РАЗВОДЪТ

РАЗВОДЪТ

Изложба на Валентина Шиара

Можем ли да кажем сбогом на часовниците и да се разделим с традиционните си представи за времето – за неговата линеарност, необратимост и тоталност? Можем ли да забравим тиктакането на часовника на стената или този вътре в нас? И вместо това да възприемем времето като абстрактна субстанция, като лично усещане и фантастично пътешествие без предначертана посока?

Във филма си „Разводът“ Валентина Шара се занимава именно с тези въпроси и идеята за пресмисляне на времето. Той е своеобразен манифест на индивидуалното време.

Филмът е съставен от 11 части, представящи различни концепции и хипотези, които Шара анализира в търсенето си на дефиниция на времето. Филмът ни среща с добре познатите постулати на времето – продължителност, мигновеност, необратимост, старост, минало, настояще, бъдеще, сън и наяве. В търсенето си Шара ни предлага необикновено пътуване през времето и пространството – отвежда ни в природата, по поречието на каммената река на Витоша и в дълбините на морето, в застиналите мигове на горски пожар, среща ни с възрастни и деца, обикновени хора, физици и мечтателни образи на италианското кино.

„Разводът“ ще има своята премиера в Гьоте-институт под формата на видео инсталация, която ще се открие на 3 февруари.


Валентина Сиара (*1983 в Рим) получава диплома с отличие от Академията за изящни изкуства в Рим през 2013 г. Пише дипломната си работа на тема "Les espaces en friches" ("Пустеещи земи в градското пространство") по време на програмата за обучение във Вила Арсон, Висше национално училище по изкуствата в Ница, Франция. Понастоящем живее и работи в София, където през 2018 г. завършва магистратура по скулптура в Националната художествена академия.
Нейните творби са интервенции на място, вариращи от фотография до инсталация, от скулптура до звук. Някои от тях са постоянни творби в обществени пространства или природни обекти: Сред тях са "Acqua Non Potabile" - пластмасов фонтан за конкретно място, поръчан от Българския фонд за жените за Европейската столица на културата Пловдив 2019, "Пътеката на треперещите камъни" - земно произведение в скалите край Струпаница, Луковит; Vita в Националния парк Мурсия, Италия; Entre terre et ciel - постоянна инсталация на входа на болница Arsche в Ница, Франция.
От 2016 г. насам тя се занимава специално с изследване на каменната скулптура, при която начинът на действие не е да се оформи камъкът, а да се развие, изгради или преобрази потенциалът на самия камък. Нейните скулптури са пряко следствие от оригиналната форма или геоложка структура на камъните. Всеки камък е избран заради способността му да вдъхновява и трансформира.
През 2018 г. и 2019 г. Валентина Сиара получи подкрепа от програмата за награди Gaudenz B. Ruff. През 2020 г. получава стипендия в Akademie Schloss Solitude, Щутгарт, като част от програмата за обмен в Източна Европа.