото за отстояването ѝ.